Джейн Остин
Ема (8)

8

Хариет пренощува в Хартфийлд. През последните няколко седмици прекарваше повече от половината време тук и постепенно пригодиха за нея една от спалните. Ема смяташе, че във всяко отношение е по-добре, по-любезно и по-безопасно да я държат при себе си колкото е възможно по-дълго. На следващата сутрин трябваше да отиде при мисис Годард за час-два, но решиха, че след това ще се върне в Хартфийлд и ще им погостува няколко дни.

В нейно отсъствие дойде мистър Найтли. Той постоя малко с Ема и баща й, докато мистър Удхаус, който още отпреди бе решил да излезе на разходка, не бе убеден от дъщеря си да не отлага повече. Той отстъпи пред увещанията на двамата и се готвеше да остави мистър Найтли сам, макар и в разрез с добрия тон. Мистър Найтли не обичаше церемониите, а кратките му решителни отговори представляваха забавна противоположност на безкрайните извинения и вежливи колебания на събеседника му.

— Е, мистър Найтли, мисля, че ако ме извините и не сметнете постъпката ми за изключително груба, ще послушам съвета на Ема и ще се разходя за четвърт час. Тъй като грее слънце, струва ми се, че ще бъде по-добре да направя своите три обиколки, докато това все още е възможно. Отнасям се към вас без всякакви официалности. Ние инвалидите считаме себе си за привилегировани хора.

— Уважаеми господине, недейте да се държите с мен като с непознат.

— В лицето на дъщеря си ви оставям отличен заместник. Ема ще бъде щастлива да ви развлича. Затова ще ви помоля да ме извините и ще отида на направя своите три обиколки — зимния си маршрут.

— Това е най-доброто, което можете да направите.

— С удоволствие бих ви поканил да ми правите компания, мистър Найтли, но аз вървя съвсем бавно и това би ви отегчило. Освен това ви чака дълъг път обратно до Донуъл Аби.

— Благодаря ви, сър, тръгвам си почти веднага и мисля, че колкото по-скоро излезете, толкова по-добре. Ще ви донеса палтото и ще ви отворя градинската врата.

Мистър Удхаус най-сетне излезе, но вместо да последва примера му, мистър Найтли седна, очевидно склонен да продължи разговора. Той сам започна да говори за Хариет по-хвалебствено откогато и да е.

— Не мога да оценя красотата й като вас — подхвана той, — но тя несъмнено е прекрасно младо създание и съм склонен да мисля хубави неща за характера й. Той зависи от хората, с които общува, но попадне ли в добри ръце, тя ще стане прекрасна жена.

— Радвам се, че мислите така, а и добрите ръце, надявам се, не липсват.

— Добре — продължи той, — нетърпелива сте да получите комплимент, затова ще ви кажа, че вие я облагородихте. Излекувахте я от ученическия й кикот. Това наистина ви прави чест.

— Благодаря ви, щях да бъда много огорчена, ако не вярвах, че по някакъв начин съм й била полезна, но не всеки е готов да отправя възхвала там, където е дължима. Вие не ме възнаграждавате често с нея.

— Очаквате ли Хариет отново тази сутрин?

— Всеки момент. Вече се бави повече, отколкото мислеше.

— Нещо я е задържало. Може би някой посетител.

— Клюките на Хайбъри. Досадни нещастници!

— Може би не всички, които са досадни за вас, са досадни и за Хариет.

Ема знаеше, че това е вярно и че няма какво да възрази, затова замълча. Той добави усмихнат:

— Не претендирам, че мога да определя точно времето или мястото, но съм длъжен да ви кажа, че имам причини да подозирам, че вашата малка приятелка скоро ще чуе нещо, което ще бъде в нейна полза.

— Наистина ли? Как така? Какво е то?

— Нещо много сериозно, уверявам ви — все така усмихнат продължи сър Найтли.

— Много сериозно ли? Сещам се само за едно. Кой е влюбен в нея? Кой ви е направил свой довереник?

