Джейн Остин
Ема (46)

46

Една сутрин, около десетина дни след смъртта на мисис Чърчил, мистър Уестън изпрати прислужницата да помоли Ема да слезе долу за няколко минути, понеже много бързал, а искал да разговаря именно с нея. Той я посрещна на вратата на салона и след като набързо се осведоми как се чувства, снижи гласа си, за да не го чува баща й, и попита:

— Можете ли да дойдете в Рандълс по което и да е време тази сутрин? Моля ви, направете го, ако ви е възможно. Мисис Уестън иска да ви види. Трябва да ви види.

— Да не е болна?

— Не, не, съвсем не, само е доста притеснена. Щеше да поръча каретата, за да дойде при вас, но трябва да ви види насаме. А тук, нали знаете… — кимна той към баща й. — Ще дойдете ли?

— Разбира се, още сега, ако желаете. Не е възможно да ви откажа, след като ме молите по този начин. Но какво има? Наистина ли не е болна?

— Повярвайте ми и не задавайте повече въпроси. След малко ще научите всичко. Страшно объркана история! Но засега тихо! Тихо!

Дори Ема не успя да отгатне какво значи всичко това. Видът му показваше, че става дума за нещо много важно, но след като приятелката й беше добре, Ема не сметна за необходимо да бърза. Осведоми баща си, че излиза на разходка сега, вместо по-късно, и не след дълго забърза заедно с мистър Уестън по пътя за Рандълс.

— А сега, мистър Уестън — попита тя, когато се отдалечиха на значително разстояние, — кажете ми какво се е случило.

— Не, не — мрачно отвърна той, — не ме питайте. Обещах на жена си да оставя всичко на нея. Тя по-добре от мен знае как да ни съобщи лошата новина. Въоръжете се с търпение, Ема, скоро ще узнаете всичко.

— Кажете ми! — ужасена замръзна на мястото си Ема. — За Бога, мистър Уестън, кажете ми всичко веднага. Нещо се е случило на Брансуик Скуеър! Чувствам, че е така. Заклевам ви да ми кажете веднага какво се е случило.

— Не е това… Грешите, повярвайте ми…

— Мистър Уестън, моля ви не ме залъгвайте… Помислете колко от най близките ми хора се намират в момента на Брансуик Скуеър. За кого от тях става дума? Заклевам ви във всичко най-свято да не се опитвате да криете нищо от мен.

— Давам ви дума, Ема…

— Дума ли? А защо не се закълнете в честта си? Защо не се закълнете в честта си, че случилото се няма нищо общо с тях? О, небеса! Какво е това, което трябва да ми бъде съобщено, без да има връзка със семейството на сестра ми?

— Кълна се в честта си — сериозно изрече той, — това няма нищо общо с тях. По никакъв начин не е свързано с което и да е човешко същество на име Найтли.

Ема възвърна смелостта си и продължи да върви.

— Сгреших — продължи той, — като ви казах, че новината е лоша. Не биваше да се изразявам по този начин. Всъщност, това изобщо не засяга вас… а само мен… Или поне се надяваме, че е така. С две думи, просто няма защо да се тревожите, Ема. Не казвам, че новината е приятна, но нещата можеха да са и още по-лоши. Ако вървим по-бързо, скоро ще стигнем в Рандълс.

Ема се убеди, че ще трябва да почака, но вече не й беше толкова трудно. Затова престана да разпитва, а даде воля на въображението си, което й подсказа, че може би става дума за парични проблеми, за нещо, което е възникнало наскоро и е свързано с материални затруднения за семейството. Нещо, което неотдавнашните събития в Ричмънд са извикали на преден план.

Ема бе развихрила въображението си. Ами ако отнякъде бяха изникнали половин дузина родни наследници и горкият Франк бе измамен? Макар и твърде неприятно, това обстоятелство нямаше да причини болка на нея самата. По-скоро щеше да възбуди живото й любопитство.

— Кой е този джентълмен на кон? — попита тя, не защото наистина се интересуваше, а за да помогне на мистър Уестън да запази тайната си още малко.

— Не знам, някой от семейство Отуей… Не е Франк… Не е той, уверявам ви… Няма да го срещнете. Вече сигурно е изминал половината път до Уиндзор.

— Значи синът ви е бил тук?

— Ами, да… Не знаехте ли?… Е, както и да е.

Той замълча за миг, после се овладя и сдържано отвърна:

— Да. Франк ни посети тази сутрин, за да се увери, че сме добре.

Продължиха да вървят бързо и не след дълго пристигнаха в Рандълс.

