Джейн Остин
Ема (19)

19

Една сутрин Ема и Хариет са разхождаха. Според Ема през този ден бяха разговаряли предостатъчно за мистър Елтън. Ема мислеше, че утехата на Хариет и собствените й грехове не се нуждаят от повече обсъждане, затова на връщане всячески се опитваше да се избави от тази тема. Тъкмо смяташе, че вече е успяла, и той отново нахлу в разговора им. След като поговори малко за страданията на бедните през зимата и получи единствено печалния отговор: „Мистър Елтън е толкова добър с бедните!“, Ема прецени, че трябва да се направи нещо друго.

Тъкмо наближаваха къщата на семейство Бейтс. Ема реши да се отбият там, за да бъде в пълна безопасност. Имаше достатъчно причини да им окаже това внимание. Мисис и мис Бейтс обичаха да посрещат гости и Ема знаеше, че малкото хора, които изобщо се осмеляваха да откриват недостатъци у нея, я смятат за твърде небрежна в това отношение и я обвиняват, че не допринася достатъчно за разнообразяване на оскъдните им развлечения.

Мистър Найтли й бе намеквал това неведнъж, а и самата тя често се бе упреквала вътрешно за този пропуск. Ала нито едното, нито другото се бяха оказали достатъчно силни, за да се противопоставят на убеждението й, че едно такова посещение ще й бъде твърде неприятно, че ще е чиста загуба на време и че двете жени са много досадни. Освен това се ужасяваше от мисълта, че там може да срещне хора от втора и трета ръка в Хайбъри, които посещаваха дома им най-редовно. Затова Ема рядко ходеше там. Но сега внезапно реши да не подмине къщата, без да влезе вътре, пък и докато го предлагаше на Хариет, пресметна, че точно сега няма опасност да са получили писмо от Джейн Феърфакс.

Къщата беше собственост на търговци. Мисис и мис Бейтс заемаха етажа, на който се намираше дневната, и посрещаха гостите си извънредно сърдечно, дори с известна благодарност, в скромния апартамент, който бе всичко за тях. Мълчаливата, спретната възрастна жена седеше с плетката си в най-топлия ъгъл и дори понечи да отстъпи мястото си на мис Удхаус, а по-пъргавата й бъбрива дъщеря едва не ги удави в порой от любезности: признателност за посещението им, загриженост за това дали не са мокри обувките им, тревожни въпроси за здравето на мистър Удхаус, най-различни бодри вести за майка си и предлагане на сладкиши от бюфета. Мисис Коул току-що била при тях. Отбила се за десетина минути, но имала добрината да остане цял час. Взела си парче кейк и била толкова мила да каже колко много й харесва. Затова се надявала, че мис Смит и мис Удхаус ще им направят услугата също да си вземат по едно парче.

Споменаването на семейство Коул със сигурност щеше да бъде последвано и от споменаване на мистър Елтън. Те бяха близки приятели и мистър Коул бе получил вести от него след заминаването му. Щяха отново да обсъждат писмото му и да уточняват колко дълго отсъства, колко е общителен, как се е превърнал във всеобщ любимец и колко много хора имало на бала у церемониалмайстора. Затова Ема се приготви да изтърпи всичко, прояви необходимия интерес и отправи нужните похвали, като непрекъснато се стремеше да не дава думата на Хариет.

Тя бе подготвена за тази тема още с влизането си в къщата, но тъй като вече предостатъчно я бяха обсъждали, възнамеряваше да не се товари с повече неприятни разговори, а да говори напосоки за всички мис и мисис в Хайбъри и техните карета за карти. Не допускаше, че темата „Джейн Феърфакс“ ще последва непосредствено след тази за мистър Елтън, но мис Бейтс обсъди джентълмена съвсем набързо и после рязко насочи разговора към семейство Коул, впускайки се в подробни обяснения за писмото, което получила от племенницата си:

— О, да, разбрах за мистър Елтън… а що се отнася до танците… мисис Коул ми каза, че танците в салоните на Бат били… мисис Коул има добрината известно време да разговаря с нас за Джейн… Когато ни гостува, мисис Коул просто се чуди как най-добре да изрази благоразположението си към нея и трябва да отбележа, че Джейн заслужава това повече от всеки друг. Мисис Коул просто веднага попита за нея, ей така: „Знам, че едва ли сте получавали писмо от Джейн наскоро, защото е твърде рано за това“, и аз не бях виждала по-изненадан човек от нея, когато незабавно й отвърнах: „Но разбира се, че получихме, тъкмо тази сутрин“. „Наистина ли? — попита тя, — та това е твърде неочаквано. Моля ви, позволете ми да узная какво пише.“

Ема повика учтивостта си на помощ и усмихнато се поинтересува:

— Наистина ли толкова скоро сте получили известие от мис Феърфакс? Безкрайно се радвам. Надявам се, че е добре.

— Благодаря ви, толкова сте внимателна! — отвърна блажено измамената леля, докато ровеше за писмото. — А, ето го. Знаех си, че е някъде тук. Не съм забелязала как слагам отгоре му несесера си за шеф и съм го скрила. Но аз го държах в ръка съвсем скоро, затова бях сигурна, че е на масата. Прочетох го на мисис Коул, а след като тя си отиде, отново го прочетох на мама, защото знам, че това й доставя огромно удоволствие. Колкото и пъти да й чета писмата на Джейн, все не й стига. Затова бях сигурна, че е някъде тук и ето го, точно под несесера с иглите… и понеже искате да знаете какво пише… Само преди това да ви се извиня от името на Джейн, задето писмото е толкова кратко… само две страници… едва двечки… а по принцип изписва целите листа, и дори пише напряко върху тях до половината. Майка ми често се чуди, че успявам да ги разчитам толкова бързо… Когато отваряме писмото, често казва: „Е, Хети, трябва отново да се заловиш с този чертеж“. Нали така, майко? А пък аз й казвам, че сигурно би успяла да го направи и сама, ако няма кой да го свърши вместо нея… всяка думичка… Сигурна съм, че ще се опитва, докато разгадае всяка думичка… разбира се, зрението на майка ми вече не е, каквото беше преди, но, слава Богу, вижда добре с помощта на очилата. Истинско облекчение! Очилата на майка ми се оказаха чудесни. Когато е тук, Джейн често повтаря: „Бабо, сигурна съм, че зрението ви е доста силно, щом все още виждате толкова добре и шиете толкова много. Иска ми се и моите очи да запазят силата си до тази възраст.“

Цялата тирада бе изречена неимоверно бързо и мис Бейтс бе принудена да спре и да си поеме дъх, а в паузата Ема вметна вежлива забележка за красивия почерк на мис Джейн Феърфакс.

— Вие сте невероятно мила — отвърна мис Бейтс, преливаща от благодарност. — Вие, която сте толкова взискателна и пишете толкова красиво! Ничия друга похвала не ни доставя такова удоволствие, като тази на мис Удхаус… Майка ми не чува. Нали знаете, че е малко глуха. Мамо — обърна се тя към нея, — чу ли това, което мис Удхаус бе така добра да каже за почерка на Джейн?

Ема имаше невероятната възможност да чуе глупавата си бележка, повторена цели два пъти, преди да бъде чута от старата дама. Междувременно тя разсъждаваше върху възможността да се избави от писмото на Джейн Феърфакс, без да изглежда прекалено груба, и бе почти решила да си тръгне веднага под някакъв незначителен претекст, когато мис Бейтс се обърна към нея и отново привлече вниманието й:

— Майка ми не е чак толкова зле със слуха… почти всичко си чува… Трябва просто да повиша глас и да повторя два-три пъти, но това е, защото е свикнала с гласа ми. Забележителното е, че винаги чува Джейн по-добре, отколкото мен. Джейн произнася думите толкова отчетливо! Но, така или иначе, тя няма да намери баба си по-глуха, отколкото беше преди две години, което говори твърде добре за състоянието на майка ми на тази възраст… Да, наистина минаха цели две години, откакто беше тук за последен път! Никога преди не е пропускала да ни навести от толкова дълго време и, както споделих и с мисис Коул, просто не знам как ще успеем да й се нарадваме този път.

— Очаквате ли мис Феърфакс скоро?

