Ърнест Томпсън Сетън
Ловци в северните гори (47)

Връщането на Хоуг у дома

Стигне ли се до лични чувства, по-добре е да оставиш приятелите си да говорят и да съдят. Човек може да се справи със собствения си случай толкова, колкото бълнуващ лекар може сам да си предпише правилно лекарство.

Из мъдростите на Сай Силван

Настъпването на пролетта в гората е една от най-нежните, най-пленителните промени в света. Понякога валят силни дъждове и заливат всички рекички с потоци, които бързо разяждат леда и снега, но обикновено горските ручеи се освобождават бавно и постепенно. Много рядко се случва водата да придойде изведнъж, да настъпи рязка промяна или някой стихиен порой, който да строши леда и за един-два часа да сложи край на царуването му. Така става по големите реки, където ледът плава свободно. Снегът в гората се топи бавно и когато водата нападне леда, той изчезва постепенно, незабелязано, без трясък. Пролетта настъпва в гората с набъбването на пъпките, удължаването на провисналите реси, с крясъка на диви гъски и граченето на гарги, които прииждат от по-ниските места, за да разделят с по-едрите си братовчеди, гарваните, плячката, останала от зимния лов.

Дребните птички пристигат от юг с кратки прелетни песенчици, а бъбривите синигери, издържали цялата зима, сега водят в песните с бодрото си чуруликане, докато не се присъединят към тях червеношийките и черните дроздове, които с по-честолюбивото си пеене ни карат да забравим по-незначителните свирукания.

Щом зимата направи крачка назад, за пролетта стана лесно да превърне отстъплението в бягство и разгром. И десетте дни, докато го нямаше Куонаб, бяха дни на революционни промени. Защото за тия дни полузимата отстъпи мястото си на засмяната пролет и всичките преспи изчезнаха, освен може би в най-сенчестите дълбини на гората.

Едно слънчево и щастливо за Ролф утро той чу краткото провикване на индианеца „Хо!“ отвън и след миг около него се въртеше и скачаше Скукъм. Въздействието върху Хоуг беше съвсем друго. Беше се оправил достатъчно, за да става, да куцука мъчително насам-натам с тояга, вечно да придиря на всичко и да си похапва здравата по три пъти на ден. Но щом се появи индианецът, Хоуг се затвори и стана мълчалив и гузен. Не се мина и час и той отново подари кожите, пушката и лодката на Ролф при условие да го откара при близките му.

И тримата бяха доволни, когато тръгнаха на път за Лайънс Фолз още същия ден.

Пътят им беше надолу по Малката лосова река до Малкото лосово езеро, оттам по южния ръкав на Лосовата река, после по самата Лосова река. Реките бяха придошли, имаше предостатъчно вода и това за щастие намали пренасянето на гръб, защото Хоуг не можеше да ходи, а не искаше да куцука. С много пот и труд те го пренасяха на всяко трудно място, но изминаха петдесетте мили за три дни и на третата вечер пристигнаха в малкото затънтено в горите селище Лайънс Фолз.

Промяната, която настъпи в Хоуг, беше рязка и неприятна. Той кряскаше заповеди за това, за което на предния ден отправяше хленчави молби. Каза им „да пристанат леко и да не удрят неговата лодка“. Обади се на безделниците около мелницата с възторг, на който те не се озоваха. Тяхното хладно „Здравей, Джак, върна ли се?“ не беше повече от мимолетен поздрав. Един от тях склони да замести Ролф и да го занесе до хижата му. Да, близките му бяха там, но като че ли не бяха възхитени от пристигането му. Той пошепна нещо на сина си, който отиде навъсено на реката и се върна с пушката — сега пушката на Ролф, както смяташе момчето, а щеше да вземе и вързопа кожи, ако Скукъм не се беше нахвърлил върху крадеца и не го беше пропъдил от лодката.

Сега Хоуг показа истинския си нрав.

— Това са мои кожи и мое кану — каза той на един от работниците на мелницата и като се обърна към двамината, които го бяха спасили, каза: — А вие, двамата мръсни главорези, червенокожи обирници, махайте се от селището час по-скоро или ще ви натикам в дранголника. — И цялата насъбрала се злоба на злобния му нрав се изля в обидни думи, които не може да се напечатат в книга.

— Говори като бял — каза студено Куонаб.

Ролф не можеше да промълви нито дума. Да се трудиш тъй предано и да ти отправят такива мръсни, унизителни думи за благодарност! Питаше се дали дори чичо му Майк щеше да се държи толкова гнусно.