Ема бе почти уверена, че мистър Елтън е направил някакъв намек. Мистър Найтли беше нещо като съветник и приятел на всички и тя знаеше, че мистър Елтън го цени високо.

— Имам причини да смятам — отвърна той, — че Хариет много скоро ще получи предложение за женитба от един безукорен кандидат. Става дума за Робърт Мартин. Очевидно причината се крие някъде в гостуването й в Аби Мил това лято. Той е отчаяно влюбен и смята да се ожени за нея.

— Много мило — каза Ема, — но откъде е толкова сигурен, че и Хариет възнамерява да се омъжи за него?

— Добре, добре, смята да й направи предложение. Така харесва ли ви? Преди два дни дойде вечерта в Аби, за да се посъветва с мен по този въпрос. Знае, че аз много уважавам него и семейството му и вярвам, че и той ме нарежда сред най-добрите си приятели. Дойде да ме попита дали би било неразумно от негова страна, ако създаде семейство толкова рано и дали я намирам за прекрасна млада жена. Накратко дали по принцип одобрявам избора му, защото се опасяваше, че тя заема (особено след като вие направихте толкова много за нея) по-високо обществено положение от него. Останах много доволен от всичко, което ми каза. От никого не съм чувал по-разумни неща, отколкото от Робърт Мартин. Той винаги говори точно по темата, открито, право в целта и има правилна преценка. Разказа ми всичко — положението, плановете си и какво смята да предприеме семейството, в случай че той се ожени. Робърт Мартин е прекрасен млад човек — и като син, и като брат. Изобщо не се поколебах и го посъветвах да се ожени. Доказа ми, че може да си го позволи и след като е така, аз съм убеден, че за него би било чудесно. Похвалих избраницата и го изпратих да си върви у дома, преизпълнен от щастие. Ако дотогава не беше ценил мнението ми, със сигурност го направи в този момент и, смея да твърдя, си тръгна убеден, че аз съм най-добрият му приятел и съветник. Спокойно можем да предполагаме, че няма да чака дълго, преди да отправи предложение към дамата и тъй като по всичко личи, че не го е направил вчера, твърде вероятно е да посети дома на мисис Годард днес. Така че Хариет може да е задържана от посетител, без ни най-малко да го смята за досаден нещастник.

— Моля ви, мистър Найтли — каза Ема, като се усмихваше вътрешно през повечето време, докато той говореше. — Откъде знаете, че мистър Мартин не й е предложил още вчера?

— Разбира се, не знам със сигурност — учуди се той, — но това може да се предположи. Та нима тя не беше при вас през целия ден?

— Добре — рече Ема, — ще ви открия нещо в замяна на това, което ми казахте вие. Вчера той поиска ръката й чрез писмо и получи отказ.

Трябваше да повтори, за да бъде разбрана. Мистър Найтли целият почервеня от удивление и недоволство, изправи се и, крайно възмутен, заяви:

— В такъв случай тя е по-голяма глупачка, отколкото предполагах. Но какво иска това момиче?

— О, винаги става така! — извика Ема. — Един мъж никога не може да разбере защо една жена отхвърля предложението му. Мъжете смятат, че жените са готови да приемат всеки, който пожелае да ги притежава.

— Глупости! Никой мъж не смята подобно нещо. На какво прилича това?! Хариет Смит отблъсква Робърт Мартин! Ако е така, сигурно е някаква лудост, но надявам се, че грешите.

— Видях как му отговаря. Какво по-ясно от това?

— Видели сте как му отговаря?! Вие сте написали отговора й! Ема, това е ваше дело. Вие сте я убедили да откаже.

— Дори да го бях направила, макар да съм далеч от тази мисъл, не бих смятала, че съм сгрешила. Мистър Мартин е много почтен млад човек, но не мога да се съглася, че е равен на Хариет и съм наистина изненадана, че той изобщо е дръзнал да отправи поглед към нея. От разказа ви става ясно, че не е страдал от никакви скрупули. Жалко, че ги е потъпкал.

