Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), 1928 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Сидер Флорин, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска приключенска литература
- Приключенска литература
- Роман за съзряването
- Творби за животни (анималистична проза)
- Уестърн
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ловци в северните гори
Ърнест Томпсън Сетън
Редактор: Мери Цонева
Технически редактор: Фани Владишка
Коректор: Мария Стоева
Художествен редактор: Кремен Бенев
Корица: Николай Буков
Преведе от английски: Сидер Флорин
Ernest Thompson Seton
Rolf in the Woods
Doubleday, Doran & Company, Inc.
Garden City, New York 1928
Ч 820–3
Формат 59×84/16; печатни коли 17
издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;
подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;
Поръчка на издателството №73
Цена 1,40 лв.
ЗЕМИЗДАТ, София, 1968
Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Продаването на кожите
Ако Ролф беше у дома при майка си, тя щеше да разтрива посинелия му отекъл глезен с гъша мас. Лекарят в Стамфорд щеше да го разтрива с грижливо приготвен и пазен в тайна мехлем. Приятелят му индианец пееше проточено и полугласно някаква песен и го разтриваше с еленска лой. Всяко лекуване — различно и всяко — добро, защото всеки от тях правеше нещо да вдъхне увереност у пациента, да му докаже, че за него се вършат големи неща, и всеки помагаше на естествения процес с чести масажи.
Три пъти на ден разтриваше Куонаб посинелия глезен. Лойта предпазваше кожата от разраняване и след една седмица Ролф захвърли патериците.
Месец май беше почти изтекъл; юни хлопаше на вратата, а това значеше, че пролетта е свършила.
През всички векове у човека се е забелязвал подтикът, ако не и навикът, към пролетни преселвания. Отстъпвайки пред него, той или се е преселвал, или е внасял коренна промяна в живота си. Повечето от мъжете в Адирондакските планини, които ловуваха зиме, търсеха работа по свличане на дървен материал по реките през пролетта. Някои, които имаха семейство и постоянен дом, се залавяха да садят картофи, да ловят риба. Ролф и Куонаб не искаха да направят първото и не можеха да направят второто, но въпреки това чувствуваха подтика и решиха да отидат при Уорън с кожите.
Куонаб искаше тютюн… и промяна.
Ролф искаше пушка и да види Ван Тръмпърови… и промяна.
Затова на първи юни всички осъмнаха в лодката — Куонаб седеше на кърмата и караше, а Скукъм лаеше на носа, — поели към оживения населен център: селището на Уорън, състоящо се от един дюкян и три къщи, всичките много далеч една от друга.
Реките бяха много пълноводни и благодарение на работата, която бяха свършили с брадвите си през септември, те изминаха цялата река на Джисъп, без да се спрат нито веднъж, и останаха да преспят тая нощ на Хъдзън, на цели двадесет и пет мили от дома си.
Дълги, проточили се ята гълъби, отиващи на север, бяха най-многобройната проява на живота. Но един бодливец на брега и мечка във водата докараха Скукъм до висша степен на въодушевление и върховни въжделения, които беше принуден да сдържи.
Вечерта на третия ден пристанаха пред Уорън и бяха сърдечно посрещнати от търговеца, който заряза купчинка безделници и пристъпи напред:
— Добър ти ден, момче. Я гледай, колко си порасъл!
И това беше така. Нито Ролф, нито Куонаб го бяха забелязали, но сега бяха почти еднакви на ръст.
— Е, и как ви вървя ловът?… О, това е чудесно! — възкликне той, когато всеки от тях стовари по една връзка кожи на тезгяха. — Това е чудесно, трябва да ги полеем. — Но търговецът малко се пообърка, когато и двамата ловци му отказаха. Беше и разочарован, защото тоя отказ означаваше, че ще трябва да получат доста по-добра цена за кожите. Но той не показа яда си и продължи да дърдори: — Май, че тоя път ще ти продам най-хубавата пушка по тия места. — И разбра по изражението на Ролф, че така ще може да изкопчи нещичко.