— Е, скъпа моя, доведох я и се надявам, че скоро ще се почувствате по-добре — каза мистър Уестън веднага след като влязоха. — Ще ви оставя сами. Няма защо да отлагаме. Няма да бъда далеч, ако имате нужда от мен. — Преди да напусне стаята, Ема ясно го чу да снижава гласа си: — Изпълних си обещанието. Тя не подозира нищичко.

Мисис Уестън изглеждаше зле и бе толкова разстроена, че безпокойството на Ема нарасна. Веднага, щом останаха сами, тя нетърпеливо попита:

— Какво има, скъпа приятелко? Разбирам, че се е случило нещо много неприятно. Кажете ми направо какво е то. Докато идвах насам, бях толкова напрегната, а и двете с вас мразим това. Нека да сложим край на всичко. Ще бъде най-добре, ако веднага споделите с мен бедата си, каквато и да е тя.

— Наистина ли нямате никаква представа, скъпа Ема? — с треперещ глас запита мисис Уестън. — Не се ли досещате какво ви предстои да научите?

— Доколкото се досещам е нещо, свързано с мистър Франк Чърчил.

— Права сте, наистина е свързано с него и аз ще ви кажа всичко направо — тя хвана ръкоделието си и изглежда бе решила да не поглежда нагоре. — Той пристигна тук тази сутрин по един твърде неочакван повод. Не мога да ви опиша колко бяхме изненадани. Дойде да поговори с баща си, за да… за да го извести за чувствата си…

Тя спря, за да си поеме дъх, и Ема си помисли първо за себе си, а после за Хариет.

— Всъщност за нещо повече от чувствата си — продължи мисис Уестън, — съобщи ни за годежа си и това съвсем не е шега. Какво смятате, Ема, и какво ще си кажат хората, когато разберат, че Франк Чърчил е сгоден за мис Феърфакс? Нещо повече, че са сгодени отдавна?

Ема скочи на крака от удивление и ужасена възкликна:

— Джейн Феърфакс! Господи! Шегувате се, нали? Не може да бъде!

— Имате пълното право да се учудвате — отвърна мисис Уестън, все още извърнала поглед встрани. Говореше бързо, за да даде на Ема време да се съвземе. — Имате пълното право да се учудвате, но това е истината. Сгодили са се официално през октомври в Уеймаут и са го пазели в тайна от всички. Никой не е знаел, освен тях — нито семейство Кембъл, нито нейното семейство, нито неговото. Толкова е невероятно, че макар да съм напълно убедена, все още ми се струва невъзможно. Мислех си, че го познавам.

Ема почти не чуваше думите й. Мислите й се раздвояваха и една част от тях се насочваха към предишните й разговори с него за мис Феърфакс, а друга — към нещастната Хариет. Известно време само възклицаваше и отново настояваше да получи потвърждение на новината.

— Е — подхвана тя най-сетне, като се опитваше да се съвземе, — това е нещо, което трябва да обмисля поне половин ден, преди да проумея. Какво! Били са сгодени цяла зима, още преди и двамата да дойдат в Хайбъри?

— Сгодили са се през октомври. Тайно. Ема, това дълбоко ме наранява, а също и баща му. Не можем да намерим никакво извинение за една определена страна от поведението му.

Ема се замисли за миг и отвърна:

— Няма да се преструвам, че не ви разбирам. Ще побързам да направя всичко, което е по-силите ми, за да ви олекне и затова ще ви призная, че цялото внимание, с което той ме обграждаше, не предизвика у мен чувствата, за които се боите.

Мисис Уестън вдигна поглед и не смееше да повярва, но изражението на Ема бе толкова убедително, колкото и думите й.

— За да ви накарам да повярвате по-лесно в малко неочаквано безразличие от моя страна в този момент — продължи Ема, — ще ви кажа, че в самото начало на познанството ми с него наистина имаше един период, през който го харесвах… дори нещо повече… Но чудното е не това, а как стана така, че чувствата ми охладняха. За щастие всичко отдавна приключи. Наистина, през последните три месеца той изобщо не занимаваше чувствата ми. Повярвайте ми, мисис Уестън, защото това е самата истина.

Мисис Уестън я целуна, обляна в радостни сълзи, и когато отново бе в състояние да отговори, я увери, че признанието и е най-радостната новина за нея.

— Мистър Уестън ще бъде не по-малко доволен от мен — каза тя. — Този проблем толкова ни притесняваше. Най-съкровеното ни желание беше да се привържете един към друг и бяхме напълно убедени, че тъкмо това се е случило. Можете да си представите как се почувствахме заради вас.

