Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), 1928 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Сидер Флорин, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска приключенска литература
- Приключенска литература
- Роман за съзряването
- Творби за животни (анималистична проза)
- Уестърн
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ловци в северните гори
Ърнест Томпсън Сетън
Редактор: Мери Цонева
Технически редактор: Фани Владишка
Коректор: Мария Стоева
Художествен редактор: Кремен Бенев
Корица: Николай Буков
Преведе от английски: Сидер Флорин
Ernest Thompson Seton
Rolf in the Woods
Doubleday, Doran & Company, Inc.
Garden City, New York 1928
Ч 820–3
Формат 59×84/16; печатни коли 17
издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;
подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;
Поръчка на издателството №73
Цена 1,40 лв.
ЗЕМИЗДАТ, София, 1968
Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Поставянето на капаните
Те вече имаха хижа за зимата и храна за известно време. Сега трябваше да се заловят за сериозната задача на лова с капани и да заложат редица примки, които да използуват след настъпването на студовете. Беше още малко рано, но много желателно да набележат местата на капаните във всички сгодни посоки в гората, та да си ги осигурят, в случай че дойде някой друг ловец. Повечето зверове с ценни кожи се намират в малките долчета покрай потоци: бобърът, видрата, норката, мускусният плъх, миещата мечка може да послужат за пример. Тия, които всъщност не живеят до вода, търсят такива места, защото са запазени и защото там живее плячката им. Към тоя вид принадлежат рисът, лисицата, бялката, които се хранят със зайци и мишки. Затова капаните се залагат обикновено по протежението на някоя долина, през вододела и надолу по някоя друга долина обратно до изходната точка.
Така късно през септември Ролф и Куонаб със завивките си, една тенджера, храна за четири дни и две брадви, ту следвани, ту предвождани от Скукъм, потеглиха покрай един поток, който се вливаше в езерото близо до хижата им. Четвърт миля по-нагоре направиха първия си капан за белки. Това им отне един час и те го оставиха незапънат. Мястото беше под огромно дърво на тясна ивица земя, хваната като в примка от рекичката. Това дърво те отбелязаха от три страни. Двеста крачки по-нагоре намериха друго удобно място и направиха капан. На едно място тесен провлак беше пресечен от малка пътечка, явно направена от видри.
— Хубаво място за стоманен капан, май — забеляза Куонаб.
От време на време сплашваха елени, а на едно кално място, където еленска пътека пресичаше рекичката, сред многобройни дири от малки копита намериха следи от вълци, мечки и планински лъв или пантера. Всички следи Скукъм душеше със страх и показваше с настръхналата козина на врата си, че най-малкото му правят голямо впечатление.
След пет часа ходене и работа стигнаха до друг поток, вливащ се в първия, и близо до съединяването на двете долчета намериха дръвче, изгризано и изподраскано по необикновен начин на три до шест стъпки височина.
— Мечешко дърво — каза Куонаб и малко по малко Ролф научи някои подробности.
Мечките всъщност и повечето животни имат начин да отбелязват района, който смятат за свой. Обикновено го правят, като оставят личната си миризма в различни точки на избраната от тях местност, но в някои случаи добавят и видими белези. Така бобърът оставя бучица кал, вълкът дращи със задните си крака, а мечката раздира служещото за белег дърво със зъби и нокти. Понеже това се прави от време на време, когато се случи мечката да е близо до дървото, белегът се поддържа свеж, докато тя държи на участъка си. Но това се прави особено много в разгара на лятото, когато мечките се чифтосват, и им помага да си намерят подходящ другар, защото тогава те всички скитат и си търсят другар. Всички се отбиват и оставят белега си на граничното дърво, тъй че следващата мечка благодарение на изтънченото си обоняние може веднага да познае каква мечка е идвала последна — мъжка или женска — и по следата да разбере накъде е отишла.
В случая това беше указател на мечки, но много скоро Куонаб показа на Ролф едно място, където два паднали дънера се допираха под ъгъл до ожулено и миришещо дърво, и посочи няколко косъма от бялка, което означаваше, че това беше сигнален пост на белки и добро място за капан.
Трето такова място намериха на открита тревиста полянка — голям бял камък, на който имаше топчета, оставени от лисици. Индианецът обясни:
— Всяка лисица, която минава наблизо, ще се отбие да помирише камъка и да види какви други лисици има наоколо. Това е хубаво място да сложим капан за лисици, стоманен капан, защото никоя лисица няма да отиде при друга примка.
Лека-полека Ролф научи, че тия навици се срещат в известна мярка у всички животни; да, дори у горските и полските мишки. Ние почти не го забелязваме, понеже сетивата ни са притъпени и не сме научени да наблюдаваме. Но естественикът и ловецът винаги знаят къде да търсят четириногите обитатели и по следите могат да заключат дали в дадена местност се спотайват или не едни или други животни.