Елизабет Адлър
Богатите ще наследят (65)

Глава 65

Майк отвори бутилката шампанско, а Лорийн побърза да сложи чашата си отдолу.

— Не бива да го пилеем — каза тя и се засмя. — Толкова е хубаво!

— От там, откъдето дойде това, има още много — каза той. — За кого ще вдигнем тост първо? За Марая, за Попи Малъри или за теб?

Тя остави чашата си настрани и се замисли.

— За нито един от изброените — каза най-накрая. — Ще вдигнем тост за теб, защото ти откри истината. Ако не беше ти, нямаше да знам истината за Марая и за себе си.

— Значи ще вдигнем тост за Марая — започна да спори той. — Защото тя ме поведе по вярната следа. Когато разбрах, че странното поведение на Елена се дължи всъщност на глухота, разбрах, че може би същото нещо ме озадачава и в Марая. Виждах в очите й, че е интелигентна и жива, а не издаваше нито звук. И ето, че докторите потвърдиха, че тя е глуха. Като помнех, че Елена носи името Малъри като второ име, аз проследих имената в твоята библия… Не ми трябваше много време, за да сверя доказателствата, рождените дати, датите на смъртта и датите на сключване на браковете. Просто започнах с теб и се върнах назад. И стигнах до Елена. Детето на Елена се казвало Мери Малъри Джеймс. Виждаш ли, и това успях да открия. Но не съжалявам за положения труд, защото това ми даде възможност да опозная Попи Малъри. Тя живяла, водена от сърцето, а не от разума. И когато катастрофите в живота я настигали, тя събирала парчетата от разпиляното и продължавала нататък. Някак си се справяла. Твърда и непоколебима, такава била тя.

Лорийн го погледна, сериозна.

— А сега ще вдигнем тост за Попи.

— За Попи — съгласи се Майк. Изпиха и тези чаши, а после той каза: — Време е да вдигнем тост и за Лорийн Хънтър, наследницата на семейство Малъри.

Лорийн въздъхна.

— Струва ми се, че ще имам нужда от много шампанско. Защото, като мисля за всички тези пари, ставам извънредно сериозна и загрижена.

— Ще имаш помощта на Либер. Той ще ти дава добри съвети.

— Има едно нещо, което искам да направя. Спомняш ли си, че Перлуджи искал да основе фондация на името на сестра си? Ти ми го каза. Бих искала да основа фондация, която да подпомага бездомни деца и млади хора. Може да основем клон, кръстен на името на Клаудия, който да подпомага образованието им. Та само допреди няколко дни аз бях една от тези, които искаха, но не можеха да постъпят в колеж.

— Това е добро, хубаво нещо, Лорийн — каза той.

Погледнаха към Марая, която си играеше щастливо с плюшеното мече. — Знам, че проблемът със слуха й е сериозен — каза Лорийн, — но лекарите твърдят, че след операцията ще възвърне слуха си частично. Ще я научим да чете по устните и всичко ще бъде наред. Слава богу, че бедата не е по-голяма и че на ума й нищо му няма. Сега ще мога да плащам на лекарите и на детегледачките. — Тя въздъхна.

— А какви са твоите планове? — попита я той и срещна погледа й.

— Ще постъпя в „Станфорд“ — каза тя, изпълнена с нетърпение. — Ще си купя къща близо до университета и ще наема гледачка за Марая. — Тя го погледна с благодарност.

— Попи Малъри никога няма да узнае колко ценен за мен е нейният подарък. Защото това си е подарък, нали? Не съм направила нищо, за да го заслужа.

— Нека просто кажем, че парите са попаднали при когото трябва — каза Майк и й се усмихна. — Странно е, Лорийн, но тъкмо си мислех, че тук, в Калифорния, е много приятно. Може и аз да си купя къща тук. Попи помогна и на мен — написването на книгата ще ми донесе доста пари. Може да бъдем и съседи. А когато ти се освободиш от младите и нетърпеливи студенти, ще идваш да ме виждаш, нали? Може дори да вечеряме заедно понякога, какво ще кажеш?

— Много бих искала — каза Лорийн, а сините й очи блестяха също като тези на Попи, когато тя се влюбваше — преди толкова много години.