Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (19)

Осемнайсет

Минутка по-късно излязоха навън и застанаха на върха на прасковата, близо до дръжката, запримигваха на ярката слънчева светлина и се заозъртаха притеснено.

— Какво стана?

— Къде сме?

— Но това е невъзможно!

— Невероятно!

— Ужасно!

— Казах ви, че се полюшваме — рече Божата кравичка.

— В открито море сме! — извика Джеймс.

И наистина бяха в открито море. Силното течение и вятърът отнасяха прасковата толкова бързо далеч от брега, че вече никъде не се виждаше земя. Около тях се простираше огромният черен океан, дълбок и гладен. Покрай прасковата се плискаха малки вълнички.

— Но как се озовахме тук? — завикаха те. — Къде са полетата? Къде са горите? Къде е Англия?

Никой, дори Джеймс, не разбираше как се бе случило това.

— Дами и господа — заговори Стария зелен скакалец, като полагаше огромни усилия да скрие страха и разочарованието си, — опасявам се, че се оказахме в доста неловка ситуация.

— Неловка ли? — извика Червея. — Скъпи ми Скакалецо, та с нас е свършено! Ще загинем до един! Може да съм сляп, но това го виждам съвсем ясно.

— Трябва да си сваля обувките! — извика Стоножката. — Не мога да плувам с тях.

— А аз не мога да плувам изобщо! — изплака Божата кравичка.

— Нито пък аз! — изстена Светулката.

— Аз също! — рече госпожица Паяк. — Нито една от трите ни не може да плува.

— Няма да се налага да плувате — обади се спокойно Джеймс. — Плаваме прекрасно по повърхността. А рано или късно ще срещнем някой кораб, който ще ни прибере.

Всички го зяпнаха удивено.

— Сигурен ли си, че няма да потънем? — попита Божата кравичка.

— Разбира се, че съм сигурен — отвърна Джеймс. — Уверете се сами.

Те изтичаха до края на прасковата и надникнаха надолу към водата.

— Момчето има право — съгласи се Стария зелен скакалец. — Плаваме чудесно. Сега трябва само да седим неподвижно. Всичко ще завърши добре.

— Това са пълни глупости! — извика Червея. — Няма да свърши добре и ти прекрасно го знаеш!

— Горкичкият Червей — прошепна Божата кравичка в ухото на Джеймс. — Той винаги е черноглед. Мрази да е щастлив. Доволен е само когато е мрачен. Не е ли странно? Но пък предполагам, че ако си червей, това е достатъчно да те вкисне, не си ли съгласен?

— Щом прасковата няма да потъне — продължи Червея — и щом няма да се удавим, тогава ще измрем от глад. Осъзнавате ли, че не сме хапвали от вчера сутринта?

— Божичко, прав е! — извика господин Стоножка. — Червея е прав!

— Разбира се, че съм прав — отвърна Червея. — А тук едва ли ще намерим някаква храна. Ще отслабваме, ще ожаднеем и ще измрем бавно и мъчително от глад. Аз вече умирам. Вече се гърча от глад. Аз лично предпочитам да се удавя.

— О, небеса, да не си сляп? — възкликна Джеймс.

— Много добре знаеш, че съм сляп — сопна му се Червея. — Няма нужда да ми го натякваш.

— Нямах това предвид — отвърна бързо Джеймс. — Извинявай. Но не виждаш ли, че…

— Как да виждам? — кресна горкият Червей. — Как да виждам, като съм сляп?

Джеймс си пое бавно въздух.

— Не разбираш ли — каза той търпеливо, — че имаме достатъчно храна за седмици наред?

— Къде е? — попитаха всички. — Къде е?

— Говоря за прасковата, разбира се! Нашият кораб е направен от храна!

— Гръм и мълнии! — извикаха всички. — Изобщо не се сетихме за това!

— Скъпи ми Джеймс — рече Стария зелен скакалец и постави приятелски предния си крак на рамото на момчето. — Не знам какво щяхме да правим без теб. Толкова си умен. Дами и господа, отново сме спасени!

— Изобщо не сме спасени! — възрази Червея. — Сигурно сте луди! Не можем да изядем кораба! Та нали само благодарение на него сме над водата!

— Но ако не ядем, ще умрем — рече Стоножката.

— А ако ядем, ще се удавим! — викна Червея.

