Ърнест Томпсън Сетън
Ловци в северните гори (46)

Грижите за Хоуг

За два часа червенокожият стигна в хижата на ловеца и веднага без колебание или стеснение пристъпи към щателен преглед на всичко в нея. Разбира се, шейната си беше на покрива, и то в доста добро състояние за такъв мързелив собственик.

От гредите висяха връзки кожи, но не много, защото събирането на кожи е трудна работа. А когато ги прегледа с подозрение, Куонаб не се изненада да види загубената от него кожа от рис, която лесно се познаваше поради това, че нямаше никаква рана и още бе на точки, както беше изсъхнала след намокрянето. В друга връзка по тъмната ивица през гърба позна бобъра, убит от прегризаното от самия него дърво.

За белките не можеше да бъде сигурен, но хранеше силни подозрения, че повечето от тия кожи бяха дошли от собствените му капани.

Той върза одеялата на Хоуг върху шейната и побърза да се върне при двамата, където ги беше оставил на планината.

Скукъм го посрещна дълго преди да се приближи до тях. На Скукъм не му харесваше компанията на Хоуг.

Раненият беше приказвал, без да млъкне, с Ролф, но пристигането на индианеца като че ли го угнети.

Те сложиха Хоуг на шейната и потеглиха. Снегът се беше стопил на много места, тъй че движението беше трудно, но за щастие, пътят през цялото време вървеше надолу и след четири часа тежък труд стигнаха при хижата.

Те сложиха болния на леглото му. След това Ролф се зае да приготви ядене, а Куонаб — да насече дърва.

След всекидневния чай, сланина и питки всички се почувствуваха освежени. Хоуг сякаш беше съвсем дошъл на себе си. Говореше без да млъкне, почти весело, докато Куонаб със Скукъм в краката му седеше и мълком пушеше, загледан в огъня.

След дълго мълчание индианецът се обърна, погледна ловеца право в очите и като посочи с дръжката на лулата кожите, рече:

— Колко от тях са наши?

Хоуг доби уплашен, а след това посърнал вид и каза:

— Не разбирам какво искаш да кажеш. Аз съм много болен. Ако ме закарате жив и здрав до Лайънс Фолз, можете да ги вземете всичките. — И заплака.

Ролф поклати глава на Куонаб, сетне се обърна към нещастника:

— Не се тревожи, ще те закараме жив и здрав. Имаш ли хубаво кану?

— Доста добро. Има нужда от малко стягане.

Нощта мина с едно-две събуждания, когато болният поиска да пие. Сутринта той явно вървеше на добре и те започнаха да мислят за бъдещето.

Хоуг се възползува от първия случай да пошепне на Ролф:

— Не можеш ли да го отпратиш? Аз ще съм добре с теб.

Ролф нищо не му отговори.

— Слушай — продължи ловецът, — слушай, младежо, как ти е името?

— Ролф Китеринг.

— Слушай, Ролф, почакай една седмица или десет дни и ледът ще се очисти. Тогава ще съм закрепнал за пътуване. Оттук до Лайънс Фолз има само няколко пренасяния по суша.

След дълго замълчаване поради влизането на Куонаб, той пак продължи:

— Лосовата река е добра за кану. Можеш да ме закараш за пет дни. Моите хора са в Лайънс Фолз. — Той не каза, че „неговите хора“ са жена и син, които е зарязал, но на които разчита да се погрижат за него сега.

Ролф се видя в чудо какво да прави.

— Слушай! Ще ти дам всичките тия кожи, ако ме отведеш оттук.

Ролф му отправи особен поглед, който сякаш означаваше: „Искаш да кажеш нашите кожи.“

Разговорът отново секна поради влизането на Куонаб.

Ролф излезе навън и отведе индианеца със себе си. Двамата си поговориха надълго и нашироко, а след това, когато Ролф отново влезе в хижата, болният подхвана:

— Остани с мен и ме отведи оттук. Ще ти дам пушката си… — А след като позамълча, добави: — Ще ти дам и всичките капани и лодката.

— Аз ще остана при теб — каза Ролф — и след около две седмици ние ще те заведем в Лайънс Фолз. Надявам се, че ще можеш да ни покажеш пътя.

— Можеш да вземеш всичките кожи — отново им подари откраднатите от тях кожи ловецът, — и човек да не съм, ако не ти дам пушката, когато ме откараш оттук.

Така всичко беше решено. Но се налагаше Куонаб да се върне в тяхната хижа. Какво трябваше да направи? Да занесе новите кожи там или да донесе старите тук, за да ги продадат в Лайънс Фолз?

Ролф беше много мислил. Беше се запознал с лошавината на много хора, включително и на Хоуг. Да отиде при хората на Хоуг със стока, която Хоуг можеше да обяви за своя, значеше да се изложи на опасност, затова той каза:

— Куонаб, ти ще се върнеш най-много след десет дни. Ще занесем няколко кожи в Лайънс Фолз, та да можем да си купим припаси. Остави другите на по-запазено място, че да можем после да отидем при Уорън. Той няма да ни излъже, а знаем ли какво ще стане в Лайънс Фолз?

Те отбраха риса, бобъра и десетина белки, които да оставят, а другите направиха на вързоп, Куонаб ги метна на гръб и последван от Скукъм, тежко закрачи по нагорнището и се загуби от погледа в гората.

Десетте дни минаваха много бавно. Хоуг ту се заяждаше, ту плачеше, ту се оплакваше, ту неприятно се подмазваше или се мъчеше да предразположи, като подаряваше отново и отново кожите, пушката и лодката.

На Ролф правеше удоволствие да избяга от хижата, когато времето беше хубаво. Един ден той взе пушката на Хоуг и се запъти нагоре по най-близкия поток и след около една миля стигна при голям бобров вир. Тръгна да го обикаля и скоро откри удавен бобър, хванал се в капан, който момчето веднага позна, понеже носеше белега (‘‘ ‘ ‘‘‘) на рамката. После намери празен капан с крак от бобър в него и още един, докато не откри и шестте капана. Тогава прибра всичките заедно с бобъра и се върна в хижата, за да бъде посрещнат от поток оплаквания:

— Не трябваше така да ме зарязваш. Аз ти плащам достатъчно добре. Не те моля за услуги — и така нататък.

— Виж какво имам — показа му бобъра Ролф. — И виж какво намерих — и му показа капаните. — Чудно нещо, нали — продължи той, — ние имахме шест точно такива капани и аз им бях сложил точно такъв белег, както на тия, но те всички изчезнаха и една заешка диря сочеше насам. Да нямаш някакви крадливи съседи тук, а?

Ловецът го изгледа навъсено, озадачено и измърмори:

— Хващам се на бас, че го е направил Бил Хокинс.

След това отново потъна в мълчание.