Джейн Остин
Ема (40)

40

Само няколко дни след тази случка една сутрин Хариет навести Ема с малък пакет в ръка, седна и колебливо подхвана:

— Мис Удхаус, ако разполагате с малко време… има нещо, което бих искала да ви кажа… трябва да ви призная нещо и така… така всичко ще се свърши.

Ема бе много учудена, но я накара да продължи. Поведението и думите на Хариет звучаха сериозно и я подготвиха да чуе нещо необикновено.

— Мое задължение и със сигурност мое желание е да не крия нищо от вас по този въпрос — продължи Хариет. — За щастие в едно отношение аз вече съм съвсем различен човек и мисля, че вие го знаете и сте доволна от това. Не бих искала да говоря повече, отколкото трябва… И без друго страшно се срамувам, задето се показах толкова малодушна, и вярвам, че вие ме разбирате.

— Да — отвърна Ема. — Надявам се да е така.

— Как можах толкова време да си въобразявам разни неща! — разпалено възкликна Хариет. — Трябва да съм си изгубила ума. Вече не виждам нищо необикновено в него!… Вече не ме интересува дали го срещам, или не… дори предпочитам да не го виждам и, разбира се, съм готова да заобиколя, за да избегна срещата с него… Изобщо не завиждам на жена му, нито й се възхищавам, нито й завиждам, както преди. Тя наистина е очарователна и така нататък, но смея да твърдя, че е много злонамерена и неприятна. Никога няма да забравя погледа й онази вечер. Но, кълна ви се, мис Удхаус, изобщо не й мисля злото. Напротив, от все сърце им желая щастие, това изобщо не ми причинява болка. И за да ви убедя, че говоря истината, още сега ще унищожа това, което трябваше да унищожа преди много време… което изобщо не биваше да запазвам… Много добре знам, че е така… — изчерви се тя. — Но сега ще унищожа всичко и много искам да го направя във ваше присъствие, за да видите колко съм поумняла. Не се ли сещате какво има в пакета? — многозначително попита тя.

— Ни най-малко. Той подарявал ли ти е нещо?

— Не, не бих ги нарекла подаръци. Но са неща, които ми бяха особено ценни.

Тя побутна пакета към Ема, която прочете думите „Много ценни притежания“, изписани отгоре. Изгаряше от любопитство. Хариет разгърна пакета и Ема нетърпеливо надникна вътре. Сред голямо количество сребърна хартия се виждаше прелестна малка кутия Танбридж, която Хариет отвори. Дъното й бе грижливо застлано с памук, но освен памука Ема видя само малко парче пластир.

— Сега сигурно ще си спомните — настоя Хариет.

— Не, нищо не си спомням.

— Божичко, не мога да повярвам, че сте забравили какво се случи в тази стая във връзка с пластира един от последните пъти, когато се срещнахме тук. Беше само няколко дни, преди да получа онова възпаление на гърлото, може би малко преди да пристигнат мистър и мисис Джон Найтли… даже да не беше и същата вечер. Не си ли спомняте, че той си поряза пръста с новото ви ножче и вие му препоръчахте да си сложи пластир? Но тъй като нямахте, а знаехте, че аз имам, ми позволихте да му дам. Аз извадих пластира си и му отрязах едно парче, но беше прекалено голямо, затова той си отряза по-малко парче и известно време повъртя остатъка между пръстите си, преди да ми го върне. Тогава бях толкова глупава, че не можах да се сдържа и превърнах парченцето в истинско съкровище. Отделих го настрана, за да не бъде използвано никога, и понякога му се любувах с истинска наслада.

— Моя най-скъпа Хариет! — възкликна Ема, вдигна ръка пред лицето си и скочи на крака, — караш ме толкова да се срамувам от себе си, че едва издържам. Дали си го спомням ли? Да, сега си го спомням. Спомням си всичко, освен че си запазила тази реликва. Изобщо не подозирах за това до този момент. Но си спомням за порязания пръст, за това, че препоръчах пластир и че аз нямах у себе си. О, греховете ми нямат край! Джобът ми беше пълен с пластир… Една от безсмислените ми хитрини!… Заслужавам да се червя непрекъснато до края на живота си. Добре — отново седна тя, — продължавай. Какво има още?

