Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (35)

Трийсет и четири

— Хайде, Стоножке, прегризи първата нишка — нареди Джеймс.

Господин Стоножка захапа една от копринените нишки и я прегриза. И отново (но този път без от края й да виси ядосан Облачен човек) една чайка се откъсна от ятото и полетя нанякъде сама.

— Прегризи следващата — рече Джеймс.

Господин Стоножка прегриза друга нишка.

— Защо не се снижаваме?

— Напротив, снижаваме се!

— Не, не е вярно!

— Не забравяйте, че сега прасковата е много по-лека, отколкото когато потеглихме — обясни им Джеймс. — От нея изтече ужасно много сок, докато ни обстрелваха с ледените топчета. Прегризи още две нишки, Стоножке!

— А, така е по-добре.

— Тръгваме надолу!

— Сега вече наистина се снижаваме!

— Да, идеално! Спри, Стоножке, или ще паднем твърде бързо! Трябва да действаме внимателно!

Постепенно гигантската праскова започна да губи височина и сградите и улиците под тях започнаха да се приближават все повече.

— Дали ще ни снимат за вестниците, когато слезем? — попита Божата кравичка.

— О, боже, забравих да си лъсна обувките! — възкликна господин Стоножка. — Трябва да ми помогнете да го направя, преди да пристигнем!

— О, небеса — рече Червея. — Няма ли да престанеш да мислиш за…

Но той не успя да довърши изречението. Защото изведнъж нещо изсвистя, те вдигнаха глави и видяха огромен самолет с четири мотора да изскача от близкия облак и да се стрелва на не повече от пет метра над тях. Това всъщност беше редовният сутрешен пътнически самолет, пристигащ в Ню Йорк от Чикаго, и когато прелетя над тях, той преряза всички копринени нишки до една, а чайките незабавно се разпръснаха и огромната праскова, след като вече нямаше какво да я държи във въздуха, започна да пада към земята като буца олово.

— Помощ! — извика господин Стоножка.

— Спасете ни! — изплака госпожица Паяк.

— Свършено е с нас! — изписка Божата кравичка.

— Това е краят ни! — викна Стария зелен скакалец.

— Джеймс! — изкрещя Червея. — Направи нещо! Бързо, направи нещо, Джеймс!

— Не мога! — извика Джеймс. — Съжалявам! Сбогом! Затворете очи! Всичко ще свърши бързо!