Дейвид Брин
Килн хора (58)

58. Светлина

… на зеления нещо му просветва…

Една самотна бледа звезда блестеше през грубо изсечения прозорец; трептеше като светлинките по панела на тъмната машина, която изпълваше стаичката в края на стълбите почти изцяло. Когато механизмът се разбуди, вместо рев в съсипаните си уши усетих зловещи вибрации изпод земята. Малките предмети със заплашителните, подобни на коси символи, затегнаха формацията си в захранващия механизъм. Току-що бях разпознал в машината автоматична ракетна установка. По дяволите. Лошо.

Лошо, наистина.

Може би трябва да станеш.

Вместо от заяждане, имах нужда от идея как. Как именно да спра механизма!

Бутоните светеха на височина приблизително колкото рамото на изправен човек. Изправен човек сигурно би могъл да спре ракетите оттук. Но как да стигна дотам? Стените на оръжието, по военному гладки, не предлагаха никаква подходяща опора за едноръко същество, проснало се на пода, което не бе могло дори да се покатери в автоматичната пещ там долу.

— Не… мога — разнесе се дрезгав шепот от гърлото ми. — Прекалено далеч е.

Тогава импровизирай.

Огледах се с надеждата да открия подходящ перваз или стол. Никакви въргалящи се инструменти, нито дори камъни, които да метнеш. От евтините дрехи, които ми бе дал Енеас преди половин живот, не бе останало почти нищо освен ненужни тънки ивици.

координатите приети — изписаха се сухи думи по контролния панел. — изчисляване на траекториите.

Последва серия числа. Дори в окаяното си състояние можех да разпозная разстоянието и посоката.

Някакъв маниак стреляше по града!

Предположих, че е Бета. Несъмнено, той бе убил професор Махарал, за да завладее лабораторията му. Но защо? Вероятно беше отчаян, защото в последно време всичките му планове се проваляха. Старият ми враг сигурно се надяваше да отприщи бедствието, за да накара властите да се занимават с по-важни неща, отколкото да преследват производител на пиратски дубъли.

Много добре осъзнавах, че теорията ми е безсмислена. Но не ми пукаше. Важното беше да го спра. Бих дал всичко, за да успея. Живота си — без съмнение. Вече бях жертвал лявата си ръка за каузата. Какво друго бих могъл да направя, освен…

От разпадащата ми се уста се разнесе вик. Някои неща стават очевидни само след като си помислиш за тях.

Имах едно нещо, което би могло да свърши работа, ако побързам.

Нямаше да е лесно… но има ли изобщо лесни неща?