— Наистина ли имахте подръка? Изобщо не предполагах, бяхте толкова естествена.

— Но ти наистина ли си запазила това парче пластир заради него? — попита Ема, съвзела се от срама и разкъсвана между удивлението и забавлението. Тайничко си каза: „Господ да ми е на помощ! Никога не бих запазила парче пластир, което Франк Чърчил е подмятал в ръцете си. Това просто не е по силите ми!“

— Тук — продължи Хариет и отново се обърна към кутията си, — тук има нещо още по-ценно, искам да кажа било е по-ценно, защото наистина му е принадлежало, а пластирът — не.

Ема нямаше търпение да зърне още по-необикновеното съкровище. Предметът беше част от стар молив — онази, в която нямаше графит.

— Това наистина беше негово — отбеляза Хариет. — Не си ли спомняте една сутрин? Не, сигурно не. Но една сутрин… не си спомням точно кой ден — може би вторник или сряда, преди онази вечер, той поиска да си отбележи нещо в бележника, май че за бирата от смърч. Мистър Найтли му обясняваше как се приготвя бира от игли и клонки на смърч и той искаше да си го запише. Но когато извади молива си, имаше толкова малко графит, че при подострянето всичко падна. Вие му заехте друг молив, а остатъкът, който беше напълно непотребен, остана на масата. Но аз непрекъснато го държах под око и, когато събрах достатъчно смелост, го взех и оттогава нито за миг не съм се разделяла с него.

— Спомням си — възкликна Ема, — много добре си спомням кога говорихме за бирата от смърч! И аз, и мистър Найтли казвахме колко я харесваме, а мистър Елтън изглежда бе решил също да я превърне в свое любимо питие. Спомням си много добре. Чакай! Мистър Найтли стоеше точно ей тук, нали? Струва ми се, че именно така беше!

— О, не знам. Не мога да си спомня. Много е странно, но не мога да си спомня. Много ясно си спомням, че мистър Елтън седеше ето тук, където съм аз сега…

— Е, добре, продължавай…

— Ами това е! Нямам какво повече да ви покажа или да ви кажа, освен това, че възнамерявам да хвърля и двете неща в огъня и искам да ме видите как го правя.

— Горкичката ми Хариет! Наистина ли се чувстваше щастлива да пазиш тези неща?

— Да, каква глупачка съм била! Но сега много се срамувам от това и ми се иска да го забравя толкова бързо, колкото и ще изгорят тези неща. Изобщо не трябваше да пазя тези спомени за него, след като се ожени. Знаех, че не трябва, но нямах достатъчно смелост да го сторя.

— Но, Хариет, необходимо ли е да изгаряш пластира? Не казвам нищо за молива, но пластирът все още може да се използва.

— Ще бъда по-щастлива, ако го изгоря — отвърна Хариет. — Не ми влияе добре. Трябва да се отърва от всичко. Ето, хвърлям го и това е краят на мистър Елтън, слава Богу!

„А кога ли ще се постави началото за мистър Франк Чърчил?“ — помисли си Ема.

Не мина много време и тя разполагаше с достатъчно основания да смята, че началото е вече поставено и че макар циганката тогава да не бе гадала съдбата на Хариет, в действителност я беше предопределила. Около две седмици след тревогата им около циганите, съвсем непредвидено дойде и едно задоволително обяснение. Ема съвсем не мислеше за това в момента, което правеше получените сведения още по-ценни. Насред най-обикновен разговор Ема просто подметна: „Е, Хариет, когато се омъжиш, бих те посъветвала да направиш това и това…“, и макар да нямаше предвид нищо сериозно, само след минутка мълчание чу съвсем сериозния отговор на Хариет: „Аз няма да се омъжвам“.

