Алис Хофман
Пазителките на гълъбиците (87)

15

Воините ни излязоха тази нощ и откриха легионерите натровени, полудели и полузаспали, защото бяха смесили отровния мед с вино и си бяха направили питие. Нашите хора убиха колкото можаха, преди виковете на избиваните да събудят останалите легионери. Воините от Масада обаче вече се катереха обратно по скалите. Неколцина загубиха живота си и бяха върнати в крепостта на раменете на другарите си. Поне имахме телата им и можехме да ги приготвим за погребение. В Йерусалим отнасяхме мъртъвците си в пещерите на нашите предци, после година по-късно събирахме костите им и ги поставяхме в каменни костници. Тук нямахме време за подобни ритуали. Въпреки че римляните ни засипваха с огнени стрели, ние се събрахме на площада, за да изпеем жалейните си песни, да разкъсаме дрехите си и да оставим мъртъвците да преминат в отвъдното.

По средата на оплакването някои от нас погледнаха надолу към долината. Видяха, че лъвът бе освободен от римските окови и се бе върнал сред планините на Юдея. Разнесоха се викове и крясъци. Хората се събраха на тълпи, озадачени, чудеха се дали е бил Гавраил, най-безмилостният от ангелите, който ни бе пратил това знамение, защото със сигурност никой човек не би дръзнал да доближи до лъва.