Джейн Остин
Ема (33)

33

Нищо от последвалите събития не накара Ема да промени лошото си мнение за мисис Елтън. Наблюденията й бяха съвсем правилни. Качествата, които тя бе разкрила при втория им разговор, се потвърдиха и от следващите им срещи. Тя беше самовлюбена, нахална, фамилиарна, невежа и невъзпитана. Притежаваше известна хубост и умения, но представата й за нещата беше толкова невярна, че я караше да смята себе си за носителка на по-висше познание, призвана да съживи и усъвършенствува някаква си глуха провинция. Смяташе, че мис Хокинс е заемала такова място в обществото, на по-високо от което можеше да бъде единствено това на мисис Елтън.

Нямаше причини да се предполага, че мнението на мистър Елтън се различава от това на съпругата му. Той не бе просто щастлив. Той се гордееше с нея. Видът му показваше, че е безмерно доволен задето е довел такава жена в Хайбъри, с която не можеше да се мери дори мис Удхаус. По-голямата част от новите й познати, склонни към похвали или поне непривикнали да съдят, или бяха увлечени от добронамереното отношение на мис Бейтс към нея, или приемаха за даденост, че булката трябва да е толкова умна и симпатична, колкото се представя, и я одобряваха. Както става в такива случаи, славата на мисис Елтън се носеше от уста на уста, неоспорвана от мис Удхаус, която охотно продължи да дава приноса си за популярността на новодошлата и се изказваше благосклонно за нея като за „много приятна и много елегантно облечена жена“.

В едно отношение характерът на мисис Елтън се оказа по-лош, отколкото изглеждаше първоначално. Става дума за чувствата й към Ема. Тя вероятно бе засегната от невниманието, с което господарката на Хартфийлд се отнесе към предложенията й за близост, затова на свой ред се отдръпна и постепенно стана по-студена и резервирана. И макар Ема да се радваше на резултата, злобата, която го бе предизвикала, ненужно увеличаваше неприязънта на Ема. Поведението на мистър и мисис Елтън към Хариет беше твърде неприятно. Държаха се с нея подигравателно и пренебрежително. Ема се надяваше, че това ще излекува Хариет по-бързо, но изживяванията, които предизвикваше подобно отношение, потискаха и двете приятелки. Нямаше съмнение, че чувствата на Хариет са били принесени в жертва на откровенията, които съпрузите споделят един с друг. Собствената й роля в тази история вероятно също бе предадена в неблагоприятна за нея светлина и в страшно трогателна — за него. Тя несъмнено беше обект на ненавистта на съпрузите. Когато нямаха какво друго да си кажат, за тях сигурно бе най-лесно да обиждат мис Удхаус, а враждебността към нея, която не се осмеляваха да изразяват открито, намираше свободен отдушник в презрителното им отношение към Хариет.

Мисис Елтън хареса Джейн Феърфакс още от самото начало. И не просто защото поведената война с едната млада дама препоръчваше приятелството на другата, а просто я хареса от пръв поглед. Тя не се задоволи само да изрази съвсем естественото си и основателно възхищение, а без всякакви молби, увещания и привилегии се залови да помага на Джейн и да спечели дружбата й. Още преди Ема да загуби доверието на мисис Елтън и някъде при третата им среща, тя бе принудена да изслуша плана за всичките рицарски начинания на съпругата на викария:

— Джейн Феърфакс е изключително чаровна, мис Удхаус. Просто съм възхитена от нея. Интересно и мило същество. Толкова блага и женствена, и толкова талантлива! Уверявам ви, че дарбите й са изключителни. Не се притеснявам да заявя, че свири много добре. Притежавам предостатъчно музикални познания, за да имам право да изразя мнение по този въпрос. О, тя е направо очарователна. Сигурно разгорещеността ми ви разсмива, но, честна дума, Джейн Феърфакс е единственото, което ме занимава. А положението й ме затрогва дълбоко. Мис Удхаус, двете с вас трябва да се напрегнем и да измислим как да й помогнем. Трябва да привлечем вниманието на хората върху нея. Дарба като нейната не бива да бъде наказана с неизвестност. Надявам се да са ви познати очарователните стихове на поета:

Множество цветя поникват, за да руменеят невидени

и разпиляват аромата си в пустинните простори

Не трябва да позволяваме съдбата на Джейн Феърфакс да докаже истинността им.

— Смятам, че не съществува такава опасност — гласеше спокойният отговор на Ема. — Когато се запознаете по-добре с положението на Джейн Феърфакс и разберете какъв е бил животът й с полковник и мисис Кембъл, мисля, ще изоставите идеята си, че дарбите й са наказани с неизвестност.