Хоуг даде воля на езика си и намери в приятеля си Бил Хокинс човек, готов да изслуша разказа за неговите патила. Подлецът започна да се чувствува ужасно онеправдан. И запалил се най-сетне от все по-потресаващата история за претърпените от него обиди, неговият „съдружник“ доведе съдията, за да могат да дадат клетвени показания, да задържат „престъпниците“, а най-вече — да си осигурят вързопа с „кожите на Хоуг“ в лодката.

Старият Сайлъс Силван, собственикът на мелницата и първият заселник по тия места, беше и съдия на селището. Беше висок, слаб, навъсен наглед, приличаше на Абрахам Линкълн по тип, физически, а донякъде и в умствено отношение. Той изслуша сърцераздирателната история за ужасното престъпление, грабеж и мъчения, на които бил подложен нещастният безобиден Хоуг от тия два вампира в човешки облик. Съдията слушаше отначало с възмущение, но малко по малко разказът започна да го забавлява.

— Няма да издам никаква заповед за задържане, докато не изслушам и другата страна — каза той.

Тогава повикаха Ролф и Куонаб. Старият заселник прецени двамата с поглед, сетне се обърна към Ролф:

— Индианец ли си?

— Не, господине.

— Мелез ли си?

— Не, господине.

— Добре, хайде да чуем кое как е било. — И той загледа момчето с изпитателен поглед направо в очите.

Ролф разправи простата, неукрасена история на познанството им с Хоуг от първия ден в дюкяна на Уорън до пристигането им в Лайънс Фолз. Не може да има никога съмнение в правдивостта на една правдива история, ако е достатъчно подробна, а тая правдива история, разказана без всякакви украси на проницателния и добър по сърце стар ловец, търговец, собственик на мелница и съдия, можеше да въздействува само по един начин.

— Синко — заговори той бавно и благо, — знам, че ти ми разказа истината. Вярвам ти на всяка дума. Ние всички знаем, че Хоуг е най-подлият нехранимайко и най-големият лъжец по цялото течение на реката. Винаги е бил истинска напаст. Той е само обещал да ти даде лодката и пушката и понеже не иска да ги даде, не можем с нищо да ти помогнем. В показанията за разправиите в гората вие сте двама срещу един, а освен това имате кожите и капаните. Много хубаво е, че не сте донесли другите кожи, иначе можеше да се наложи да ги делите. Запазете си ги и сложете кръст на цялата работа. Ние ще ви намерим кану да се измъкнете от тая дупка, а колкото за Хоуг, не му берете грижата: той вече е свършил странствуванията си.

Човек с връзка първокачествени кожи е състоятелен човек във всяко градче на границата на цивилизацията. Съдията беше и търговец и те се заеха да му продадат кожите и да си купят необходимите припаси.

Денят бе вече към края, когато новото кану бе насмолено и натоварено с новите припаси. По време на сделките старият Силван се държеше меко и спокойно и имаше своеобразен похват да подхвърля смешни забележки, което караше някои да смятат, че е „разбран“ в търговията; ала обикновено на края всички откриваха, че не е изгубил нищо покрай държането си и неговите конкуренти отбягваха да влизат в спор с невъзмутимия Дълъг Силван.

Когато след дълъг пазарлък сделката бе сключена, той каза:

— А сега ще дам на двама ви по един подарък.

И протегна по един сгъваем нож с две остриета, нещо ново за ония дни, нещо чудесно, скъпоценно съкровище в техните очи, извор на безкрайна радост. И дори да знаеха, че с една кожа от бялка биха могли да купят няколко десетки такива ножове, приятната изненада и детинската им радост нямаше ни най-малко да се помрачи или накърни.

— По-добре ще е да вечеряте при мен, момчета, и да тръгнете сутринта.

Така те се присъединиха към многобройното и многодетно семейство на мелничаря и споделиха с него вечерната храна. След това седяха три часа и пушиха на широката веранда, гледаща към реката, и старият Силван, който явно беше харесал Ролф, ги забавлява с дълга разпокъсана беседа за „хора и неща“ — най-интересната, която Ролф бе някога чувал. В тия минути тя беше само забавна и едва след години по въздействието й върху му, по криещата се в нея прозорливост и по това как се е задържала в паметта му, разбра, че приказките на Сай Силван бяха истинска мъдрост. Някои от тях не биха подхождали за печат, но грубите думи, недодяланият саксонски диалект, неприличните изрази бяха само дъбово ведро, с което се вади скъпоценната влага от кладенеца.

