Роалд Дал
Джеймс и гигантската праскова (25)

Двайсет и четири

Но на самата праскова всички още бяха щастливи и развълнувани.

— Чудя се къде ли ще попаднем този път — каза Червея.

— Че кого го е грижа? — възкликнаха останалите. — Рано или късно чайките ще кацнат на сушата.

Носеха се все по-високо и по-високо, над най-високите облаци, а прасковата се полюшваше леко.

— Моментът не е ли идеален за малко музика? — попита Божата кравичка. — Какво ще кажеш, Скакалецо?

— С удоволствие, скъпа — отвърна Стария зелен скакалец с поклон.

— Ура! Той ще ни посвири! — извикаха всички, цялата компания веднага наобиколи в кръг Стария зелен музикант и концертът започна.

От мига, в който прозвуча първата нота, публиката бе омаяна. А Джеймс никога не беше чувал по-прекрасна мелодия! У дома в градината през летните вечери той много пъти бе слушал как скакалците цвърчат в тревата и звукът, който издаваха, му харесваше. Но това бе съвсем различно. Това бяха истински музикални акорди, хармонии, мелодии и всичко останало.

А и на какъв прекрасен инструмент само свиреше Стария зелен скакалец. Приличаше на цигулка! Звучеше почти така, сякаш свиреше на цигулка!

Лъкът на цигулката — онази част, която се движеше — беше задният му крак. Струните на цигулката — онази част, от която излизаше звукът — беше крайчецът на крилото му.

Използваше горната част на задния си крак (бедрото) и търкаше с нея крайчеца на крилото си невероятно умело, понякога бавно, понякога бързо, но винаги с една и съща лекота и ловкост. Точно така виртуозен цигулар би използвал лъка си, а музиката се лееше и изпълваше небето наоколо с вълшебни мелодии.

Първото произведение приключи и всички заръкопляскаха силно, а госпожица Паяк стана и извика:

— Браво! Бис! Посвири ни още!

— Хареса ли ти, Джеймс? — попита Стария зелен скакалец с усмивка малкото момче.

— Много! — отвърна то. — Беше прекрасно! Сякаш свиреше на истинска цигулка!

— Истинска цигулка ли? — извика Стария зелен скакалец. — О, небеса, това ми хареса! Скъпо момче, та аз съм истинска цигулка! Тя е част от тялото ми!

— Нима всички скакалци свирят на цигулки като теб? — попита го Джеймс.

— Не — отвърна той, — не. Щом искаш да знаеш, по една случайност аз съм „късорог“ скакалец. На главата си имам две къси пипала. Виждаш ли ги? Ето ги там. Много са къси, нали? Затова ме наричат „късорог“. А ние, късорогите скакалци, сме единствените, които можем да свирим като на цигулка с лък. „Дългорогите“ ми роднини, онези, които имат дълги извити антени на главите, свирят просто като трият краищата на двете си горни крила. Те не са цигулари, а само си търкат крилата. А и звукът, който издават, е доста по-прост, ако мога така да се изразя. Звучи повече като банджо или гъдулка.

— Колко интересно! — възкликна Джеймс. — А като си помисля, че досега изобщо не съм се питал как скакалците издават звуците си!

— Скъпи млади приятелю — каза нежно Стария зелен скакалец, — има много неща на този свят, за които още не си започнал да се питаш. Къде например мислиш, че са ушите ми?

— Ушите ти ли? На главата, разбира се.

Всички избухнаха в смях.

— Да не искаш да кажеш, че и това не знаеш? — извика Стоножката.

— Опитай пак — усмихна се Стария зелен скакалец на Джеймс.

— Не е възможно да са на друго място.

— Нима?

— Предавам се. Къде са?

— Ето тук — отвърна Стария зелен скакалец. — По едно от двете страни на корема ми.

— Не е вярно!

— Разбира се, че е вярно. Какво толкова странно има? Трябва да видиш къде са ушите на братовчедите ми — щурците и американските скакалци.

— Къде са техните?

— На краката. По едно ухо на всеки преден крак точно под коляното.

— Да не искаш да кажеш, че не знаеш и това? — попита укорително Стоножката.

— Шегувате се — рече Джеймс. — Никой няма уши на краката.

— Че защо не?

— Защото… е нелепо, ето защо.

— Знаеш ли какво е нелепо според мен? — попита Стоножката и се ухили както обикновено. — Не искам да съм груб, но според мен е нелепо ушите да са от двете страни на главата. Виж, това изглежда нелепо. Някой път се огледай в огледалото.

— Вредител! — извика Червея. — Защо винаги си толкова груб и опак с всички? Веднага се извини на Джеймс.