Джейн Остин
Ема (5)

5

— Не знам какво е вашето мнение за това близко приятелство между Ема и Хариет, мисис Уестън, но според мен не е на добро — каза господин Найтли.

— Не е на добро ли? Наистина ли смятате така? Но защо?

— Мисля, че си влияят зле една на друга.

— Учудвате ме. Не се съмнявам, че Ема ще повлияе добре на Хариет, а поради това, че представлява обект на занимание за Ема, може да се каже, че и Хариет ще й повлияе добре. Следя отношенията им с голямо задоволство. Колко се различават мненията ни! Значи смятате, че си влияят зле една на друга? Това несъмнено е началото на поредното ни спречкване по повод на Ема, господин Найтли!

— Може би смятате, че съм дошъл да споря с вас, понеже ми е известно, че Уестън няма да е тук и затова твърдо сте решили да отстоявате позициите си докрай.

— Няма спор, че дори и да беше тук, господин Уестън би ме подкрепил, понеже мнението му по този въпрос напълно съвпада с моето. Тъкмо вчера си говорехме, че Ема има късмет да открие в Хайбъри момиче, с което да се сприятели. В този случай вие, господин Найтли, не можете да бъдете безпристрастен съдия. Навикнали сте да живеете сам и не познавате цената на добрия компаньон. Може би никой мъж не може да проумее напълно утехата, която една жена намира в присъствието на друга, прекарала целия си живот близо до нея. Мога да отгатна възраженията ви срещу Хариет Смит. Тя не е изисканата млада жена, каквато трябва да бъде приятелката на Ема. Но от друга страна, тъй като Ема иска да попълни пропуските в образованието й, Хариет може да се превърне в стимул за самата нея да чете повече. Ще се усъвършенстват взаимно. Уверена съм, че Ема ще се захване сериозно с това.

— Ема възнамерява да чете повече още от дванадесетгодишна. Виждал съм безброй списъци, изготвени от нея по различно време и съдържащи книги, които смята да изчете. При това тези списъци съвсем не бяха лоши, а съдържаха добре подбрани и подредени заглавия — понякога по азбучен ред, понякога въз основа на друг принцип. Спомням си, че списъкът, който изготви, когато беше на четиринадесет години, така впечатляваше с правилността на преценката си, че го запазих при себе си известно време. Осмелявам се да твърдя, че сигурно и сега е приготвила някой превъзходен списък, но вече престанах да очаквам, че Ема сериозно ще се захване с четенето. Тя никога не би се занимавала с нещо, което изисква трудолюбие, търпение и подчиняване на въображението от разума. Мога убедено да твърдя, че там, където мис Тейлър не успя да помогне, Хариет Смит няма да постигне нищичко. Така и не успяхте да я накарате да прочете поне половината от това, което изисквахте от нея. Знаете, че е така.

— Признавам, че тогава и аз мислех така — усмихна се мисис Уестън, — но откакто се разделихме, не мога да си спомня нещо, което да съм пожелала и Ема да не е изпълнила.

— При това положение едва ли искате да освежа паметта ви — каза развълнуван господин Найтли и замълча за миг, но скоро пак продължи: — Аз не съм пленник на обаянието й и затова все още виждам, чувам и помня. Ема се разглези от това, че е най-умна от всички в семейството. На десет години тя имаше нещастието да задава въпроси, които объркваха сестра й дори на седемнадесет. Тя винаги е била бърза и уверена, а Изабела — бавна и несигурна. Едва дванадесетгодишна Ема стана господарка на дома и на всички вас. Със смъртта на майка си тя изгуби единствения човек, способен да се справя с нея. Наследи нейните дарби, затова само тя би могла да я подчини.

— Господин Найтли, щеше да ми бъде много тъжно, ако бях напуснала семейството на господин Удхаус и зависех от вашата препоръка, за да си намеря работа другаде. Не мисля, че щяхте да кажете и една добра дума за мен. Убедена съм, че винаги сте ме смятали за неподходяща за службата, която заемах.

— Да — усмихна се той, — много повече ви подхожда да бъдете тук в ролята на съпруга, но изобщо не ставате за гувернантка. През цялото време, прекарано в Хартфийлд обаче вие се подготвяхте да бъдете отлична съпруга. Може би не дадохте на Ема цялото образование, което обещаваха възможностите ви, но за сметка на това тя ви научи на много неща и особено на едно, което е много важно за брака — как да подчинявате собствената си воля и да правите това, което изискват от вас. Ако Уестън ме беше помолил да му препоръчам съпруга, положително щях да назова мис Тейлър.

— Благодаря ви, но не е трудно да бъдеш добра съпруга на човек като господин Уестън.

— Защо? Да си призная истината, боя се, че сте прекалено всеотдайна, но макар да сте готова да понесете всичко, просто няма да има какво. Все пак да не се отчайваме. Уестън може да се подразни от охолството, предлагано от удобствата, а може и синът му да му създаде неприятности.

— Надявам се, че няма. Малко вероятно е. Не, господин Найтли, моля ви, не предвещавайте объркване на този фронт.

— Разбира се, че не. Просто изреждам възможностите. Не претендирам, че притежавам ясновидската дарба на Ема. От все сърце се надявам, че младият човек ще бъде Уестън по достойнства и Чърчил по богатство. Но аз съвсем не съм свършил с Хариет Смит. Мисля, че тя е възможно най-неподходящата приятелка, която Ема може да има. Самата тя не знае нищо и гледа на Ема като на човек, който знае всичко. Ласкае я с цялото си поведение и най-лошото е, че го прави съвсем непреднамерено. Невежеството й е само по себе си ласкателство. Та нима Ема би могла да допусне, че има какво още да учи, след като Хариет е толкова удобно несъвършена? А що се отнася до Хариет, смея да твърдя, че тя не може да получи нищо от това приятелство. Хартфийлд ще я откъсне от всички места, които са подходящи за нея. Ще стане достатъчно изискана, за да се чувства неудобно с тези, сред които са й отредили място произходът и обстоятелствата. Нямаше да съм прав, ако методите на Ема укрепваха ума или помагаха на девойката да се приспособява разумно към различните положения, в които би могъл да я постави произходът й, но те само й придават малко външен блясък.

