Урокът на Ролф по разпознаване на следи
На връщане трябваше да гребат здравата срещу силно течение, но иначе нищо особено не им се случи. Едно минаване по кой да е път е достатъчно да го запечати в ума на горския жител. Те не бъркаха пътя, а товарът им беше лек, тъй че пренасянето на гръб почти не представляваше загуба на време и за два дни се върнаха в хижата на Хоуг.
Те я обсебиха. Първо събраха всичко, което имаше стойност, обаче то беше малко, след като кожите и завивките не бяха там, но имаше няколко капана и няколко чинии. Те направиха всичките неща на два вързопа. Сега щяха да пътуват по суша, затова скриха лодката в кедров гъсталак на четвърт миля от реката. Двамата вече се канеха да метнат на гръб вързопите и Куонаб палеше лулата си, преди да тръгне, когато Ролф каза:
— Слушай, Куонаб! Тоя мъж във Фолз твърдеше, че бил съдружник на Хоуг. Той може да дойде тук и да ни достави неприятности, ако не му попречим. Хайде да я изгорим. — И той кимна към хижата.
— Ъф! — отговори индианецът.
Те събраха сухи съчки и куп брезова кора, струпаха ги край стената вътре и хвърлиха доста дърва отгоре. Куонаб секна искра с кремък и огниво, брезовата кора запращя, сухите, смолисти греди лесно пламнаха и скоро гъсти пушеци забълваха през вратата, прозореца и комина и застаналият на разстояние Скукъм радостно залая.
Ловците нагърбиха вързопите и поеха по дългото нагорнище. За един час изкачиха високото скалисто било. Тук спряха да си починат и с мрачно удоволствие забелязаха извития, наклонен стълб гъст черен дим.
Тая нощ преспаха в гората, а на другия ден с радост се върнеха в своята хижа, на своето езеро, у дома си.
На няколко места из пътя бяха видели пресни дири от елени и понеже сега чувствуваха нужда от месо, Ролф предложи да отидат на лов за елени.
Много елени измират всяка зима. Някои загиват от студовете, голям брой стават плячка на хищни зверове и жертва на ловците. Те са най-малко през април, тъй че сега човек не можеше да разчита да намери елен, като скита наслуки. Сега трябваше да се намери и проследи диря.
Кой не може да проследи елен по снега? Не е много трудно да вървиш по дири, оставени в мека почва, когато наоколо няма други елени. Но е много трудно да тръгнеш по една диря и да я проследиш по камениста почва и сухи листа, без да я загубиш или да я сбъркаш с друга, когато стотици еленски дири се кръстосват във всички посоки.
Зрението на Ролф беше по-остро, отколкото на Куонаб, обаче опитът има не по-малко значение от зрението и Куонаб водеше. Те избраха голяма прясна диря от мъжкар — никой добър ловец не стреля по кошута по това време на годината. Познаха я, че е от мъжкар, по големината и по закръглеността отпред. След малко Ролф каза:
— Виж какво, Куонаб, искам да науча тоя занаят. Остави ме аз да вървя по дирята, а ти само ме поправяй, ако сбъркам.
Не бяха минали още и сто крачки, когато Куонаб изсумтя и поклати глава. Ролф го погледна с изненада, защото вървеше по хубава, прясна диря.
Куонаб изрече само една-единствена дума:
— Кошута.
Да, по-внимателното вглеждане показа, че дирите са малко по-тесни, малко по-наблизо една до друга и малко по-заострени от ония, по които бе тръгнал.
Ролф се върна при последните следи, в които беше сигурен, и ясно видя къде се е отбил настрана мъжкарят.
Известно време всичко вървеше добре, Куонаб и Скукъм следваха Ролф. Момчето започваше съвсем лесно да познава затъпеното копито на левия крак. Най-после се натъкнаха на тор, или „знак“; той беше всичкият накуп. Това означаваше, че еленът е стоял на едно място, значи не е бил разтревожен, и беше топъл. Това означаваше, че еленът е само няколко минути пред тях. Сега трябваше да вземат крайни предпазни мерки, защото това беше най-трудният момент на лова.
Само в едно нещо бяха сигурни — еленът беше сега на разстоянието на един изстрел и за да го ударят, трябваше да го видят, преди той да види тях.
