Джейн Остин
Ема (35)

35

Когато дамите се завърнаха в салона след вечеря, Ема не успя да попречи на образуването на две съвсем отделни групи. Мисис Елтън упорито налагаше преценките и натрапваше лошото си поведение, с което изложи себе си и помогна на Джейн да изпъкне. Ема и мисис Уестън бяха принудени да разговарят помежду си или просто да мълчат. Мисис Елтън не им остави друг избор. Ако Джейн успяваше да я усмири за известно време, тя не след дълго започваше отново, и макар по-голямата част от разговора им да премина в полушепот (особено от страна на мисис Елтън), нямаше как да не станат известни основните им теми. Пощата, опасността от настинка и приятелството бяха обсъдени надълго и нашироко, а след тях дойде ред на още една тема, която сигурно бе също толкова неприятна за Джейн — подпитванията дали вече е чула за някоя подходяща служба и обещанията за посредничество от мисис Елтън.

— Ето вече е април. Толкова се притеснявам за вас. Няма да усетите как ще дойде юни.

— Никога не съм определяла юни или който и да е друг месец. Просто имах предвид лятото.

— Но наистина ли не сте научили за нещо подходящо?

— Изобщо не съм разпитвала. Засега не бих искала да започвам работа.

— О, скъпа моя. Никога не е рано да започнете да търсите, тъй като вие дори не подозирате трудностите при намирането на подходяща работа.

— Аз ли не знам? — поклати глава Джейн. — Скъпа мисис Елтън, едва ли някой е размишлявал повече от мен върху този проблем.

— Но вие не сте опознали света като мен. Не знаете колко много кандидати има за най-добрите места. Нагледах се на такива неща в квартала на Мейпъл Гроув. Една от братовчедките на мистър Саклинг, мисис Браг, получи безкрайно много предложения, защото всички желаеха да влязат в нейното семейство, което спада към най-висшето общество. Имаше восъчни свещи в занималнята на децата! Можете да си представите колко е примамливо! Домът, в който бих искала да ви видя най-много, е този на мисис Браг.

— Полковникът и мисис Кембъл ще се върнат в града в средата на лятото — каза Джейн. — Трябва да прекарам известно време с тях. Сигурна съм, че ще поискат от мен да го направя. След това ще разполагам със себе си, но засега не бих искала да се затруднявате с никакви проучвания.

— Да се затруднявам ли? Известни са ми вашите скрупули. Боите се да не би да ме притеснявате. Но аз ви уверявам, скъпа Джейн, че семейство Кембъл едва ли е по-искрено загрижено за съдбата ви, отколкото съм аз. След ден-два ще пиша на мисис Партридж и ще я накарам да си отваря очите на четири за нещо подходящо.

— Благодаря ви, но по-скоро бих желала да не й споменавате нищо. Не бих искала да притеснявам никого, докато не дойде моментът.

— Но, скъпо дете, времето не чака никого. Сега е април, но няма да усетим как ще стане юни, даже и юли, след като ни очаква толкова важна работа. Вашата неопитност наистина ме забавлява. Положението, което вие заслужавате и което приятелите ви биха пожелали за вас, не е нещо обикновено, не се постига без предварителни приготовления. Няма съмнение, че трябва незабавно да започнем търсенето.

— Извинете, мадам, но аз изобщо нямам такова намерение. Аз не си търся работа и бих съжалявала много, ако приятелите ми го правят. Трябва просто да реша откога ще започна и мисля, че няма опасност да остана дълго без работа. Има някои места в града, някои служби, където проучването би дало резултати. Има много служби, които търгуват ако не с човешкото тяло, то поне с интелекта на човека.

— О, божичко! С човешкото тяло! Вие направо ме плашите! Ако се опитвате да укорите търговията с роби, знайте, че мистър Саклинг винаги е бил поддръжник на аболюционизма.

— Не, нямах предвид търговията с роби, ни най-малко — отвърна Джейн. — Имах предвид единствено търговията с гувернантки — съвсем различно нещо, поне що се отнася до вината на хората, които я извършват. А що се отнася до по-голямото нещастие на жертвите, аз просто не зная в какво се състои то. Исках просто да кажа, че съществуват рекламни агенции, и не се съмнявам, че скоро след като потърся услугите им, ще се намери нещо подходящо.