— Не бил равен на Хариет! — разгорещено и високо възкликна мистър Найтли. След малко допълни не толкова сурово: — Не, разбира се, че не й е равен, защото я превъзхожда значително с ума и с положението си. Ема, увлечението ви по това момиче ви заслепява. Та как би могла Хариет Смит да претендира, че стои по-високо от Робърт Мартин в което и да е отношение — по произход, характер или образование? Тя е дъщеря на един Бог знае кого, вероятно изобщо не е осигурена и няма родственици от добро потекло. Тя е само компаньонка на директорката на едно най-обикновено училище. Не е нито особено умна, нито начетена. Не е научена на нищо полезно и е прекалено млада и глуповата, за да е успяла да постигне нещо сама. На тази възраст тя не би могла да разполага с голям опит, а и с нейния твърде ограничен ум не е много вероятно изобщо някога да научи нещо, което да й бъде от полза. Тя е хубава, добродушна и това е всичко. Ако имах някакви възражения, когато го съветвах за този брак, те бяха свързани с него, с това, че заслужава нещо много повече и че тя е лоша възможност за такъв човек. Усещах, че той би могъл да си намери и по-заможна жена, но по-неподходящ духовен съмишленик и по-непотребен помощник — едва ли. Не можех да изложа всичко това пред един влюбен, затова предпочетох да изтъкна, че тя не е лош човек, че характерът й позволява да бъде вкарана в правия път, ако попадне в добри ръце, и това да даде много добри резултати. Смятах, че тя ще спечели повече от тази връзка и изобщо не се съмнявах (не се съмнявам и сега), че щеше да предизвика истински фурор с невероятния си късмет. Смятах, че дори вие ще останете доволна. Веднага ми мина през ум, че не бихте тъгували много, задето приятелката ви напуска Хайбъри в името на доброто си устройване. Помня, че си казах: „Дори Ема, въпреки цялото си пристрастие към Хариет, ще одобри този брак“.

— Не мога да се начудя, че толкова малко познавате Хариет, след като можете да твърдите подобно нещо. Как да приема, че един фермер (защото въпреки ума и достойнствата си, мистър Мартин не е нищо повече), е подходящ съпруг за най-близката ми приятелка! Как да не съжалявам, че напуска Хайбъри, за да се омъжи за човек, когото никога не бих приела за свой приятел? Удивлявате ме, като смятате, че е възможно да изпитва подобни чувства. Уверявам ви, че моите са съвсем различни. Намирам думите ви за несправедливи. Не сте прав за претенциите на Хариет. Аз и други като мен биха оценили ситуацията по съвършено различен начин. Мистър Мартин може и да е по-богат от нея, но общественото му положение безспорно е по-ниско от нейното. Обкръжението, сред което тя се движи, значително превъзхожда неговото. За нея би било унизително!

— Как може да е унизително за една незаконородена да се омъжи за уважаван и умен фермер джентълмен?!

— Що се отнася до обстоятелствата около раждането й, тя може да е никоя в юридически смисъл, но здравият разум не би се съгласил с това. Тя не трябва да плаща за грешките на другите, за това, че е поставена много по-ниско от тези, с които е била възпитавана. Не може да има никакво съмнение, че баща й е джентълмен. Издръжката й е твърде щедра, досега не й е отказвано нищо, свързано с развитието или удобствата й. За мен това, че е дъщеря на джентълмен, е безспорно, а обстоятелството, че общува с дъщери на джентълмени, предполагам, няма да бъде отречено от никого. Тя стои по-високо от мистър Робърт Мартин.