След това започна преглеждането на кожите и естествено пазаряха се умното бяло момче и търговецът. Индианецът стоеше стеснително настрана, но не пропускаше да помогне с многозначително сумтене и погледи.
— Хайде сега — каза Уорън, когато пред него сложиха една до друга редица кожи от белки, — трийсет белки… малко бледички… струват по три долара и петдесет цента всяка или, от мен да мине, ще кажем по четири долара.
Ролф погледна Куонаб, който, без да го види търговецът, поклати глава, протегна напред дясната си ръка с дланта нагоре, след това рязко я повдигна малко нагоре. Ролф веднага схвана мисълта му и каза:
— Не, не съм съгласен, че са бледи. Аз ще кажа, че са първо качество по тъмния си цвят, всичките до една. — Куонаб вдигна ръката си, разперил петте пръста, и Ролф продължи: — Те си струват по пет долара парчето и нито един цент по-долу.
— Охо! — рече търговецът. — Ти забравяш, че кожите са страшно рисковано нещо; като си помисля за мухъла, молците, мишките и пазарите, нашата работа е много рискована. Но искам да останеш доволен, та хайде, нека да са по пет долара парчето. Това е чудесна сребърна лисица, тя струва четиридесет долара.
— Как ли не! — рече Ролф, когато Куонаб като че ли хвърли надясно въображаема щипка пясък, което значеше „откажи“.
Двамата бяха говорили за стойността на тая лисича кожа и Ролф каза:
— Ами че аз съм чувал за сребърна лисица, за която платили двеста долара.
— Къде?
— А, в Стамфорд.
— Е да, това е близо до Ню Йорк.
— Разбира се. Нали и ти пращаш кожите си в Ню Йорк?
— Да, ама да ги пратя там струва сума пари. Виж какво — каза Уорън, — ако приемаш да ти я платя в стока, ще направя и аз нещо, ще ти дам сто долара.
— Направи ги сто и двайсет пет и аз ще взема пушка.
— Фююю! — свирна търговецът. — Откъде ти идват такива неща в главата?
— Защо пък да не ми идват? Старият Сай Силван ми предлагаше горе-долу толкова, ако реша да занеса стоката на него.
Това произведе желания ефект — да покаже, че има и други търговци. Най-после сделката бе сключена. Освен лисичата кожа те имаха друга стока за триста долара. Стойността на лисичата кожа беше достатъчна, за да си купят всички хранителни припаси и манифактура, от които имаха нужда. Но Ролф имаше още нещо на ум.
Беше избрал няколко пакета бонбони, няколко пъстри басми и ярки панделки, когато търговецът разбра намерението му.
— Аха, ще ходиш на гости. При кого? Сигурно при Ван Тръмпърови!
Ролф кимна и получи някои много разумни напътвания. Той не купи рокля на Анет, защото част от радостта й трябваше да бъде идването да си я избере лично; но се запаси с няколко великолепни накита, които бяха по десет цента парчето, и панделки, цветовете на които бяха толкова неописуеми, колкото и радостите, които можеха да породят в сърцето на една жена от тоя затънтен край.
Гордо стиснал новата си пушка и сложил в кесията си бележка за съвместния им кредит от триста долара, Ролф се чувствуваше като доста важна личност. Когато излизаше от дюкяна, търговецът попита:
— Не сте ли срещнали пак Джак Хоуг, а?
— Да сме го срещнали ли? Хм! — И Ролф разправи накратко за преживелицата им с тоя негодник.
— Точно такъв си е, точно такъв. Тъй му се пада. Голям мръсник беше. Но слушайте, не се лъжете да носите стоката си чак в Лайънс Фолз. Там хората са стиснати и е напълно ясно, че аз мога да ви дам по-добри цени, понеже съм със сто мили по-близо до Ню Йорк.
Тоя урок също не отиде нахалост. Колкото по-близо до Ню Йорк, толкова е по-добра цената; седемдесет и пет долара в Лайънс Фолз, сто и двадесет и пет долара при Уорън, двеста долара в Ню Йорк. Ролф дълго размишлява и тия размишления покълнаха и дадоха плод.