— Аз или разчитам на здравия разум на Ема повече от вас, или съм по-загрижена тя да се чувства добре в този момент, тъй като не мога като вас да оплаквам това приятелство. Колко добре изглеждаше тя снощи!

— О, значи предпочитате да говорим по-скоро за външността й, отколкото за ума й, така ли? Много добре. Аз не се и опитвам да отрека, че Ема е хубава.

— Хубава ли?! Та тя е истинска красавица! Можете ли да си представите нещо по-близко от съвършената красота от Ема — лицето й, фигурата й…

— Не знам какво бих могъл да си представя, но признавам, че не съм виждал лице или фигура, които да ми харесват повече от нейните. Но аз съм просто един стар и пристрастен приятел.

— Какви очи! Истински лешников цвят! И толкова блестящи! Правилни черти, открито лице с прекрасна кожа, цъфтяща от здраве! Прелестен ръст и тегло! Толкова стегната и изправена фигура! От нея лъха на здраве, при това не просто заради свежестта й, а от цялото й излъчване, от главата, от погледа! Понякога казваме, че някое дете е олицетворение на здравето. Ема винаги ми дава представа за това сравнение при възрастните. Тя е самата прелест. Нали, господин Найтли?

— Не мога да открия недостатък във външността й — отговори той — Мисля, че е точно такава, каквато я описахте. Обичам да я наблюдавам и ще добавя похвалата, че съвсем не е суетна. Като се има предвид колко е красива, тя изглежда твърде малко се интересува от това. Суетата й се крие другаде. Мисис Уестън, не можете да ме убедите да не бъда против дружбата й с Хариет Смит, нито да прогоните опасението ми, че тя е вредна и за двете.

— Аз съм не по-малко убедена, че приятелството не им вреди. Независимо от дребните си недостатъци, скъпата Ема е прекрасно същество. Нима ще намерите по-добра дъщеря, по-мила сестра или по-верен приятел от нея? Не и не! Тя притежава качества, на които човек може да се довери, не е способна да подведе никого, нито пък да извърши нещо непростимо. Ема греши веднъж, но после сто пъти е права.

— Много добре, няма да ви тормозя повече. Ема ще си остане ангел, а аз ще запазя лошото настроение само за себе си, докато Джон и Изабела пристигнат за Коледа. Джон обича Ема с ума си, затова не е заслепен от чувствата, а Изабела винаги споделя неговото мнение с изключение на случаите, когато той не приема достатъчно сериозно проблемите на децата. Сигурен съм, че те ще ме подкрепят.

— Знам, че вие всички я обичате твърде много, за да бъдете несправедливи или невнимателни, но моля да ме извините, господин Найтли, задето си позволявам да намекна, че не намирам за полезно едно обсъждане помежду ви на дружбата й с Хариет Смит. (Смятам, че имам нещо като право на глас, каквото е имала майката на Ема.) Извинете ме, но дори и да допуснем, че откриете във връзката им нещо опасно и неудобно, не бихте могли да очаквате, че Ема — отговорна единствено пред баща си, който напълно одобрява приятелката й, ще сложи доброволно край на дружбата си, след като тя продължава да й доставя удоволствие. Даването на съвети беше толкова дълго време в моята компетентност, че този слаб отглас от онова време не бива да ви учудва.

— Съвсем не — възпротиви се сър Найтли, — много съм ви благодарен за него. Съветът е много добър и съдбата му също ще бъде по-добра, отколкото на повечето ви останали съвети, защото ще го взема под внимание.

— Мисис Джон Найтли е много чувствителна и може да се разтревожи за сестра си.

— Бъдете спокойна — отговори той. — Няма да предизвиквам неприятности. Ще запазя мрачните мисли за себе си. Искрено се интересувам от Ема. Не чувствам Изабела като сестра, тя никога не ми е била особено интересна, поне не колкото Ема. Към Ема човек изпитва някакво неспокойно любопитство. Чудя се какво ще стане с нея!

— Аз също — меко каза мисис Уестън. — Много.

— Непрекъснато твърди, че няма да се омъжи, което, разбира се, не значи абсолютно нищо, но досега не ми е известно да е срещнала мъж, в когото да се влюби. Би било хубаво, ако се влюби страстно в някой подходящ човек. Бих искал да видя Ема влюбена, при това взаимно. Ще й се отрази добре. Но наоколо няма никой, който би могъл да я привлече, а и тя рядко пътува далеч от дома.

— В момента не съществува почти нищо, което да я изкуши да промени решението си — отбеляза мисис Уестън. — А докато се чувства щастлива в Хартфийлд, не бих желала да завързва връзки, които биха създали толкова трудности на горкичкия господин Удхаус. За момента не бих й препоръчала брака, макар че съвсем не искам да обидя този институт, уверявам ви.

Тя се опита, доколкото е възможно, да скрие тайните мисли, които споделяха с господин Уестън по този въпрос. В Рандълс се чертаеха планове, свързани със съдбата на Ема, но не беше желателно останалите да подозират съществуването им. Преходът, който господин Найтли неусетно направи с въпроса: „Какво мисли господин Уестън за времето? Дали ще вали?“, я убеди, че той няма какво повече да каже или да предположи във връзка с Хартфийлд.