Алис Хофман
Пазителките на гълъбиците (27)

1

Казват, че жените не могат да познаят пътищата на нашия Бог, но аз видях Неговата истина със собствените си очи. Нашият Господ знае всичко и има в сърцето си състрадание и за най-скромното врабче, и за величествения ястреб, дебнещ го от небесата. Пред Неговата воля всичко се понася по вятъра и изчезва. Ако сипеш шепа зърно върху камък и се обърнеш с гръб, то ще се разлети по земята. Ако оставиш врабче във висока кула, то няма да бъде там, когато се върнеш. Ако помолиш ястреб за милост, думите ти няма да бъдат чути.

Така стана и с живота ми: обърнах гръб. Вече не чувах песента на врабчето. Потърсих милост от създание, което познаваше единствено жестокостта. Не разбирах на какво е способен вятърът и как трябва да сведем глави пред него, благодарни, независимо в каква посока може да ни отвее.