— Но какво значи нещо подходящо! — възмути се мисис Елтън. — А, сигурно нещо, което ще отговаря на скромните ви представи за самата себе си. Много добре знам колко сте скромна, но приятелите ви няма да позволят да се захванете с първата срещната работа в някое най-обикновено и нископоставено семейство, което не се движи сред отбрано общество и не разполага с достатъчно големи удобства.

— Много сте внимателна, но всичко това ми е напълно безразлично. Не се стремя да остана в кръга на богатите. Това ще бъде още по-унизително за мен, защото сравнението ще ми причинява още по-голяма болка. Единственото ми условие е да бъде семейство на истински джентълмен.

— Познавам ви, добре ви познавам. Ще се захванете с каквото ви предложат. Но аз ще бъда малко по-придирчива и съм уверена, че добрите Кембъл ще бъдат на моя страна. Вашите невероятни таланти ви дават пълното право да се движите в най-висшето общество. Дори само музикалният ви талант ви дава право да поставите условията си, да разполагате с колкото стаи пожелаете и да общувате с които семейства искате. Всъщност… не знам… ако можехте да свирите на арфа, щях да съм съвсем сигурна, че е така… но вие и пеете, освен че свирите… да, вярвам, че дори и без арфата ще можете да поставяте изискванията си. Нито семейство Кембъл, нито аз ще си отдъхнем, преди да ви настаним на работа, която е достойна, приятна и ви прави чест.

— Вие може да поставяте удобството, честта и достойнството на положението като моето на едни везни — възрази Джейн. — Те със сигурност изглеждат еднакво важни, но засега аз просто не желая да се правят никакви опити да ми се помогне. Изключително съм ви задължена, мисис Елтън, задължена съм на всички, които ми съчувстват, но съвсем сериозно настоявам нищо да не се предприема до лятото. Поне още два-три месеца ще остана, където съм сега и каквато съм сега.

— Аз също съм съвсем сериозна, уверявам ви — отвърна мисис Елтън. — Твърдя, че ще бъда постоянно нащрек, и ще накарам и приятелите ми да бъдат нащрек, за да не пропуснем някоя изключителна възможност.

Тя продължи така в този стил и нищо не бе в състояние да я спре, докато в стаята не влезе мистър Удхаус. Суетата й се насочи към друг обект и Ема я чу да казва със същия полушепот:

— Ето го и това миличко старо кавалерче! Помислете си само — идва преди другите мъже! Каква галантност! Какво мило същество! Уверявам ви, че го харесвам изключително! Обожавам тази чудата и старомодна учтивост. Допада ми много повече от съвременната непринуденост, която често ме отвращава. Но този прекрасен стар мистър Удхаус! О, ако бяхте чули галантните му забележки, отправени към мен по време на вечерята. По едно време дори си помислих, че моят caro sposo ще започне да ревнува. Струва ми се, че съм се превърнала във всеобща любимка. Той се възхити на роклята ми. А на вас харесва ли ви? Селина ми я избра. Красива е наистина, но не съм сигурна дали не е гарнирана по-богато, отколкото трябва. Страшно се страхувам от прекалено богатите украси — труфилата са истински ужас. Но сега трябва да се кича малко повече, защото всички очакват от мен. Булката трябва да изглежда като булка, но всъщност аз харесвам простотата. Изчистената линия на дрехите е безусловно за предпочитане пред претрупаността. Боя се обаче че съм малцинство. Изглежда, днес малко хора умеят да ценят простотата на роклята — показността и натруфеността са им взели ума. Възнамерявам да сложа същата гарнитура на белия и на сребристия си поплин. Как смятате, дали ще стои добре?

