Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Dovekeepers, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Паулина Мичева, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Алис Хофман. Пазителката на гълъбиците
Американска. Първо издание
ИК „Кръгозор“, София, 2012
Редактор: Ива Колева
Коректор: Ива Колева
Консултант: проф. д.ф.н. Мони Алмалех
ISBN: 978-954-771-295-9
История
- — Добавяне
20
Кой може да каже точно кога стената на Ирод се пропука, злочестия миг, в който падна първият камък? Валеше, но когато дъждът спря, гръмотевичните удари продължиха. И тогава разбрахме, че не са гръмотевици, а стенобойната машина, която блъскаше неуморно по стената. Стояхме и гледахме как Бог ни изоставя и после направихме най-доброто, на което бяхме способни. Настана хаос, докато мъжете тичаха като полудели през площада, за да издигнат нова стена. Братовчед ми искаше да я построим зад стената, която легионът разбиваше; трябваше да я направим от кал и трева, за да се огъва под ударите на стенобойната машина, а не да се разпада на пух и прах. По време на буря крехките, но жилави стръкове трева устояват на яростта на ветровете, които съсипват дворците на царе. Всички се втурнахме да строим стената, защото нямаше човек, който да не е обзет от ужас. Дори Йехуда, момчето от есеите, и моят син, Адир, който се подпираше на патерицата си, бяха дошли да помагат.
Валеше дъжд и имаше много кал, цели езера от нея; тя изсъхваше бързо на слънцето, и образуваше втората стена. Дори децата бяха покрити с кал и се лутаха между нас, независимо от стрелите, които подпалваха покривите и предизвикваха пожари в градините ни.
Всичко се случваше като насън. Видях дете, обхванато от пламъците, да умира в ръцете на майка си, и мъже, които се отказваха от живота си, без да се оплакват. Видях легиона да се надига срещу нас като метален звяр, без сърце и душа, докато стената от кал се тресеше, макар че все още не падаше, защото бе по-здрава от построената от Ирод, въпреки че я бяха издигнали старци и деца. Видях Ангела на смъртта да прелита над любимата ми дъщеря и да докосва с длан сияйната й плът, докато тя вдигаше лъка си, за да стреля срещу враговете ни. Видях призраците на тези, които бяха убити в пещерата на есеите, да вървят по пътеката между скалите като черни кози, а душите им се носеха над тях. Братовчед ми се откъсна от тълпата, когато осъзна колко много бяха загинали в тази битка. Последвах го и го открих да хлипа в градината ми.
В този миг разбрах, че пророчеството, което ми бяха показали костите в кулата, се сбъдва. Те бяха предсказали, че ще се удавя — точно както ме бе предупредил жрецът, когато бях малка и скочих във фонтана в градината на майка ми. Само че се давех не във вода, а в собствената си кръв.