Ролф се запознава с канадец
Зимата би могла да се сметне за богата със събития, ако толкова много от тях не бяха повторение на предишни преживелици. Но имаше няколко, които с новостта си заслужават да намерят място на тия страници, както са намерили в паметта на Ролф.
Едно от тях се случи скоро след първия силен мраз. През есента бе имало малко валежи, тъй че много езера бяха пресъхнали, поради което стотици мускусни плъхове бяха принудени да тръгнат да си търсят по-подходящи за живеене места. Когато видя за пръв път един от тия тръгнали на път изпаднали на суша моряци, Ролф необмислено го подгони. Отначало плъхът тромаво побърза да избяга. После Ролф откри втори точно пред първия, сетне — трети. Това изостри интереса на момчето. С няколко скока то се намери сред тях, но само за да бъде изненадано. Като се видяха настигнати, отчаяни, плъховете се обърнаха и смело и яростно нападнаха общия си враг. Ролф прекрачи през първия, но вторият скочи, хвана го за крачола на панталоните и увисна на него. Третият се нахвърли на крака му и заби острите си зъби през мокасина. Първият бързо се съвзе и скочи на другия крачол с цялата сила на малките си крачета и силни челюсти.
В това време Куонаб се смееше с глас и не пускаше Скукъм, който изригваше убийствени закани и с всички сили се дърпаше да участвува в сражението.
— Хо! Хубав бой! Добри плъхове! Хо, Скукъм, не бива винаги да го пазиш, иначе няма да се научи да ходи сам.
— Ъф, хубаво! — рече той, когато третият плъх захапа Ролф за прасеца.
Можеше да има само един край и той не се забави. Добре насочен ритник срещу единия, вторият, дръпнат за опашката, третият, смачкан под петата, и всичко свърши. Ролф имаше три мускусни плъха и пет ухапвания. Куонаб се понасмя, а Скукъм остана с чувство на пропусната възможност.
— Това трябва да изрисуваме на вигвама — каза Куонаб. — Три велики воина нападнаха един сагамор. Те бяха много смели, но той бе Нибоуака и много силен; той ги порази, както гръмотевичната птица Ураган поразява изсъхналите борове, които пожарът е оставил на върха на планината да стърчат към небето. Сега ще изядеш сърцата им, защото те бяха смели. Моят баща ми е казвал, че сърцето на хвърлящ се в бой мускусен плъх е голяма магия; защото той търси мир, докато може, а после се обръща и се бие без страх.
Няколко дни след това видяха лисица. За да изиграят шега на Скукъм, те го пуснаха по дирята й и той се понесе с радостно джавкане на всеки скок. Мъжете седнаха да чакат, понеже добре знаеха, че подир един час Скукъм ще се върне с оплезен език и угнетен вид. Но случаят им поднесе неочаквана възможност да наблюдават преследването. Те видяха лисицата да се носи по снега, а на по-малко от двадесетина крачки подире й — енергичният им четирикрак колега.
И още по-неочаквано за тях лисицата бе настигната в следващия гъсталак, уморена до смърт, домъкната и оставена пред краката на Куонаб. Тази славна победа на Скукъм се оказа по-малко изненадваща, когато по-внимателен преглед показа, че лисицата е била пътник за оня свят. Поради някакво печално внезапно неблагоразумие тя се счепкала с бодливо свинче и платила страшната цена. Нейната уста, челюсти, муцуна, врат и крака бяха пълни с бодли. Тя беше болна и измършавяла. Нямаше да преживее още много дни и линчуването, на което я подложи Скукъм по бързата процедура, беше своеобразно благодеяние.
Всекидневието на ловците се разнообрази и от една по-важна случка. Един януарски ден с дълбок сняг, когато проверяваха северната редица капани по реката Ракет, те останаха да нощуват в своя заслон и бяха донякъде изненадани да чуят по здрач на силния лай на Скукъм да отговаря човешки глас и пред тях изникна нисичък мъж с черни мустаци. Той вдигна едната си ръка в знак на мирни намерения и бе поканен да влезе.
Беше канадски французин от Ла Кол Милз. Той ловувал по тия места от няколко години. Поради почти неизбежната война между Канада и Щатите другарите, които обикновено идвали с него, останали по домовете си. Затова ловувал сам, което винаги е било опасна работа, и натрупал много хубави кожи, но паднал на леда и се повредил вътрешно, та нямал сили. Можел да ходи със снегоходки, но не можел да носи вързопа с кожи. Отдавна знаел, че си има съседи на юг, — издавал ги димът от лагерния им огън, — и сега дошъл да им предложи да купят всичките му кожи.
Куонаб поклати глава, но Ролф каза:
— Ще дойдем да ги видим.
Два часа ходене сутринта ги доведе до хижата на французина. Той разгърна кожите си: няколко видри, много самури, няколко риса, повече от тридесет бобъра — всичкото за двеста долара. В Лайънс Фолз те струваха двойно повече.
Ролф разбра, че сделката е изгодна, и пошепна:
— Можем да удвоим парите си с тях, Куонаб. Какво ще кажеш?
Отговорът беше прост:
— Ъф! Ти си Нибоуака.
— Приемаме предложението ти, стига да можем да се споразумеем за плащането, защото нямам пари със себе си, пък и в хижата нямам двеста долара.
— Вие има тютюн и храна?
— Да, предостатъчно.
— Вие може ги донесе? Si?[1]
Ролф замълча, наведе поглед, сетне погледна французина право в очите:
— Ще ли ми имаш вяра да взема половината от кожите сега? Когато се върна с парите, мога да получа останалите.
Французинът се позамисли и отговори:
— Бога ми, ти гледа добър поглед. Аз ти ги дава. Аз мисли ти много добро момче, parbleu[2]!
Така Ролф тръгна обратно с половината кожи, а след четири дни се върна и плати на бледия, но щастлив французин сто и петдесетте долара, които беше получил от Ван Кортланд, и няколко други банкноти или всичко сто деветдесет и пет долара и толкова продукти и тютюн, че да задоволи ловеца. Французинът се оказа крайно добродушен човечец. Двамата с Ролф много се сприятелиха и когато си стиснаха ръка на раздяла, изразиха надеждата скоро да се срещнат при по-благоприятни обстоятелства.
Франсоа ла Кол потегли смело на деветдесетмилевия си път към дома, а Ролф се запъти на юг с кожите — покупка, на която бе съдено да стане най-доходна сделка и да повлияе на живота му по няколко начина, а в един случай косвено да му спаси живота.