Ема вдигна поглед и веднага разбра в какво се състои работата. След като помисли малко дали да се направи, че не е чула репликата, тя попита:

— Няма да се омъжваш ли? Това решение е съвсем ново.

— Но въпреки това никога няма да го променя.

След повторно колебание последваха думите:

— Надявам се, че не произтича от… че не прави комплимент на мистър Елтън.

— Как ли не! Мистър Елтън! — възмутено възкликна Хариет. — О, не… — и Ема успя само да чуе думите — … толкова по-възвишено от мистър Елтън.

Тук Ема започна да обмисля нещата по-дълго. Да продължава ли нататък? Да се направи ли, че не забелязва нищо и да го пропусне покрай ушите си? Може би ако го направи, Хариет щеше да я укори, че е студена или че й се сърди? Или пък, ако мълчеше твърде дълго, това просто щеше да накара Хариет да я помоли да изслуша твърде много неща? Но Ема беше твърдо против тези открити и чести обсъждания на чувствата и срещу нейната невъздържаност. Смяташе, че ще е много по-разумно да каже и да научи отведнъж всичко, което имаше да се казва или научава. Откритият разговор винаги беше за предпочитане. Ема предварително бе решила докъде може да стигне при такава ситуация. И за двете щеше да е по-безопасно, ако тя без повече отлагане изложи благоразумните правила, които й диктуваше умът. Ема реши и заговори:

— Хариет, няма да се преструвам, че не разбирам какво имаш предвид. Твоето решение или по-скоро твоето опасение, че никога няма да се омъжиш, идва от факта, че според теб човекът, когото ще си харесаш, ще те превъзхожда значително по обществено положение. Така ли е?

— О, мис Удхаус, повярвайте ми, аз изобщо нямах предвид, че… Не съм чак толкова ненормална. Но за мен е удоволствие да му се възхищавам отдалеч и да си казвам колко много превъзхожда всички останали. Казвам го с благодарност, удивление и благоговение, които са съвсем естествени, особено за мен.

— Изобщо не съм учудена, Хариет. Той ти направи достатъчно голяма услуга, за да стопли сърцето ти.

— Услуга ли? О, нещо много повече, морално задължение. Дори само споменът за това и чувствата ми тогава… Когато го видях да се приближава… благородният му вид… и дълбоката ми покруса преди това… Каква промяна! Само преди миг бях съвсем нещастна, а сега вече се чувствах напълно щастлива.

— Това е съвсем естествено и благородно! Да, наистина ти прави чест да изпитваш уважение и признателност. Но не бих могла да ти обещая, че чувствата ти ще срещнат взаимност. Не те съветвам да се поддаваш на душевните си вълнения, Хариет. В никакъв случай не мога да ти гарантирам, че ще им отвърнат със също толкова силни чувства. Помисли с какво се захващаш. Може би е по-разумно да овладееш чувствата си, докато все още е възможно. В никакъв случай не им позволявай да те увлекат твърде далеч, ако не си сигурна, че и той те харесва. Наблюдавай го внимателно. Нека поведението му ти подсказва накъде да насочиш чувствата си. Предупреждавам те за това сега, защото повече няма да обсъждам с теб въпроса. Решила съм да не се намесвам. Отсега нататък не искам да знам нищо повече. Нека вече да не споменаваме имена. Първият път сгрешихме сериозно, затова сега трябва да бъдем много предпазливи. Той наистина е значително по-високопоставен от теб и е твърде вероятно да възникнат пречки и затруднения от много сериозно естество. Но, Хариет, ставали са и по-странни неща по света. Сключвани са били и много по-неравни бракове. Искам да бъдеш много внимателна! Няма да ти позволя да се настроиш прекалено оптимистично! Но, както и да завърши това, фактът, че си насочила мислите си именно към него, е белег за добър вкус, който винаги ще знам как да оценявам.

Хариет целуна ръката й с безмълвна и покорна признателност. Ема бе склонна да смята, че подобна привързаност не крие в себе си нищо опасно за приятелката й. Чувството щеше да възвиси и да просветли ума й, и не можеше да я подложи на никакво унижение.