— О, да, следващата седмица.

— Така ли? Та това е чудесно!

— Благодаря ви, толкова сте мила. Да, следващата седмица. Всички са толкова изненадани и ни казват толкова приятни неща. Сигурна съм, че тя ще бъде не по-малко щастлива от приятелите си да се срещне с тях в Хайбъри. В петък или събота, не може да се каже точно кога, защото полковник Кембъл щял да се нуждае от каретата в един от двата дни. Много е мило от тяхна страна да й отстъпят каретата за целия път. Нали знаете, все така правят… Да, да, следващия петък или събота… Тъкмо за това ни пише. Пристигането й е причината за това писмо извън графика, така да се каже, защото при нормални обстоятелства едва ли щяхме да получим вест от нея преди следващия вторник или сряда.

— Да, и аз така смятах. Боях се, че почти няма вероятност да науча нещо за мис Феърфакс.

— О, толкова сте мила. Наистина нямаше да получим писмо, ако не беше обстоятелството, че тя скоро ще ни посети. Майка ми е много доволна, защото Джейн ще остане при нас поне три месеца. Три месеца, сигурна е в това, както ще имам удоволствието да ви прочета… Работата е там, че семейство Кембъл ще ходят в Ирландия. Мисис Диксън убедила баща си и майка си да отидат и да я посетят още сега. Възнамерявали да отидат през лятото, но тя е много нетърпелива да ги види отново, понеже преди сватбата (миналия октомври) не се била отделяла от тях за повече от седмица и сигурно сега се чувства особено в това… щях да кажа друго кралство… но, така или иначе, в чужда страна. Затова младата мисис написала много настойчиво писмо до майка си… или до баща си… не мога да кажа със сигурност, но ще погледна след малко в писмото на Джейн… Та в него, освен своето, споменала и името на мистър Диксън, за да ги накара да тръгнат веднага. Щели да ги чакат в Дъблин и да ги отведат в къщата си в провинцията — Бейли крейг. Сигурно е красиво място! Джейн е слушала много за прелестите му… имам предвид от мистър Диксън. Мисля, че не е чувала никой друг да говори за Ирландия! Нали знаете, съвсем естествено е той да е разказвал за родното си място, докато е ухажвал бъдещата си съпруга, и понеже Джейн често ги придружавала (полковникът и мисис Кембъл държали дъщеря им да не излиза сама с мистър Диксън, за което аз не ги обвинявам), разбира се, чула всичко, което той разказвал на мис Кембъл за Ирландия. Струва ми се, че в едно писмо Джейн ни спомена, че е виждала рисунки на това място, които бил правил самият той. Вярвам, че е прекрасен, очарователен млад човек. Разказите му накарали Джейн да закопнее за Ирландия!

В този миг в главата на Ема се зароди едно хитроумно и вълнуващо подозрение, засягащо Джейн Феърфакс, очарователния мистър Диксън и факта, че Джейн няма да ходи в Ирландия. Тя каза с лукавото намерение да научи нещо повече:

— Сигурно сте много щастливи, че мис Феърфакс ще има възможността да ви посети по това време. Като се има предвид близкото приятелство между нея и мисис Диксън, едва ли сте очаквали, че тя няма да придружава полковника и съпругата му.

— Съвсем правилно, съвсем правилно. Именно от това се страхувахме. Не бихме искали тя да е толкова далеч от нас месеци наред и да няма възможност да дойде, ако нещо се случи. Но вижте как нещата се подредиха възможно най-добре. Те (мистър и мисис Диксън) много настояват Джейн да придружи полковника и съпругата му и разчитат на това. Нищо не би могло да бъде по-мило и по-задължаващо от това, че и двамата я канят, ни пише тя, както ще разберете след малко. Изглежда, мистър Диксън също й оказва голямо внимание. Той сигурно е очарователен млад човек! Още откакто спасил Джейн в Уеймаут по време на онзи бал на кораба, когато неочаквано завъртане на едно от платната за малко не я изхвърлило в морето, където просто щяла да загине! Ако той не бил запазил присъствие на духа и не я хванал за дрехата… винаги се разтрепервам при мисълта за това. Та, откакто узнахме за събитията през този ден, аз безкрайно харесвам мистър Диксън!

