Ърнест Томпсън Сетън
Ловци в северните гори (42)

Пантерата на Скукъм

— Защо сега има толкова малко дири от елени?

— Елените събрани за зимата — отговори индианецът; — няма пътуване в дълбокия сняг.

— Скоро ще ни трябва още един елен — каза Ролф, което за съжаление беше вярно. Можеха да убият много елени рано през зимата, когато месото беше чудесно, но нямаха къде да го пазят. Сега трябваше да си го набавят, както случат, и, разбира се, то беше по-постно и все по-лошо от седмица на седмица.

След няколко дни бяха на един висок хълм. Оттам се откриваше широка гледка и те забелязаха няколко гарвана да кръжат и да се спускат в далечината.

— Може да е умрял елен, може да е еленско зимовище — каза индианецът.

Гарваните кръжаха над голямото, гъсто обрасло с кедри и заветно блато близо до гората, където миналата година бяха видели толкова много елени, и те съвсем не се изненадаха, когато намериха безбройни следи, щом навлязоха в гъсталака.

Обикновено се предполага, че еленското зимовище е място, където елените всекидневно обикалят през цялата зима и преднамерено утъпкват снега, та да могат да тичат по твърда повърхност навред из него. Всъщност елените се събират на място, където има изобилна храна и добър подслон. Снегът там се натрупва на преспи и затова като се движат непрекъснато нагоре-надолу, елените скоро проправят цяла мрежа от пътеки във всички посоки и постоянно я разширяват поради необходимостта да търсят храна. Те могат, разбира се, винаги да напуснат зимовището, но веднага се сблъскват със страшното за тях препятствие — дълбокия мек сняг, в който са безпомощни.

Щом стигнаха добре утъпканите пътеки, ловците свалиха снегоходките си и тръгнаха по тия еленски дири. Зърнаха една-две изчезващи сенки, по които разбраха, че в гъстака се криеха много други. Поведоха се по граченето на гарваните и установиха, че черните птици пируваха не с един елен, а с труповете на три съвсем наскоро убити елена.

Куонаб огледа набързо всички белези и рече:

— Пантера.

Да, пантера, пума или планински лъв също беше намерил еленското зимовище и си живееше тук като плъх в бакалница без никаква друга работа, освен да си похапва, колчем му се доще да пирува.

Приятно за пантерата, но жестоко спрямо елените, защото убиецът е често разсипник и убива само заради удоволствието да лишава от живот.

Тя не беше изяла и четвърт от мършите, които лежаха тук, и хранеше поне двадесетина гарвани, а може би и лисици, белки и рисове.

Преди да удари някой елен, Куонаб сметна за добре тихичко да поразузнае наоколо с надежда да види пантерата. Той пусна Скукъм и го подкани да прояви дарбите си.

Горд като генерал, следван от многобройни и покорни подчинени, Скукъм се втурна напред и внесе нов смут сред елените, ако можеше да се съди по шума. След това откри някаква нова възбуждаща миризма и даде глас на новото вълнение с нови звуци, в които не липсваше и страх. И ето лаят му прозвуча от запад, от скалисто място в гората. Каквато и да беше жертвата, тя се беше качила на някое дърво, защото гласът не се движеше.

Ловците го последваха бързо и завариха кучето да джавка яростно под дебел кедър. Първата им мисъл беше за бодливо свинче, но когато се поогледаха по-отблизо, видяха, че дивечът е огромна пантера на земята. Не особено развълнувана, тя смяташе под своето достойнство да се качи на дървото и не обръщаше никакво внимание на кучето, а само мръщеше носа си и издаваше съскащо ръмжене, когато псето се приближеше повече.

Но пристигането на ловците промени картината. Пантерата вдигна глава, скочи на голямото дърво и се настани на един чатал, а храбрият Скукъм скачаше на задните си крака около дънера и гръмогласно заплашваше да се покатери и да я разкъса на парчета.

Това беше рядка находка и прекрасен случай да запазят запаса от елени, затова ловците заобикаляха дървото и затърсиха удобно място за стреляне. Но откъдето и да погледнеха, пред тях имаше някакво сериозно препятствие. Също като че ли на клоните е било наредено да пазят най-уязвимите точки по тялото на пантерата, защото навред някой голям клон се изпречваше на пътя на куршума.

След като напразно обиколи дървото, Куонаб каза на Ролф:

— Удари я с нещо, че да я накараш да мръдне.

Ролф винаги се мереше добре с камъни, но не можа да намери камък. Близо до мястото, където стояха обаче, имаше незамръзващо ручейче и мокрият сняг по него лесно стана на твърда, тежка топка. Ролф я метна бързо, право и има късмет да удари пантерата точно по носа и така я стресна, че тя скочи от дървото и просто се стовари на снега.

Скукъм в същия миг се нахвърли върху й, но хубава плесница го накара да промени намеренията си, а пантерата се втурна да бяга по-надалеч от хората, последвана на десет стъпки от сърцатия Скукъм, който квичеше и джавкаше като луд.

По-скоро досадата, отколкото страхът накара пантерата да се качи на едно ниско дърво, а Скукъм се понесе в кръг наоколо, та чак утъпка тясна пътечка. Ловците се приближиха много предпазливо сега, като се мъчеха да не вдигат никакъв шум и да останат невидими. Пантерата беше напълно погълната от наблюдаването на изумителното нахалство на това куче, когато Куонаб пристъпи тихичко напред, опря пушката си на едно дърво и гръмна. Когато димът се разсея, те видяха пантерата паднала по гръб, краката й конвулсивно ритаха във въздуха, а Скукъм безстрашно я дърпаше за опашката.

— Моя пантера — като че ли казваше той, — какво ли щяхте да правите без мен?

Една пантера в еленско зимовище е горе-долу същото като вълк, затворен в кошара. Тя сигурно щеше да избие всички елени тая зима, макар и да бяха десет пъти повече, отколкото й бяха нужни за храна; отърваването от нея беше добър късмет и за ловците, и за елените, а пък разкошната й кожа бе чудесен трофей, който след години щеше да заема изненадващо почетно място.