— Които и да са родителите й — възрази мистър Найтли, — които и да са хората, поели грижата за нея, струва ми се, че те не са възнамерявали да я въвеждат в онова, което вие наричате отбрано общество. След като е получила твърде посредствено образование при мисис Годард, тя е зарязана в нейните ръце да се оправя, както може — с една дума, да се движи в обкръжението на мисис Годард и да се сближи с приятелките й. Очевидно благодетелите й са смятали, че това ще й бъде напълно достатъчно. Самата тя не се е стремила към нищо по-добро. До мига, в който вие решихте да я направите своя приятелка, тя се чувстваше удовлетворена от средата си и не се стремеше към нищо по-голямо. Тя бе безкрайно щастлива със семейство Мартин това лято и съвсем не се чувстваше по-високопоставена от тях. Ако се чувства така сега, то е защото вие сте й го внушили. Вие не сте приятелка на Хариет Смит, Ема. Робърт Мартин не би отишъл толкова далеч, ако тя не му е дала да разбере, че не е безразлична към него. Познавам го добре. Той е прекалено здравомислещ човек, за да направи предложение на една жена просто ей така, воден единствено от някаква егоистична страст. А що се отнася до самомнението, не познавам човек, комуто то да е така чуждо. Повярвайте ми, тя му е дала повод.

За Ема беше по-удобно да не отговаря направо на твърденията му, затова тя предпочете да подхване отново своята тема в разговора.

— Вие сте много близък приятел на мистър Мартин, но, както отбелязах и преди, сте несправедлив към Хариет. Стремежът й да се омъжи в добро семейство не е толкова достоен за презрение, колкото го представяте. Тя не е умна, но е по-разумна, отколкото предполагате и възможностите й не заслужават подобно незачитане. Но да оставим това. Тъй като според вас единствените й достойнства са хубостта и добродушието, позволете ми да ви кажа, че в степента, в която тя ги притежава, те вече не са най-обикновени лични качества, представящи я в обществото. Това, че е красива, се признава от почти всички и докато мъжете изглежда са настроени много по-философски по въпроса за красотата, отколкото се предполага по правило, докато се влюбват в просветени умове, а не в хубави личица, едно толкова прелестно момиче като Хариет със сигурност ще бъде уважавано и харесвано и ще има възможността да избира между много кандидати. Оттук следва и убеждението й, че е красива. Добродушието също не бива да се омаловажава, тъй като то включва наистина приветлив нрав и поведение, скромност и огромно желание да бъде добронамерена към всички. Сигурно съм на погрешен път, ако вашият пол по принцип не смята, че красота и нрав като нейните са най-големите достойнства, които може да притежава една жена.

— За бога, Ема, като ви слушам как обиждате способностите си, ми се иска и аз да направя същото. По-добре е човек изобщо да няма ум в главата си, отколкото да го използва по такъв начин.

— Уверена съм — закачливо възкликна Ема, — че такова е желанието на всички ви! — Момиче като Хариет е точно това, което един мъж харесва — тутакси омагьосва чувствата му и спечелва уважението му. О, Хариет може да избира. Ако вие решите да се ожените, тя много би ви подхождала. Какво толкова чудно има в това, че на седемнадесет години, едва в началото на житейския си път и все още неизвестна, тя отказва да приеме първото получено предложение за брак. Не, моля ви, нека й дадем време да се огледа около себе си.

— Винаги съм смятал, че това приятелство е глупаво — заяви мистър Найтли, — макар че премълчавах мнението си. Сега осъзнавам, че то ще се окаже изключително вредно за Хариет. Вие ще я напомпате с такава увереност в собствената й красота и ще й внушите правото на толкова високи претенции, че не след дълго никой от обкръжението й няма да бъде достатъчно добър за нея. Суетата често погажда номера на хора със слаб характер. Няма нищо по-лесно от това да накараш една млада дама да се цели твърде високо. Предложенията за брак може би няма да залеят мис Хариет Смит чак толкова бързо, макар че тя е красиво момиче. Каквото и да казвате, разумните мъже не искат да имат глупави съпруги. На мъжете от добро потекло не би им харесало да свържат съдбата си с момиче от такъв произход, а по-благоразумните биха се страхували от неприятностите и унижението, ако случайно се разкрие кои са родителите й. Оставете я да се омъжи за Робърт Мартин и тя ще бъде в безопасност, уважавана и щастлива завинаги. Но ако вие я подтиквате да си намери по-добра партия и й внушавате да се задоволи единствено с мъж от благороден произход и с голямо състояние, тя може да остане компаньонка на мисис Годард до края на живота си. Или поне докато се отчая и се задоволи дори със сина на стария учител по краснопис (защото Хариет е момиче, което все ще се омъжи за някого).