— О, боже, о, боже — рече Стария зелен скакалец. — Сега сме още по-окаяни отпреди!

— Не може ли да си хапваме по съвсем мъничко? — попита госпожица Паяк. — Ужасно съм гладна.

— Можеш да ядеш колкото си поискаш — отвърна Джеймс. — Ще минат много седмици, докато изгризем и една дупка в тази огромна праскова. Не виждате ли?

— О, небеса! Той отново е прав! — извика Стария зелен скакалец и запляска с ръце. — Ще минат много седмици! Разбира се! Но предлагам да не правим дупка до дупка на палубата. Мисля, че е най-добре да ядем от тунела, през който излязохме.

— Чудесна идея — рече Божата кравичка.

— Защо си толкова разтревожен, Червей? — попита господин Стоножка. — Какво има?

— Работата е там, че… — отвърна Червея. — Проблемът е там, че… ами, проблемът е там, че няма проблем!

Всички избухнаха в смях.

— Развесели се, Червей! — викнаха те. — Ела да хапнем! — И всички отидоха до входа на тунела и започнаха да си късат големи парчета сочна златиста праскова.

— Прекрасно! — възкликна Стоножката и натъпка едно парче в устата си.

— Въз-хи-ти-тел-но! — рече Стария зелен скакалец.

— Невероятно! — каза Светулката.

— О, боже! — добави сдържано Божата кравичка. — Какъв божествен вкус! — Тя погледна към Джеймс и му се усмихна, той също й се усмихна в отговор. Двамата седнаха на палубата и задъвкаха плода доволно.

— Знаеш ли, Джеймс — каза Божата кравичка, — досега в живота си никога не бях опитвала нещо толкова вкусно, освен мъничките зелени мушици, които живеят по розовите храсти. Те имат прекрасен вкус. Но тази праскова е още по-хубава.

— Превъзходна е, нали? — дойде при тях госпожица Паяк. — Аз лично винаги съм си мислела, че най-вкусната вечеря на света е голяма, сочна муха, хваната в паяжина, докато не вкусих този плод.

— Какъв аромат! — възкликна Стоножката. — Страхотен! Несравним! Няма друг такъв деликатес! А знам това, защото съм опитвал най-отбрани ястия от целия свят! — При тези думи Стоножката, с пълна уста и изцапан със сок, изведнъж запя:

През живота си храни превъзходни съм ял:

желиран комар, буболечки, щипалки, задушени във слуз.

И мишки с ориз — как за тях съм копнял.

(Но непременно поръсени с щедра щипка пръст.)

 

Пресни кюфтета от кал на най-добрите готвачи.

И бъркана тиня, яйца от смрадливки, и стършели, задушени в катран.

Кофи охлюви и опашки от гущери — по-превъзходни са те от фазан.

Бръмбари на туршия или забъркани с вкусен омлет…

(А на салата ще станат чудесни, само ги напръскайте с малко оцет.)

 

Обичам за гарнитура плужеци варени.

Кайма от ларви и голи охлюви с пелмени.

А опитвали ли сте някога риби мрени

с пръсти от комар и хайвер сварени.

Деликатес туй е прекрасен.

(Само дето на стомаха не ми понася.)

 

Обожавам хрупкави жила от оси върху филийка с масло.

И мариновани гръбнаци от бодливи прасета,

и добре панирано драконово месо,

от което стават чудни мезета.

(А ако по пощата поръчаш,

ти го носят в бъчви на големи парчета.)

 

Пипала от октоподи с чай.

Сандвичи с жабешко ям до безкрай.

А чиния пръст с машинно масло е рецепта златна.

(И едва ли е нужно да казвам, че на практика е безплатна.)

 

За рожден ден меню най-удачно:

горещи макарони от пудели върху фолио прозрачно…

И желе от остри броненоски игли.

(Вкус неповторим, само дето вони!)

— А сега — заяви Стоножката, — идва най-тъжната част от речта:

Тези храни са изключително редки и трудно ще ги откриете по света;

но от всички вкуснотии бих се отказал до живот,

само да вкуся мъничко залче

от този ФАНТАСТИЧЕН ПЛОД!

Вече всички бяха доволни. Слънцето светеше ярко в ясното синьо небе, а денят не бе ветровит. Гигантската праскова блещукаше под лъчите и приличаше на огромна златна топка, плаваща сред сребристото море.