— Но, скъпа мис Удхаус, в момента тя е толкова самотна и отхвърлена, а положението й е толкова неясно. Каквито и удоволствия да е преживяла със семейство Кембъл, краят им очевидно е настъпил. И според мен тя го чувства. Сигурна съм, че е така. Толкова е потайна и мълчалива. Веднага се вижда, че й липсва подкрепа. Но това ме кара още повече да я харесвам. Признавам, че в моите очи това е препоръка. Аз съм голям защитник на свенливостта — едно качество, което не се среща често напоследък. Особено изпъква при хората с ниско обществено положение. Уверявам ви, че Джейн Феърфакс има много приятен характер, и ме интригува много повече, отколкото съм в състояние да изразя.

— Изглежда наистина сте много разчувствана, но просто не виждам как вие или някои от познатите на мис Феърфакс тук, някои от хората, които я познават по-отдавна, отколкото вие, могат да й засвидетелстват внимание…

— Скъпа мис Удхаус, ако има желание, човек може да направи много. Вие и аз няма от какво да се страхуваме. Ако ние дадем пример, много хора няма да се поколебаят да ни последват, доколкото им позволяват силите, макар положението им да не е така добро, както нашето. Ние разполагаме с карети, които могат да я вземат и да я карат до дома й, а начинът ни на живот е такъв, че приобщаването на Джейн Феърфакс към него няма да предизвика и най-малкото неудобство. Ще бъда безкрайно недоволна, ако Райт ни приготви вечеря, която да ме накара да съжалявам, че съм поканила някой като Джейн Феърфакс да я сподели с нас. Това не ми е познато. А и едва ли би трябвало, като се има предвид на какво съм свикнала. В домакинстването съм застрашена да изпадна по-скоро в другата крайност — да се занимавам с прекалено много неща и да съм малко нехайна по отношение на разходите. Мейпъл Гроув ми служи за пример малко повече, отколкото трябва, тъй като нашият доход изобщо не може да се мери с този на зет ми мистър Саклинг. Но така или иначе, решила съм да се отнасям с уважение към Джейн Феърфакс. Ще я каня често в дома си, ще я представям, където мога, ще организирам музикални вечери, за да изпъкне талантът й, и постоянно ще се оглеждам за подходяща работа за нея. Имам толкова много познати, че несъмнено скоро ще науча за нещо, което напълно да й подхожда. Разбира се, ще я запозная специално със сестра си и зет си, когато дойдат да ни посетят. Сигурна съм, че безкрайно ще я харесат. А когато ги опознае напълно, страховете й ще отпаднат, тъй като поведението и на двамата е много предразполагащо. Ще я каня много често по време на престоя им и сигурно ще намерим място и за нея в ландото по време на някоя от нашите експедиции.

„Горкичката Джейн Феърфакс — помисли си Ема. — Ти не заслужаваш това. Може би не си постъпила както трябва с мистър Диксън, но наказанието е много по-тежко, отколкото заслужаваш. Вниманието и покровителството на мисис Елтън. И как го казва само: — Джейн Феърфакс, та Джейн Феърфакс! Да се надяваме, че не говори и за мен просто като за Ема Удхаус. Честна дума, развързаният език на тази жена просто няма мярка.“

Ема вече не бе принудена да изслушва подобни тиради — поне не адресирани конкретно към нея и обилно гарнирани с обръщението „скъпа мис Удхаус“. Не след дълго отношението на мисис Елтън към нея се промени и тя остави Ема на мира. Вече никой не я насилваше да става особено близка приятелка с мисис Елтън, нито пък под нейно ръководството да се превръща в дейна покровителка на Джейн Феърфакс. Тя просто споделяше с околните най-общи неща и научаваше какво се крои, чувства и прави.

Следеше развитието на събитията и донякъде беше забавно. Признателността на мис Бейтс към мисис Елтън за вниманието, което оказва на Джейн, бе простодушно искрена и топла. Според нея съпругата на викария бе най-симпатичната, приятна и приветлива жена на света, толкова културна и непринудена, колкото искаше да я смятат самата мисис Елтън. Ема се учудваше единствено на факта, че Джейн Феърфакс изглежда приема и насърчава тези любезности. Няколко пъти дочуваше, че тя се разхождала със семейство Елтън, седяла със семейство Елтън, прекарала деня със семейство Елтън. Това беше удивително! Не можеше да повярва, че вкусът или гордостта на мис Феърфакс са в състояние да понесат дружбата и общуването със семейството на викария и с онова, което предлагаше то.

