Елизабет Адлър
Богатите ще наследят (47)

Глава 47

1907, Италия

Вилата приличайте на крепост. Трийсет мъже, въоръжени с огнестрелни оръжия, патрулираха около нея, а още дузина пазеха входа. Отвътре до всеки прозорец имаше въоръжен човек, а други пазеха вратата на кабинета на Франко, който се намираше на втория етаж.

Той извърна глава от прозореца. Лицето му беше мрачно. Заглавията се бяха появили във вестниците преди месец. Оттогава той не беше виждал Попи. Един месец, който беше променил изцяло живота му, един месец, който почти го беше унищожил. Изтегна се в зеленото кожено кресло с ръце, скръстени в скута. Беше обронил замислено глава на гърди, челото му беше смръщено. Можеше да отрече, че случилото се е по негова вина, но не беше така. Беше виновен, че като кръстник на семейство Малвази, не беше на мястото си. Беше позволил други неща да станат по-важни за него, а това беше недопустимо. Семейството беше, и трябваше да бъде, всичко за него. За първи път в живота си се беше доверил на другиго. И този друг го беше предал. И ето, че беше загубил доверието на Семейството, а светът го беше обявил за кръвожаден убиец.

Франко отново отиде до прозореца и втренчи поглед навън. Това беше неговият свят — дотам, докъдето стигаше погледът му. Беше набелязан човек. Отсега нататък, когато излезеше от дома си, щеше да се вози в кола с черни прозорци, придружаван от бодигардове. Не беше му останал избор. Не можеше да избяга от този свят, защото той нямаше да му позволи. Щяха да го издирят и да му отмъстят. Единственият възможен отговор, който можеше да даде на света, беше да постигне абсолютен контрол, да доминира над него.

Въздъхна уморено. Битката беше приключила. Бяха спечелили. Териториите на Палоци бяха негови, както и тези на още двама кръстници, които го бяха предизвикали. Мнозина бяха мъртви, много съпруги бяха станали вдовици и много деца бяха станали сираци.

Срещата беше определена за три часа. Поглед към часовника му показа, че остава още само минута. Пое си дълбоко въздух и тръгна към заседателната зала.

Всички бяха там и го чакаха. Той зае мястото си начело на масата и направи знак на Джорджо да седне до него.

— При нашата последна среща преди месец, господа — каза той тихо, — ние обсъждахме как да се справим с Марко Палоци. Мислех, че ясно съм изразил чувствата и намеренията си. Но очевидно не е било така. Някой си е позволил да използва името ми, за да започне тази война. Някой, който има достатъчно власт, за да дава нареждания от мое име. Някой от вас, господа. — Той се облегна назад, скръсти ръце и ги изгледа. Те се размърдаха неспокойно под погледа му. — Сега семейство Малвази е по-богато и по-мощно. Ние трябва да мислим за Семейството. Мисля да наложа нашите интереси и в Съединените щати до една година и да ги разширя в бъдеще.

— Съединените щати! — каза, изпълнен с нетърпение, Джорджо. Знаеше, че може да поеме ръководното място в бизнеса на Палоци тук, в Италия, но Америка беше златна възможност за неговата кариера.

— Ти си много амбициозен млад мъж, Джорджо — каза Франко и се изправи. — И много безразсъден. Твоите действия предизвикаха тази война. Обвинявам теб, Джорджо Вероне, за смъртта на невинните хора. Ти си този, който заслужава епитетите, приписани на мен — студенокръвен, звяр убиец, въплъщение на дявола… — Той постави леко длан на рамото на Джорджо, който вдигна към него разтревожен поглед.

— Направих го за теб, Франко — каза той и се усмихна колебливо. — Помислих си, че имаш нужда от помощ.

— Кръстникът никога няма нужда от помощ — каза Франко тихо и леко извади малък револвер със заглушител от джоба си. Притисна го към тила на Джорджо, който се огледа диво наоколо. — Господа, вие всички бяхте свидетели на неподчинението на този важен член на Семейството. По мое мнение трябва да му отдадем дължимото. — Те срещнаха погледа му и кимнаха в знак на съгласие — Кръстникът лично се разправя с враговете си — каза Франко. — Така е правилно.

— Не! — извика Джорджо и сграбчи дръжките на креслото си. Очите му бясно се въртяха във всички посоки — Не! Не!

Франко беше експерт. Нямаше кръв и кървава каша. Ако не беше малката черна дупчица в тила му и застиналият ужас в очите му, Джорджо би могъл да мине за още жив.

Гаспари, банкерът, се загуби в морето при нещастен случай с лодката си седмица по-късно. Салваторе Меландри се застреля, случайно, десет дни по-късно. А два месеца след това, Гаетано, старият адвокат, умря в дома си, в леглото си. Лекарите казаха, че е получил силен сърдечен удар. Франко беше решил, в името на Семейството, да прояви дискретност.

Новите изпълнителни директори, които избра, бяха на средна възраст, държаха устата си затворени и бяха отчайващо праволинейни! Тяхната преданост беше пословична. А и смъртта на предшествениците им можеше да им служи за пример.