Алис Хофман
Пазителките на гълъбиците (45)

19

Упражнявах се да бъда търпелива през целия месец на Тишрей, защото тази добродетел не ми беше особено присъща. Търпението не ми бе вършило добра работа в миналото, винаги бях разчитала на инстинкта си, на прибързаността си. Ако бях по-търпелива и не действах припряно, внуците ми щяха да бъдат до езерцето със зелена вода, когато легионерите ни бяха нападнали, и щяха да умрат като агнета на заколение. Ако бях търпелива, убийците на дъщеря ми още щяха да ходят по тази земя. Спомних си мъжа си, как чакаше тестото да се надигне, как никога не слагаше питките прибързано във фурната. Той знаеше кога е точният миг да махне платното от бухналия хляб, кога да пъхне дървената лопата в нагорещената печка. Сякаш се сливаше в едно със сътворения от него хляб и разбираше тайната му отвътре, от самото му сърце.

Започнах да изучавам роба. Той също бе безкрайно търпелив мъж. Чакаше, без да се оплаква, всяка вечер, окован към камъните на гълъбарника, Йаел да се завърне на следващия ден; бе напълно спокоен, също като гълъбите, които очакваха нашата поява. Но забелязвах искрата в светлите му очи; нея не можеше да скрие. Дори неговото търпение имаше граници.

Бе трудно време и жегата не намаляваше. Нощем не можех да заспя, въпреки че всички други под моя покрив спяха добре, дори Арие, който бе вече на два месеца, здраво, спокойно малко момченце. Една вечер разчиствах стаята ни и слагах нова слама в сламениците, на които спяхме, когато погледнах навън и зърнах някакво движение близо до вратата ни. Забелязах сянка, както бе станало в оазиса, когато мрачните им сенки по пясъка предизвестиха идването на войниците. Това бе талантът ми. Можех да видя това, което бе само наполовина тук: зверовете на гребена на хълма, плъха в ъгъла на стаята, жената, излязла на среща с любимия си, шишенцето с отрова зад бурканчетата с подправки, издължената фигура на мъж, дебнещ пред дома ни. Помислих си, че е дух, който се е надигнал от смъртта, за да тръгне сред нас, оставил спящото си тяло в земята. Но не, той беше от кръв и плът.