— Мненията ни по този въпрос са толкова различни, мистър Найтли, че няма никаква нужда да разискваме повече. Само ще се ядосаме още повече един на друг. Що се отнася до това да я оставя да се омъжи за Робърт Мартин, то е невъзможно. Тя му отказа, при това толкова решително, че отне всяка възможност за повторен опит от негова страна. Трябва да се примири с последиците от отказа си, каквито и да са те, а що се отнася до самия отказ, не мога да отрека, че й повлиях мъничко. Но ви уверявам, че от намеса — моя или нечия друга — почти нямаше нужда. Външността му е дотолкова против него, а обноските му толкова лоши, че дори някога да е била благосклонно настроена, вече не е. Преди да достигне сегашното си ниво, може и да му е давала някакви надежди. Все пак, той е брат на приятелката й, старал се е да й доставя удоволствие и тъй като не познава по-добър от него (обстоятелство, което несъмнено е било в негова полза), тя може би не го е смятала за неподходящ по време на престоя си в Аби Мил. Но сега нещата стоят другояче. Тя вече знае какво е да си джентълмен. Единствено джентълмен по образование и обноски е в състояние да спечели сърцето на Хариет.

— Глупости! Най-големите глупости, които някога съм чувал! — разгневи се мистър Найтли. — Робърт Мартин може да се похвали с разум, прямота и добросърдечност, а духът му е много по-благороден, отколкото Хариет е в състояние да оцени.

Ема не отговори, а се опита да си придаде ведър и безгрижен вид. Всъщност се чувстваше много неудобно и страшно искаше да се избави от присъствието му. Не съжаляваше за стореното. Смяташе, че собствената й преценка за изтънчеността и достойнствата на една жена е много по-вярна от неговата, но тъй като по принцип бе свикнала да уважава мнението му, беше й неприятно, че то е отявлено противно на нейното. А и съвсем не й се нравеше разгневеното му присъствие. Последваха минути на неловко мълчание. Ема се опита само веднъж да го заговори за времето, но той не отговори. Мислеше. Най-сетне изказа на глас мислите си:

— Робърт Мартин не губи много. Ако не смята така, надявам се скоро да го проумее. По отношение на Хариет вие си знаете най-добре, но тъй като не криете, че обичате да сватосвате, логично е да се предположи, че имате нещо предвид, някакви цели и планове. Затова като приятел искам просто да ви намекна, че ако става дума за мистър Елтън, всичките ви усилия ще бъдат напразни.

Ема се засмя и отрече, а той продължи:

— Помнете ми думата, с Елтън няма да излезе нищо. Той е много добър човек и уважаван викарий на Хайбъри, но няма никаква склонност към необмислените бракосъчетания. Елтън умее да цени добрия доход не по-зле от всеки друг. Той може да говори прочувствено, но ще постъпи практично. Много добре знае какво иска, както вие сте запозната с претенциите на Хариет. Известно му е, че е много красив и че е всеобщ любимец, а изявленията му, направени в чисто мъжка компания в мигове на откровеност, ме карат да смятам, че няма да пропилее тези си качества с лека ръка. Слушал съм въодушевените му разкази за голямото семейство на някакви близки на сестрите му млади дами, всяка от които разполага с двадесет хиляди лири.

— Много съм ви задължена — отново се засмя Ема. — Ако се бях заела с това да оженя мистър Елтън за Хариет, щеше да е много мило от ваша страна, че ми отваряте очите, но засега просто искам да задържа Хариет при себе си. Приключих със сватосването. Не бих могла да надмина това, което постигнах в Рандълс. Отказвам се, когато съм на върха.

— Довиждане — сбогува се сър Найтли, стана и рязко се оттегли.