— Кажи-речи ви беше окошарил тоя мошеник, като ви докара в Лайънс Фолз. Само че за Джак Хоуг има две лоши места: едното — където съвсем не го познават и го приемат за такъв, какъвто изглежда, а другото — където знаят и майчиното му мляко от двайсет години, както ние. Един хитър негодник може да се докарва една година или две, но като можеш да го изпитваш денонощно, лете и зиме, двайсет години, смятам, че той целият се разкрива пред теб и нито едно тъмно ъгълче не остава неопознато.

Не че искам да го съдя много жестоко, защото не знам какъв червей го яде извътре, та го прави такъв мръсник. Склонен съм да вярвам, че има такъв червей, иначе нямаше да постъпва така глупаво. Затова аз казвам: не бързай и внимавай, преди да заклеймиш някого; както майка ми казваше, никога не казвай лошо нещо, преди да се питаш: „Вярно ли е, хубаво ли е, необходимо ли е?“ И ти казвам, колкото повече остарявам, толкова по-бавно съдя; когато бях на твоите години, бях стоманен капан, дето се затваря от един косъм, и самонадеян. Казвам ти, няма нищо по-умно от едно шестнайсетгодишно момче, освен може би петнайсетгодишно момиче.

Общо взето, ще откриеш, момче, че когато всичко около теб е от черно по-черно, това е знак, че ще ти се случи нещо хубаво, стига да не се отклоняваш от правия път, да останеш спокоен и добър; нещо се случва всеки път, за да се оправи всичко. Винаги има изход и смелото сърце ще го намери.

Можеш да бъдеш съвсем сигурен в това, момче: никога няма да си победен, докато не се помислиш за победен; а ако не го помислиш, не можеш да бъдеш победен. То е същото, както с болните. Видял съм много лекуване в живота си и ща не ща вярвам, че няма болни хора, освен ония, дето се мислят за болни.

Колкото повече остарявам, толкова повече започвам да вярвам, че много повече е онова, което е вътре, а онова, което е отвън, не е много важно.

Затова напълно ясно е, че ако играеш играта зарад това, което е вътре, ще победиш всички външни играчи. Когато си извършил добрина на Хоуг, може да не си се замислял над това, но си заздравявал добрината в себе си, или си я трупал някъде на пътя пред теб, където е имало нужда от нея. А той направо сам си е вредил, когато ви е правил мръсотии. Аз не съм от разглаголствуващите християни, но смятам, че като добре обмислена търговска сделка заслужава да протегнеш ръка на ближния си; не, че разчитам много на някаква благодарност. Тя е по-рядка от снежни топки в ада и не е това важното, обаче съм забелязал, че няма човек, който да те мрази повече от оня, дето е извършил някаква подлост спрямо теб. И няма човек, по-готов да се бие зарад теб, от оня, който по някаква глупава случайност е имал късмета да ти помогне, пък било то дори само за да ядоса някой друг…, което ме подсеща за булдога на Макарти, спасил по погрешка давещи се котета и след това вечно играл ролята на котешки закрилник и с това се лишил от главната си радост в живота, която била да убива котки. А начинът, по който отучили котката да яде катерички, бил да й дадат да откърми малки катеричета.

Казвам ти, че има много здрав разум и добрина в страната, само че те тъй страшно бавно си пробиват път. А проклетията и подлостта се държат винаги така, сякаш усещат огъня на ада да ги пари отзад и знаят, че им остава да живеят само еди-колко си минути, та бързат да поставят рекорд. Виж, умен е тоя, който подрежда всичко тъй, че да издържи дълго време, защото доброто в човешкото сърце е, което трае, и тоя, който успее да го задържи в себе си, доказва с това, че е добър. Как е станало, та си се събрал с индианеца, Ролф?

— Надълго ли да го разкажа или накъсо? — отговори момчето.

— Хайде накъсо, за начало — засмя се Сайлъс Силван.

Ролф разказа много накратко историята на ранния си живот.

— Не е лошо — каза мелничарят, — хайде сега да чуем същото надълго.

И когато момчето свърши, мелничарят рече:

— Видях, че си се опитал да направиш горе-долу всичко, с което се става човек, Ролф, и знам какво ще излезе от това. Ти няма да останеш цял живот в тия планини. Когато се наситиш и поискаш нещо друго, обади ми се.

Рано на другия ден двамата ловци потеглиха нагоре по Лосовата река с хубаво кану, хранителни припаси и малко налични пари.

— Сбогом, момче, сбогом! Ела пак и ще се увериш, че ние държим на познатите си; и не забравяй, че аз купувам кожи — каза на сбогуване Сайпъс Силван.

А когато те минаха завоя на път у дома, Ролф се обърна в лодката с лице към Куонаб и каза:

— Видя ли, че все още има и добри бели!

Но индианецът нито премигна, нито се помръдна, нито се обади.