„Тя е истинска загадка! Да предпочете да прекара тук няколко месеца, изпълнени с всякакви лишения! А сега да предпочете унижението да бъде забелязана от мисис Елтън и да води с нея оскъдни разговори пред възможността да се върне към събеседници, които значително превъзхождат тази особа и винаги са я обичали с неподправена и щедра обич.“

Според собствените думи на Джейн, тя щеше да остане в Хайбъри три месеца. Семейство Кембъл щяха да прекарат същото време в Ирландия. Но наскоро бе станало ясно, че семейство Кембъл са обещали на дъщеря си да останат при нея до средата на лятото и че Джейн отново е получила покана да се присъедини към тях. Според мис Бейтс (всички сведения се получаваха от нея) мисис Диксън изпратила много настойчива покана. Ако Джейн бе решила да отпътува, трябваше да се намерят средства, да се изпращат слуги, да се прибегне до помощта на приятели, тъй като не биваше да има никакви трудности при пътуването, но Джейн бе отклонила поканата.

„Трябва да има някакъв мотив, за да откаже поканата, и той сигурно е много по-силен, отколкото изглежда — заключи Ема. — Сигурно извършва нещо като покаяние, наложено или от самата нея, или от семейство Кембъл. Във всичко това се крие някаква голяма решимост, страх и предпазливост. Тя не трябва да се вижда със семейство Диксън. Някой трябва да е издал тази заповед. Но защо трябва да се съгласява да общува със семейство Елтън? Това е другата загадка.“

След като Ема изказа на глас мислите си по този въпрос пред малкото хора, на които бе известно истинското й мнение за мисис Елтън, мисис Уестън се осмели да предложи следното извинение за Джейн Феърфакс:

— Не бихме могли да допуснем, че посещенията в дома на викария й доставят голямо удоволствие, скъпа Ема. Но по-добре това, отколкото постоянно да си седиш у дома. Леля й е добро същество, но е доста отегчителна като постоянен събеседник. Трябва да вземем предвид от какво бяга мис Феърфакс, преди да я съдим за това, къде бяга.

— Права сте, мисис Уестън — топло отбеляза мистър Найтли. — Мис Феърфакс е способна не по-зле от нас да си изгради правилна преценка за мисис Елтън. Ако можеше да избере с кого да общува, едва ли щеше да избере нея. Но — укорително се усмихна той на Ема, — мисис Елтън я дарява с внимание, което никой друг не й оказва.

Ема почувства, че мисис Уестън — мята мигновен поглед, а и сама бе удивена от изключителната сърдечност в гласа му. Тя леко се изчерви и след малко отвърна:

— Прояви на внимание като тези на мисис Елтън би трябвало по-скоро да отблъскват, отколкото да се харесват на мис Феърфакс. Мога да си представя, че поканите на мисис Елтън са всичко друго, само не покани.

— Не бих се учудила — продължи мисис Уестън, — ако мис Феърфакс е принудена да приеме учтивостите на мисис Елтън против волята си и по настояване на леля си. Горката мис Бейтс сигурно е твърде склонна да пожертва племенницата си и прибързано е настояла пред нея да се държи доста по-сърдечно, отколкото й подсказва собствената й вярна преценка. Остава, разбира се, и съвсем естественото й желание за малко разнообразие.

И двете много желаеха мистър Найтли отново да заговори и след кратко мълчание той рече:

— Освен това трябва да имаме предвид още едно обстоятелство. Мисис Елтън не разговаря с мис Феърфакс по начина, по който говори за нея. На всички ни е известна разликата между местоименията той, тя и ти — най-простичките неща, с които се обръщаме един към друг. Всички ние усещаме нещо повече от обикновена учтивост при личното си общуване един с друг — нещо, което сме усвоили много по-отдавна. Ние не сме в състояние да разкрием пред някого неприятните мисли, които са ни занимавали само преди час. Чувстваме нещата по различен начин. А освен въздействието на този всеобхватен принцип, можете да бъдете сигурни, че мис Феърфакс внушава на мисис Елтън страхопочитание поради превъзходството на ума и обноските си, затова в нейно присъствие съпругата на викария се отнася към мис Феърфакс с цялото уважение, което тя заслужава. Мисис Елтън може би никога през живота си не е срещала жена като мис Феърфакс и дори суетата не може да й попречи да признае недостатъците на собственото си поведение, ако не и на собствения си начин на мислене.

— Известно ми е колко високо цените Джейн Феърфакс — отбеляза Ема.

Мислеше си за малкия Хенри, но някаква смесица от тревога и тактичност я направи нерешителна и тя не знаеше какво да каже.

— Да, всеки би могъл да научи колко високо я ценя — отвърна той.