— Аз не попаднах под властта на тези чувства и се удивлявам как стана така не по-малко от вас. Но това не го оправдава, мисис Уестън. Смятам, че той е виновен за твърде много неща. Нима имаше право да се появи сред нас с отдадени чувства и обещано сърце, а в същото време да се държи толкова свободно? Нима имаше право толкова да се старае да се хареса, както несъмнено правеше той и да отделя специално и упорито внимание на една определена млада дама (а той правеше и това), когато сърцето му принадлежи на друга? Та нима не е съзнавал непочтеността си? Нима не се е досещал, че така може да ме накара да се влюбя в него? Много е виновен, несъмнено е виновен.

— Скъпа Ема, той каза нещо, което ме кара да смятам…

— А тя, как ли е успяла да понесе всичко това? Да бъде просто свидетел, докато той настойчиво ухажва друга жена пред очите й, и да не възнегодува. Не мога нито да проумея, нито да уважавам подобна въздържаност.

— Той недвусмислено заяви, че помежду им е имало недоразумения, Ема, но нямаше време да ни обясни подробно. Прекара тук само половин час и беше толкова превъзбуден, че не можа да оползотвори дори това кратко време. Но подчерта, че между тях съществували редица недоразумения. Именно те са причината за сегашната криза в отношенията им и вероятно се дължат тъкмо на непристойното му поведение.

— Непристойно ли? Мисис Уестън, та това е твърде меко казано. Поведението му е много повече от непристойно. Не мога да изразя с думи колко ниско падна той в очите ми. Той е толкова далеч от това, което трябва да бъде истинският мъж! Не притежава честността и почтеността, стриктното придържане към принципите и истината, презрението към дребнавостите и лукавството, които трябва да характеризират истинския мъж през всеки период от живота му.

— Не, скъпа Ема, сега ще застана на негова страна, защото макар в този случай да не е прав, аз го познавам от достатъчно дълго време, за да мога уверено да кажа, че Франк притежава редица прекрасни качества…

— Мили боже! — извика Ема без да я слуша. — Ами мисис Смолридж! Та Джейн едва не стана гувернантка! Какво би могло да означава това ужасно безсърдечие от негова страна! Как е могъл да й позволи да се заеме с тази работа… как е могъл да допусне тя изобщо да си помисли за подобно нещо!

Той не е знае нищо за намеренията й, Ема, и аз напълно го оправдавам в случая. Това е било нейно лично решение, за което той не е бил осведомен, или поне не е бил осведомен по недвусмислен начин. Убедена съм, че до вчера не е подозирал за плановете й. Узнал ги е ненадейно от някакво писмо или съобщение, не знам точно, и именно разкриването на плановете й го е накарало да сложи край на тайната, да признае всичко на чичо си, да повери съдбата си на неговата милост и, с две думи, да прекрати ужасната потайност, с която са живели в продължение на толкова дълго време.

Ема започна да слуша по-внимателно.

— Скоро ще получа новини от него — продължи мисис Уестън. На раздяла ми каза, че ще побърза да ми пише и от тона му разбрах, че възнамерява да ме осведоми за редица подробности, които не можа да разкрие днес. Затова нека изчакаме писмото му. Може би то ще ни даде основание да го оправдаем за много неща. Може би ще направи неразбираемите засега неща ясни и достойни за прошка. Нека не прибързваме със суровото си отношение, нека не го осъждаме предварително, а да бъдем търпеливи. Аз трябва да го обичам, а сега, след като съм спокойна, че бъдещето му е осигурено, искрено копнея и тази драма да завърши щастливо и смея да се надявам, че може и така да стане. Сигурно и двамата страшно са се измъчили от цялата тази тайнственост и от всички преструвки.

— Според мен — сухо отвърна Ема — неговите страдания не са били Бог знае колко мъчителни. И как е приел новината мистър Чърчил?

— Отнесъл се е съвсем благосклонно към племенника си. Дал е съгласие без никакви трудности. Помисли си колко много промениха живота на семейството събитията от изтеклата седмица! Ако горката мисис Чърчил беше жива, според мен нямаше и най-малка надежда, възможност, вероятност, но ето че тялото й едва е било положено в семейната гробница, и съпругът й се оставя да го убедят да одобри тъкмо обратното на това, което би желала тя. Истинско щастие е, че и зловредните влияния отиват в небитието. Нямало нужда Франк да убеждава дълго чичо си.

