Ърнест Томпсън Сетън
Ловци в северните гори (29)

Снегоходки

— Това е за Анет — рече Ролф, като си спомни за даденото обещание, когато закачаше опънатата кожа на бялката да се суши.

— Йи! Йи! Йи! — долетяха до него три вика, също както ги беше чул в деня, когато се запозна с Куонаб, и той видя своя другар да пресича с ладията тясното езеро.

— Намерили сме добро ловище — каза той, когато Ролф прихвана ладията край брега, а Скукъм, вече почти оздравял, размаха цялата си задна половина, за да приветствува завръщащия се у дома странник. Първото нещо, което се хвърли в очите на момчето, беше голяма разкошна боброва кожа, опъната на обръч от върба.

— Охо! — възкликна той.

— Ъф, намерих още един вир.

— Добре, добре — каза Ролф и поглади първата боброва кожа, която бе видял в гората.

— Това е по-хубаво — каза Куонаб и вдигна два кастора, или миризливи жлези, каквито има всеки бобър и които по някаква скрита причина непреодолимо привличат всички диви животни. За нас миризмата им е слаба, но тия жлези притежават силата да изострят, запазват и подчертават миризмата на всички вещества, които се смесят с тях. Никой ловец с капани не смята стръвта си напълно добра без мъничко от тайнствения кастор. Тъй че най-смрадливото нещо, което бяха вече приготвили от рибено масло, гнилак, воня и слънчева светлина, когато се смесеше и подсилеше с изсушен и стрит на прах кастор, се превръщаше в плътна, гранива, зловонна адска настройка, тъй вълшебно примамлива за четириногите ни братя, колкото е гадна за самите нас — съблазняваща отдалеч като най-сладка музика, неумолима като съдбата, коварна като райски газ, успокояваща и упойваща като вино — тя, тая примамка, която приспива всяка предпазливост, е най-безпощадната хитрина сред всичките похвати на ловци с капани. Каквато е смъртоносна и необяснима, много от щатите са я окачествили като черна магия и са обявили употребата й за престъпление.

Но високо в планините по времето на Куонаб никой не се замисляше за такива неща и приготовленията им за успешен ловен сезон бяха почти завършени. Тридесет примки, направени от Куонаб, с шестдесетте, които бяха заложили при първата си обиколка, и десетината стоманени капана положително обещаваха богата плячка. Наближаваше ноември. Кожите сега бяха най-добри. Защо да не започнат тогава? Защото времето беше прекалено хубаво. Времето трябва да бъде мразовито, иначе животните, хванали се в примките, се развалят, преди ловецът да успее да ги прибере.

Бяха насекли вече голям куп дърва. И хижата, и складът бяха закалафатени и затрупани с пръст за зимата. Беше още твърде топло, за да ударят няколко елена, та да си имат запас от месо, но имаше нещо, което можеха да направят. Снегоходките скоро щяха да станат жизнена необходимост, а колкото повече от тая ръчна работа свършеха, преди да се застуди, толкова по-добре.

Рамките се правят от бреза и ясен. Брезата по-малко се цепи, но по-трудно се обработва. На близкия мочур имаше предостатъчно бял ясен и те скоро отсякоха едно трупче, дълго десет стъпки, и го нацепиха на множество дълги летви. Разбира се, Куонаб ръководеше работата, но Ролф не оставаше назад в нищо. Всеки от тях взе по една летва и я издяла и изравни, докато тя стана един пръст широка и три четвърти пръст дебела. Тогава отбелязаха точно средата и по на една педя от двете страни издялаха дървото до половин пръст дебелина. Направиха по две плоски напречни пръчки, едната десет, а другата дванадесет пръста дълга, и пробиха за тях дупки в рамката. Гърнето с вода вреше и като стегнаха с каиша двата края на всяка летва, лесно ги огънаха по средата и поставиха дървото над кипящата вода. Не се мина един час и парата така го размекна и лиши от пъргавина, че можеше лесно да му придадат каквато пожелаят форма. Всяка летва бе огъната в кръг, напречните пръчки бяха сложени в приготвените за тях гнезда; временно сложени каишки държаха всичко на място. На края рамките бяха поставени на равно място с предния край, повдигнат на три пръста, и тежко трупче върху рамката, за да им придаде извивката на върха.

Така ги оставиха да съхнат, а индианецът се зае да приготви необходимите каишки. Бяха оставили в крайбрежната тиня еленска кожа, оваляна в мокра пепел от широколистни дървета. Сега, след една седмица, те лесно остъргаха козината, почистиха кожата, изрязаха всички увиснали и окъсани краища и я опънаха — мека, бяла и еластична. Като започна от външния край и продължаваше в кръг по ръба, Куонаб заизрязва каишка от сурова кожа, широка около четвърт пръст. Това продължи, докато каишката стана много разтега дълга и цялата кожа бе нарязана докрай. Втората кожа беше много по-малка и по-тънка. Куонаб наостри ножа и я наряза много по-тясно — поне на половината от ширината на другата. Сега бяха готови да уплетат с тях снегоходките — по-тънката за предната и задната част, по-дебелата за средата, на която се стъпва. Една опитна индианка щеше да се изсмее на снегоходките, изработени от тях тоя ден, но те бяха здрави и щяха да вършат добра работа.

Естествено снегоходките им подсказаха и за шейна. Не беше трудно да я направят, като отцепят четири тънки дъски от ясен, седем-осем пръста широки и десет стъпки дълги. Те извиха предния край на всяка от тях на пара и ги вързаха с ремъци от сурова кожа за напречни пръчки.