— Но независимо от настоятелната покана на приятелката й и собственото си желание да види Ирландия, мис Феърфакс предпочита да посвети времето си на вас и на мисис Бейтс, така ли?

— Да, сама е решила така. Сама е направила избора си, а полковникът и мисис Кембъл смятат, че постъпва съвсем правилно. Точно това щели да я посъветват и те. Особено настояват да подиша въздуха по родните си места, защото напоследък никак не се чувствала добре.

— Загрижена съм да го чуя. Мисля, че решението им е много мъдро. Мисис Диксън сигурно ще остане много разочарована. Доколкото ми е известно, тя не е особено красива, във всеки случай не може да се сравни с мис Феърфакс.

— О, не! Толкова сте мила, че го отбелязвате! Не може да става и дума за сравнение между тях. Мис Кембъл винаги е била със съвсем обикновена външност, но много изискана и общителна.

— Да, разбира се.

— Джейн се е простудила лошо още на седми ноември (както ще ви прочета след малко), и все още не се е оправила. Това е доста дълго време за една настинка, нали? Не ни е писала по-рано, за да не ни тревожи. Такава си е тя! Винаги се грижи за нас. Все още не се чувства напълно здрава и добрите й приятели семейство Кембъл смятат, че за нея ще бъде най-добре да се прибере у дома и да подиша въздуха, който винаги й се отразява добре. Не се и съмняват, че три-четири месеца, прекарани в Хайбъри, ще я излекуват напълно. Наистина е много по-разумно да дойде тук, отколкото да замине за Ирландия, ако не се чувства добре със здравето. Никой няма да се грижи по-добре за нея от нас.

— Струва ми се, че не би могло да се желае по-благоприятно стечение на обстоятелствата.

— И така, тя ще пристигне следващия петък или събота, а семейство Кембъл ще напуснат града на път за Холихед следващия понеделник, както ще научите от писмото на Джейн. Толкова внезапно! Можете да си представите колко съм разтревожена, мис Удхаус! Само да не беше болна! Боя се, че ще я видим отслабнала и измъчена. Трябва да ви кажа какво неприятно нещо ми се случи в тази връзка. Преди да прочета писмата й на майка си, винаги ги чета първо наум, защото се страхувам вътре да няма нещо, което би могло да я разтревожи. Джейн пожела така и аз винаги го правя. Днес също прибягнах до тази предпазна мярка, но едва прочетох, че е болна, не се въздържах и възкликнах: „Божичко, горката Джейн е болна!“. Майка ми, застанала нащрек, ме чу много ясно и много се разтревожи. Продължих да чета и разбрах, че нещата не са чак толкова зле, колкото си представях отначало, изложих й всичко в по-добра светлина и тя почти престана да мисли за това. Не мога да си представя как можах да изгубя контрол до такава степен. Ако Джейн не се оправи скоро, ще извикаме мистър Пери. Разходите нямат никакво значение, и макар той да е толкова щедър и така да обича Джейн, че едва ли ще поиска възнаграждение само за един преглед, ние няма да допуснем да се получи така. Върху него лежи отговорността за съпругата и семейството му и той не може да си позволи да раздава времето си просто ей така. Е, вече ви споменах накратко за какво пише Джейн, а сега да се обърнем към самото писмо, тъй като съм уверена, че тя разказва за себе си много по-добре, отколкото го правя аз.

— Страхувам се, че трябва незабавно да си тръгваме — каза Ема, хвърли един поглед към Хариет и се надигна. — Баща ми ще ни чака. Когато влизахме тук, изобщо не смятах да се забавим повече от пет минути. Отбих се, защото не можех да подмина вратата ви, без да се поинтересувам за здравето на мисис Бейтс, а вие така приятно ни задържахте! Но вече е време да се сбогуваме с вас и с милата мисис Бейтс.

Не успяха да я задържат, въпреки всички увещания. Тя отново се озова на улицата, щастлива, че макар да я бяха накарали да чуе много неща против волята си и макар в действителност да бе узнала цялото съдържание на писмото на Джейн Феърфакс, все пак бе успяла да се избави от самото писмо.