Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (17)

Шестнайсет

Прасковата излетя от градината, търкулна се от хълма, завъртя се и заподскача надолу по стръмния склон със страшна скорост. Летеше все по-бързо и по-бързо, а щом зърнаха чудовищния плод да се носи към тях, тълпите от изкачващи се хора се разпищяха и се разпръснаха наляво и надясно, за да му направят път.

В подножието на хълма прасковата мина през пътя, бутна един телеграфен стълб, премаза две паркирани коли и продължи нататък.

После профуча бясно през двайсет ниви, като събори всички огради и плетове по пътя си. Прелетя през стадо добре охранени крави, после през стадо овце, през заграждение, пълно с коне, през двор с прасета и скоро из целия район гъмжеше от уплашени животни, които се щураха във всички посоки.

Прасковата продължаваше да се носи със страшна скорост, без да дава какъвто и да било знак, че ще намали, а след около километър на пътя й се изпречи село.

Прасковата се затъркаля по главната улица на селцето, хората уплашено отскачаха от пътя й наляво и надясно, а в края на улицата плодът мина направо през стената на огромна сграда и излезе от другата страна, като остави след себе си две огромни кръгли дупки в тухлите.

По една случайност тази сграда беше известна фабрика, в която се произвеждаше шоколад, и почти мигновено бурна река от топъл разтопен шоколад се изля през дупките в стените. Минута по-късно кафявата лепкава течност потече по всички улици на селото, проникна под вратите на къщите и влезе в градините и магазините на хората. Децата нагазиха в шоколада до колене, а някои дори се опитваха да плуват в него, но всички го пиеха алчно, на големи глътки и пискаха от радост.

Ала прасковата продължи нататък из полетата — търкаляше ли се, търкаляше и оставяше след себе си разруха. Краварници, конюшни, кочини, плевни, колиби, копи сено, всичко, което се изпречеше на пътя й, биваше повалено като кегла. Въдицата на старец, който кротко си седеше край един поток, изхвръкна от ръцете му, когато прасковата профуча край него, а жена на име Дейзи Ентуисъл се озова толкова близо до нея, когато мина, че плодът ожули върха на дългия й нос.

Щеше ли някога да спре?

Че защо да спира? Един кръгъл предмет продължава да се търкаля, стига да е по нанадолнище, а в нашия случай земята продължаваше да се спуска надолу чак до океана — същия океан, на който Джеймс умоляваше лелите си да го заведат предишния ден.

Сега май щеше да го види. Прасковата се приближаваше към океана с всяка изминала секунда, но наближаваше и извисяващите се над водата бели скали.

Тези скали, високи десетки метри, бяха изключително известни в цяла Англия. Под тях морето беше дълбоко, студено и бурно. Много кораби потъваха и изчезваха завинаги край тази част от брега заедно с хората в тях. Прасковата беше вече само на деветдесет метра от скалата… на четирийсет и пет… на двайсет… на пет… и когато стигна до ръба, излетя нагоре в небето и увисна за няколко секунди, като все още се въртеше във въздуха.

После започна да пада…

Надолу…

Надолу…

Надолу…

Надолу…

Надолу…

ПЛЯС! Цопна във водата с величествен плясък и потъна като камък.

Няколко секунди по-късно обаче изплува отново, остана на повърхността и се понесе спокойно по водата.