Вързаха Скукъм на каишка. Ролф взе доста преднина и задебна предпазливо крачка по крачка, като стъпваше с обутия си с мокасин крак само след като напипаше и избереше място. Един-два пъти хвърли във въздуха стиска суха трева да се убеди, че върви срещу вятъра, и малко по малко стигна границата на малка полянка. Дълго се взира през нея, без да излезе на открито. Сетне широко замахна с ръка и посочи, за да съобщи на Куонаб, че еленът я е прекосил и сам той трябва да я заобиколи. Но все още се бавеше и очите му шареха из близката гора. После, смътно сиво сред сивите вейки, нещо леко се помръдна, толкова леко, че можеше да е от мръдване на някоя синигерова опашка. Но то привлече вниманието му и в тая сива мъгла той постепенно съзря очертанията на еленска глава, рога и врат. На стотина крачки, но „не пропускай случая, когато ти се представи“ е правилото на ловците. Ролф провери мерника, прицели се, без да бърза, гръмна и еленът рухна зад една паднало дърво. Скукъм изскимтя и подскочи нагоре от нетърпение да види. Ролф сдържа желанието си да се втурне напред, напълни отново пушката и тогава тримата забързаха към мястото. Преди да стигнат на петдесет крачки, еленът скочи и хукна да бяга. На седемдесет и пет крачки се поспря малко да погледне. Ролф гръмна пак; еленът пак падна, но скочи на крака и побягна.
Отидоха до двете места, но не намериха кръв. Крайно озадачени, те се отказаха от по-нататъшно преследване тоя ден, тъй като сенките на нощта вече се спускаха над гората, и въпреки гръмогласните предложения на Скукъм да реши и уреди целия въпрос, се върнаха в хижата.
— Как я виждаш тая работа, Куонаб?
Индианецът поклати глава и каза:
— Може първият изстрел да го е закачил по главата и да го е зашеметил; вторият, не! Не знам.
— Аз знам едно — рече Ролф. — Аз го раних и ще го довърша утре сутринта.
Верен на решението си, Ролф беше пак на мястото в зори, но напразно търсеше следи от кръв. Червеното рядко личи много по листа, трева или прах; но има два вида места, на които ловецът може да разчита. Тия издайници са камъните и падналите дървета. Ролф тръгна по дирята на елена, много неясна сега, докато на едно голо място намери кърваво петънце върху камъче. Тук дирята влизаше в еленска пътека с толкова много следи, че беше трудно да се каже кои са верните. Но Ролф бързо се запъти към дърво, паднало пряко пътя, и на това дърво намери капка засъхнала кръв, която му разказа каквото искаше да знае.
След това дирята го води право напред в продължение на четвърт миля и от време на време той виждаше някакъв особен белег от драскане по земята, който го озадачаваше. Веднъж намери кърваво петънце на едно такова изровено място, но никакви други доказателства, че еленът е бил ударен.
Раненият елен почти винаги слиза надолу, затова Куонаб остави Скукъм на Ролф и се качи на една височина, откъдето може би щеше да види накъде бяга еленът.
След още половин миля еленската пътека се раздвояваше. Имаше дири от мъжкари и по двете разклонения и Ролф не можеше да реши по коя трябва да тръгне. Той мина по няколко крачки в двете посоки, като се вглеждаше в многобройните дири, ала не можа да различи коя е на ранения мъжкар.
Но ето, че Скукъм се присъедини към търсенето. На него винаги му забраняваха да гони елени и той знаеше, че това е контрабандно забавление, но наведе нос до онова разклонение на пътеката, което водеше по надолнище, мина по него няколко крачки, сетне погледна Ролф, сякаш искаше да каже: „Нещастно безносо същество! Нима не можеш да познаеш прясна еленска следа, като я подушиш? Ето я, той е минал оттук.“
Ролф го загледа, после си каза: „Май, че наистина това мисли.“ И тръгна по долната пътека. Много скоро стигна на ново издраскано място, а малко след него намери млад, кадифен еленски рог, ожулен и кървав и разцепен в основата.
Оттук нататък задачата ставаше по-лесна, понеже нямаше други дири, а тая вървеше непрекъснато по надолнището.
Скоро с широка крачка го настигна Куонаб. Той не беше видял елена, но две-три сойки и един гарван се били събрали в гъсталак далеч надолу по потока. Ловците изоставиха дирята и се запътиха към това място. Когато се приближиха, откриха отново дирята и отново видяха странните изподраскани следи по земята.
Всеки ловец знае, че навъртаща се около някой гъстак сойка означава, че там се крие някакъв дивеч, вероятно елен. Много, много бавно и безшумно навлязоха те в тия шубраци. Но нищо не видяха, докато нещо изшумоля в най-гъстата част и еленът скочи на крака. Това беше твърде много за Скукъм. Той се спусна напред като вълк, вкопчи се в единия заден крак и еленът се търколи презглава на земята. Преди да успее да се изправи, още един изстрел тури край на мъките му. И сега внимателното проучване хвърли светлина върху загадката. Първият изстрел на Ролф беше улучил единия рог близо до основата, беше го пречупил и го оставил да виси само на кожата от едната страна и зашеметил елена. Вторият изстрел беше счупил единия му заден крак. Драскотините по земята той беше правил в усилията си да стъпи на тоя крак и при едно от тях беше паднал и скъсал кожата, на която се крепеше рогът.
Това беше първият сериозен опит на Ролф да проследи някаква диря. Опитът показа колко възможно е това и колко бързо усвоява той най-трудното от всичките изкуства на горския лов.