Тъкмо всички се бяха събрали в салона, и мистър Уестън се присъедини към тях. Беше се върнал доста късно, вечерял бе в Рандълс и веднага след това бе тръгнал за Хартфийлд. Познатите му го очакваха с нетърпение, затова не се изненадаха на пристигането му, а, разбира се, се зарадваха. Мистър Удхаус толкова се радваше да го види сега, колкото щеше да съжалява, ако го беше видял по-рано. Мистър Джон Найтли бе изпаднал в безмълвно удивление. Това, че човек, изгубил целия ден в работа из Лондон, вместо да прекара една спокойна вечер в дома си, предпочита незабавно да излезе повторно, да извърви разстоянието от половин миля до дома на друг човек (само и само, за да бъде сред смесена компания, докато стане време за лягане) и да приключи деня си в старанието да се държи вежливо сред шума на толкова много гости, бе обстоятелство, което дълбоко го впечатляваше. Човек, който е бил в непрекъснато движение от осем часа сутринта и сега най-сетне има възможност спокойно да поседне, който е водил дълги разговори и най-сетне има възможност да помълчи, който непрекъснато е бил сред хора и сега най-накрая има възможност да остане сам — как можеше такъв човек да изостави покоя и сигурността на собствената си камина, като се втурне навън в края на един студен и дъждовен априлски ден! Ако с незабележим знак бе извикал съпругата си, щеше да има някакво оправдание, но пристигането му щеше по-скоро да удължи събирането, отколкото да го прекрати. Джон Найтли го погледна с удивление, после сви рамене и си каза: „Не смятах, че дори той е способен на подобно нещо.“

Междувременно мистър Уестън, който изобщо не подозираше, че предизвиква такова негодувание, беше весел и общителен както обикновено. Понеже се възползваше от правото да бъде главният разказвач, принадлежащо на всеки човек, прекарал един ден далеч от дома, той бе радушно посрещнат от всички останали. След като задоволи любопитството на мисис Уестън във връзка с вечерята си и я увери, че нито една от внимателните й заръки не е била забравена от слугите, и след като разпространи обществените новини, които засягаха всички, се насочи отново към семейните въпроси. Макар да се обръщаше към мисис Уестън, ни най-малко не се съмняваше, че новината е интересна на всички присъстващи. Той й подаде писмо, написано от Франк и адресирано до нея. Беше срещнал раздавача по пътя и си бе позволил да го отвори.

— Прочетете го, прочетете го, ще ви достави удоволствие — подкани я той. — Съвсем кратко е, няма да ви отнеме много време. Прочетете го и на Ема.

Двете дами прегледаха писмото заедно, а той през цялото време седеше до тях усмихнат и им говореше с малко приглушен глас, но все пак разбираемо за всички:

— Както виждате, той ще дойде. Добри новини. Е, какво ще кажете за това? Нали ви казвах, че ще дойде скоро! Ан, скъпа моя, нали ви казвах, но вие не ми вярвахте. Ще бъдат в града най-късно следващата седмица, понеже тя е нетърпелива като самия дявол, когато трябва да се свърши нещо. Най-вероятно ще бъдат там утре или в събота. Болестта й, разбира се, изобщо не била сериозна. Но е наистина чудесно, че Франк скоро отново ще бъде при нас — градът е толкова близо. Ще останат там за дълго, а той ще прекарва половината време с нас. Точно това исках. Много добри новини, нали? Прочетохте ли го? Ема прочете ли всичко? Приберете го, приберете го, хубавичко ще си поговорим зa това, но някой друг път. Ще спомена и пред останалите просто между другото.

Мисис Уестън беше много доволна от събитието. Изражението и думите й недвусмислено издаваха това. Беше щастлива, знаеше, че е щастлива, а също, че трябва да е щастлива. Тя изрази радостта си открито и от все сърце, но Ема не можа да се изкаже толкова гладко. Бе заета да преценява собствените си чувства и да вникне в собствената си възбуда, която според нея беше значителна.

Ала мистър Уестън, който бе прекалено развълнуван и общителен, за да желае другите да говорят, остана съвсем доволен от думите й и скоро се оттегли, за да ощастливи и останалите си приятели с новината, която сигурно цялата стая вече бе дочула.

Беше чудесно, че той прие радостта на останалите за нещо сигурно, тъй като иначе щеше да му се стори, че нито мистър Удхаус, нито мистър Найтли са особено доволни. Те бяха първите след мисис Уестън и Ема, достойни да бъдат ощастливени. След тях щеше да отиде при Джейн Феърфакс, но тя бе толкова погълната от разговора си с мистър Джон Найтли, че думите му щяха да си бъдат чисто вмешателство. И тъй като се озова близо до мисис Елтън, а никой не бе ангажирал вниманието й, по необходимост той подхвана темата с нея.