„Ах! — помисли си Ема. — Нямаше да има нужда да се бори повече и за Хариет!“

— Уредили въпроса снощи и тази сутрин Франк потеглил още на зазоряване. Струва ми се, че е спрял у семейство Бейтс в Хайбъри и после се е отправил насам. Но толкова бързаше да се върне при чичо си, комуто сега е необходим повече от всякога, че както вече ви казах, остана малко повече от четвърт час. Беше толкова развълнуван! Просто не беше на себе си. Никога преди не го бях виждала в подобно състояние и едва го познах! Отгоре на всичко заварил годеницата си тежко болна, а изобщо не бил и подозирал подобно нещо. По всичко изглеждаше, че му се е събрало твърде много.

— Наистина ли вярвате, че всичко се е пазело в строга тайна? Нима семейство Кембъл и Диксън не са знаели за годежа?

Ема не успя да произнесе името Диксън без да се изчерви.

— Не, никой не е знаел. Той е категоричен, че тайната е била известна само на тях двамата.

— Е, постепенно свикнахме с тази мисъл и аз им желая много щастие. Но винаги ще смятам, че тези събития са истински кошмар. Какво е това, ако не низ от лицемерие и притворство, от шпиониране и измама? Да дойдат при нас и да се преструват, че са открити и непосредствени, докато поради тайния си съюз могат скришом да ни преценяват. Прекарали сме цялата зима и цялата пролет в пълно неведение и заблуда и сме смятали, че поддържаме почтени и искрени отношения с двама души, които са били сред нас. Те сигурно са разпространявали, сравнявали и обсъждали неща, казани за единия или за другия, които не е трябвало да стигат до ушите им. Ако са ни чули да говорим за единия или за другия с недоволство, вината за това си е само тяхна.

— В това отношение аз съм съвсем спокойна. Сигурна съм, че никога не съм споменавала пред някой от тях неща, които не биха могли да бъдат чути и от двамата.

— Имате късмет! За щастие само аз ви чух, когато предположихте, че един от нашите общи приятели е влюбен във въпросната дама.

— Да, но тъй като имам чудесно мнение за мис Феърфакс, никога не бих могла да кажа нещо лошо за нея, колкото и да се заблуждавам в едно или друго отношение. А колкото до това, дали съм казала нещо лошо за него, едва ли съществува такава опасност.

В този момент мистър Уестън, който очевидно дебнеше отвън, се появи до прозореца и жена му го покани с поглед да влезе. Докато той се приближаваше, тя добави:

— А сега, моя най-скъпа Ема, позволете ми да ви помоля да изразите с думите и с вида си всичко онова, което ще успокои мистър Уестън и ще го накара да се почувства доволен от избора на сина си. Нека мислим само за най-доброто. Пък и едва ли може да се каже нещо лошо за мис Феърфакс. Връзката не е съвсем равнопоставена, но защо да обръщаме внимание на това, след като мистър Чърчил не го прави? За Франк може да се окаже твърде полезно, че се е свързал с едно толкова последователно и разумно момиче, а аз никога не съм отричала, че мис Феърфакс е тъкмо такава. Аз все още съм склонна да мисля така, независимо че тя твърде много се отклони от строгото придържане към правилата за добро поведение. За човек в нейното положение дори тази грешка е простима.

— Да, наистина! — прочувствено възкликна Ема. — Ако една жена изобщо може да бъде извинена, че мисли единствено за себе си, това е жена в положението на мис Феърфакс и в такива случаи на човек му идва да възкликне: „Светът не им принадлежи, нито законът, който го управлява“.

Ема посрещна мистър Уестън на вратата с усмивка и се провикна:

— Честна дума, добре ме изиграхте! Сигурно това беше начин да възбудите любопитството ми и да проверите способността ми да отгатвам. Но вие наистина ме изплашихте. Помислих си, че сте загубили поне половината от състоянието си. А както се оказа, нямате никаква нужда от съчувствие, а по-скоро от поздравления. От все сърце ви поздравявам, мистър Уестън, за това, че една от най-изтънчените и прелестни жени в цяла Англия ще стане ваша снаха.

Един два разменени погледи между него и съпругата му по време на речта й го убедиха, че всичко е точно така, както го чува и щастието незабавно разведри духа му. Поведението и гласа й му възвърнаха предишната оживеност. Мистър Уестън сърдечно и признателно разтърси ръката на Ема и веднага се върна на въпроса, за да я увери, че е имал нужда от малко време и убеждаване, че изборът на сина му съвсем не е лош. Събеседничките му се намесиха само колкото да предотвратят всяка прибързаност и да отстранят възраженията. После отново обсъдиха всичко и той на свой ред го обсъди с Ема, докато се връщаха към Хартфийлд. Щастливият баща се успокои напълно и бе почти убеден, че това е може би най-подходящият избор, който Франк би могъл да направи.