— И все пак… — сприхаво повдигна вежди Ема, решена да отиде до края. Беше по-добре веднага да научи цялата истина, колкото и лоша да е тя, затова задъхано продължи: — И все пак, може би самият вие не знаете колко високо е мнението ви за нея. Степента на възхищението ви може да ви изненада някой ден.

Мистър Найтли бе прекалено зает с долните копчета на дебелите си кожени гети, и дали поради усилието да ги закопчае, или поради друга причина, лицето му почервеня, докато отговаряше:

— О, това ли имате предвид? Но вие сте много изостанала! Мистър Коул ми намекна още преди шест седмици!

Той млъкна. Ема усети как мисис Уестън я настъпва под масата и не знаеше какво да си мисли. След малко той продължи:

— Подобно нещо никога няма да се случи, уверявам ви. Мис Феърфакс не би ми дала съгласието си, ако поискам ръката й, а и аз никога не бих го направил.

Ема заинтригувана върна жеста на приятелката си и възкликна с истинско задоволство:

— Никак не сте суетен, мистър Найтли! Ето какво мога да кажа за вас.

Но той като че ли не я чуваше. Стоеше замислен и, когато проговори след известно време, изглеждаше недоволен:

— Значи смятахте, че ще се оженя за Джейн Феърфакс.

— Разбира се, че не. Вие сте ме укорявали прекалено много за обичта ми към сватосването, за да дръзна да си позволя да постъпя така с вас. Думите ми просто не означаваха нищо. Понякога човек казва някои неща, без да има предвид нещо сериозно. Не, честна дума, не изпитвам никакво желание да се жените за Джейн Феърфакс или за която и да е друга Джейн. Ако бяхте женен, сега нямаше да седим и да разговаряме толкова увлекателно.

Господин Найтли отново се замисли. Резултатът от неговата унесеност гласеше:

— Не, Ема, не смятам, че силата на възхищението, което изпитвам към нея, може да ми поднесе изненади. Уверявам ви, че никога не съм гледал на нея по този начин. — А малко по-късно добави: — Джейн Феърфакс е очарователна млада жена, но дори и тя не е съвършена. Тя не притежава открития характер, който мъжът би желал да открие у съпругата си.

Ема много се зарадва да чуе, че и Джейн Феърфакс има недостатъци.

— Е — поде тя, — надявам се, че бързо сте запушили устата на мистър Коул.

— Да, много бързо. Той просто ми намекна, аз отвърнах, че греши, той ме помоли за извинение и аз не казах нищо повече. Коул не желае да бъде по-съобразителен или по-мъдър от съседите си.

— За разлика от мисис Елтън, която се опитва да бъде по-съобразителна и по-умна от целия свят. Чудя се как ли се изказва за семейство Коул. Как ли ги нарича? Какво ли обръщение е измъкнала за тях от дълбините на просташката си фамилиарност? Вас нарича просто „Найтли“, как ли се обръща към мистър Коул? Значи не трябва да се учудвам, че Джейн Феърфакс приема проявите на внимание от нейна страна и не се противопоставя на приятелството й. Мисис Уестън, вашият довод ми се струва най-основателен. По-скоро бих се поддала на изкушението да се избавя от мис Бейтс, отколкото да повярвам в това, че умът на Джейн Феърфакс е завоювал победа над мисис Елтън. Не вярвам мисис Елтън да се смята за по-недостойна по умствени възможности, по умение да разговаря или по обноски, нито пък да има някакви ограничения освен онези, които й налагат собствените й бегли представи за добро възпитание. Не мога да допусна, че тя не обижда непрекъснато гостенката си със своите хвалби, насърчения и предложения да й услужи, че не описва подробно възхитителните си намерения да й осигури стабилно положение, като я включи в една от онези прелестни изследователски експедиции, които ще се проведат с голямото ландо.

— Джейн Феърфакс е чувствителна — отбеляза мистър Найтли, — не мога да я обвиня в безчувственост. Подозирам, че чувствата й са силни, а характерът й притежава забележителната способност да се владее, като проявява въздържание и търпимост, но му липсва откритост. Тя е въздържана, струва ми се повече, отколкото беше преди. А аз обичам откритите характери. Не, никога не ми бе хрумвало подобно нещо, преди Коул да ми намекне за предполагаемите ми чувства към нея. Винаги съм се срещал и съм разговарял с Джейн Феърфакс с възхищение и удоволствие, но не съм имал предвид нищо повече.

— Е, мисис Уестън — тържествуваше Ема, след като той ги напусна, — какво ще кажете сега за сватбата на Джейн Феърфакс и мистър Найтли?

— Скъпа Ема, ще кажа, че според мен той е дотолкова погълнат от мисълта да не се влюби в нея, че не бих се учудила, ако в края на краищата стане именно така. Само не ме бийте, моля ви.