Беше много разгневен. Предусещаше разочарованието на младия човек и беше огорчен, че се е оказал причина за него, тъй като е одобрил намерението му. А ролята, която според него Ема заемаше в цялата история, извънредно го ядосваше.

Ема също беше недоволна, но причините не бяха така ясни, както при него. Невинаги се чувстваше толкова удовлетворена от себе си и така безусловно убедена, че е права, а противниците й грешат, както правеше това мистър Найтли. Той си бе тръгнал много по-уверен в правотата си, отколкото бе тя. Ема се почувства доста унила, но времето и завръщането на Хариет й помогнаха да се съвземе. Продължителното отсъствие на Хариет започваше да я тревожи. Плашеше я възможността младият мъж да е отишъл сутринта у мисис Годард, да се е срещнал с Хариет и да е пледирал пред нея за собствената си кауза. Ужасът от подобен провал в края на краищата премина в открито безпокойство, но щом Хариет се появи в отлично настроение и се оказа, че причината за дългото й отсъствие съвсем не беше тази, Ема се оказа удовлетворена, което я помири със самата себе си и я убеди, че независимо от мнението и от думите на мистър Найтли, не е сторила нищо, което женското приятелство и женската чувствителност не биха оправдали.

Мнението му за мистър Елтън я поизплаши. После обаче стигна до заключението, че мистър Найтли не би могъл да го наблюдава като нея — нито с интереса, нито (позволяваше си да го каже, независимо от претенциите на Найтли) с вещината й по тези въпроси. Беше говорил твърде прибързано в яда си и Ема реши, че той по-скоро е изрекъл това, което във възмущението си е желаел да бъде истина, отколкото нещо, в което е сигурен. Може би наистина е чувал мистър Елтън да говори много по-свободно, отколкото бе го чувала тя, може би мистър Елтън съвсем не е безразличен и неблагоразумен по отношение на паричните въпроси, може би дори по природа е по-скоро такъв… Но мистър Найтли не удостояваше с необходимото внимание влиянието на пламенната страст, въстанала срещу всяка заинтересованост. Мистър Найтли изобщо не съзираше наличието на такава страст, а следователно и на последиците от нея, но Ема я откриваше. При това — в количество, което надмогваше съмненията дали тя ще надвие колебанията, които първоначално би могла да предизвика разумната предпазливост. А що се отнася до нещо повече от разумната и благоприлична степен на предпазливост, Ема бе сигурна, че това е далеч от мистър Елтън.

Бодрият вид и възбудата на Хариет повдигнаха настроението й. Девойката се бе върнала не с мисли за Мартин, а за да говори за мистър Елтън. Мис Неш й била казала нещо, което Хариет повтори незабавно и с огромно удоволствие. Мистър Пери бил у мисис Годард на посещение при едно болно дете и казал на мис Неш, че предния ден на връщане от парка Клейтън срещнал мистър Елтън и за голямо свое учудване установил, че той всъщност се е запътил към Лондон. Смятал да се завърне едва на следващия ден, независимо от това, че същата вечер била насрочена една от сбирките на клуба по вист, които той никога не бил пропускал досега. Мистър Пери го увещавал да присъства, казал му, че би било нечестно той — най-добрият им играч, да отсъства и се постарал да го убеди да отложи пътуването само с един ден, но нищо не помогнало. Мистър Елтън бил твърдо решен да продължи пътя си и особено наблегнал на това, че ще пътува по работа, от която нищо не е в състояние да го отклони. Споменал за някакво поверително поръчение и че е преносител на нещо изключително ценно. Мистър Пери не могъл да разбере всичко, но бил уверен, че има замесена дама и му го казал. Мистър Елтън се усмихнал многозначително и препуснал нататък силно развълнуван. Хариет научила всичко това от мис Неш, която още дълго й говорила за мистър Елтън и заключила, вперила поглед в нея, че не претендира да й е известно по каква работа пътува мистър Елтън. Знаела само, че жената, която той би предпочел, трябва да смята себе си за най-голямата щастливка на света, защото несъмнено не съществува кандидат, по-подходящ и по-красив от мистър Елтън.