Елизабет Адлър
Богатите ще наследят (28)

Глава 28

1898

Красивото лице на Грег и усмивката му, която й казваше, че много му е липсвала и че той все така я обича, огряваше мрачната гара в Сан Франциско и й даваше надежда. Той я прегърна и целуна, а усмивката на Попи издаваше такова огромно облекчение, че той се засмя.

— Виждам, че и ти се радваш, че се върна — каза той.

— Радвам се, че те виждам — прошепна тя. Наистина се надяваше, че животът още не е свършил.

Къщата на семейство Констант никога не й се беше струвала толкова мила, толкова скъпа — като истински роден дом. След като даде ябълка на арабската си кобила, Попи зарея поглед към хълмовете и далечния синкав хребет на планините и благодари на бога, че й е попречил да извърши някоя глупост в онази мрачна сутрин, когато остана сама в хотелската стая във Венеция. Беше си отново у дома — мястото, на което принадлежеше. И не искаше никога вече да го напусне.

Всяка вечер, като си легнеше, си казваше, че няма нужда Грег да знае за случилото се. Най-сетне, като сама себе си уверяваше, че постъпва, както е правилно, тя му каза, че ще се омъжи за него.

Колко сладки бяха неговите целувки, сравнени с бруталността на Фелипе. Колко нежни бяха ръцете му, които милваха косите и дланите й. Но тя беше неспокойна и уморена, като че ли вече не беше същата.

Когато за първи път пропусна периода си, си помисли, че това е заради бруталното изнасилване. Зачуди се дали не я е наранил по-дълбоко, отколкото си мислеше. Беше обаче невежа по тези въпроси и много уплашена, затова не се посъветва с лекар. Когато и втория месец се случи същото, тя си каза, че сигурно е анемична. Но. Не казваха ли хората, че така става с току-що омъжените момичета. Но тя не беше омъжена, затова не можеше да ги попита. И тогава, една седмица преди очакваното пристигане на Ейнджъл и Фелипе, тя се събуди и повърна.

Семейство Абрего щеше да отпразнува гостуването на младоженците с огромно празненство в хотел „Арлингтън“.

— Приветстваме с добре дошъл в нашата земя и нашето семейство нашия нов син — каза Ник и вдигна тост в чест на Фелипе. — За истинския джентълмен!

Розалия мислеше, че тази вечер Ник се държи като истински руснак, а и изглежда като такъв. Русата му коса беше още по-светла заради сребърните нишки, а очите му — толкова ясни и студеносини, като че ли все още се взираше в замръзналите руски полета. Но, помисли си тя, въпреки че сме странна смесица от руснаци и мексиканци, ние сме истински американци. А ето, че сега имаме и италианец в семейството. Като погледна бледата, със сенки под очите, Попи, тя добави: а също и ирландка, защото, когато Грег се ожени за нея, в жилите на семейство Констант ще затече и кръвта на Джеб Малъри.

Попи седеше със сведени надолу очи и си играеше нервно със столчето на чашата за шампанско, докато Фелипе отговаряше с мили думи на приветственото слово на Ник. Момичето е нещастно, помисли си Розалия. Усещаше го интуитивно. Нещо не беше наред… Нямаше съмнение, че Попи ще се радва да се омъжи за Грег. А онзи ден й каза, че много се радва, задето си е пак у дома и че вече не иска да пътува… И все пак, беше неспокойна, като уморена… нервна… Като че ли нямаше търпение да избяга и оттук, и от тях. Но защо, от какво да избяга?

Точно тогава засвири оркестърът. Розалия гледаше как Фелипе взе нейната прекрасна Ейнджъл в прегръдките си и двамата се завъртяха из залата, докато останалите ги аплодираха. За миг Попи беше забравена.

 

 

Ейнджъл седеше на старото си легло. Сега стаята беше само на Попи. Беше се сгушила удобно и говореше безспир за техните пътувания, за ресторантите на Париж и Лондон, за чудесата на Ню Йорк. Попи беше нервна и се правеше на заета до тоалетката, решеше безкрай дългата си коса, очите й не се отделяха от образа на Ейнджъл в огледалото.

— Попи — каза Ейнджъл срамежливо, — помниш ли какво си обещахме? Че тази, която се омъжи първа, ще каже на другата. Е… Въобще не прилича на онова, което правят кравите и овцете. О, Попи, то е прекрасно! Как бих могла да ти разкажа? То е най-нежното, най-чудесното… най-възхитителното чувство на света и в същото време е ужасно вълнуващо, възбуждащо. Фелипе беше толкова нежен, така изпълнен с разбиране… Трябваше ми цяла седмица, за да свикна, но той не ме упрекна нито веднъж. Прегръщаше ме, милваше ме и когато най-после го направихме, то ми се стори най-естественото нещо на света.

Очите й блестяха, докато си спомняше всичко това, а Попи си помисли, че сигурно говори за някой друг мъж или че Фелипе може да бъде съвсем различен от онзи човек, когото тя познаваше.

— Попи, искам да кажа първо на теб, преди някой друг, дори мама и татко, да е разбрал. Знаеш ли какво? Бременна съм!

Попи изтърва сребърната четка за коса.

— Бременна — прошепна тя.

Ейнджъл щастливо кимна с глава.

— Не е ли прекрасно? Разбира се, Фелипе иска да има син, който да продължи името на рода Ринарди. Но за мен няма значение какво ще бъде бебето — момче или момиче. — Тя погледна, изпълнена със съмнения, пребледнялото лице на Попи. — Не се ли радваш?

— Да се радвам? — Попи беше като замаяна. — О, да, да, разбира се, че се радвам. Доволна съм. Защо да не бъда? Новината е чудесна, Ейнджъл. Но кажи ми… как се чувстваш?

Ейнджъл въздъхна.

— Малко е неприятно. Повръщам всяка сутрин, още щом стана от леглото. Понякога се изкушавам да си остана легнала цял ден, за да не ми се повдига, но след малко отново съм добре. Още съм само на два месеца и не ми личи, стройна съм колкото теб. — Тя изгледа от горе до долу слабото тяло на Попи и смръщи вежди. — Всъщност ти май си прекалено слаба, Попи. И мама мисли така. Не си ли добре?

Попи поклати нещастно глава. През последните седмици ядеше възможно най-малко, защото ужасно й се гадеше, а и защото искаше да бъде слаба, за да скрие ужасната си тайна. Просто не знаеше какво да прави. Как би могла да се омъжи за Грег, като носеше детето на друг мъж — и то на зет си? Започна отново да вчесва косата си, движенията й бяха напълно автоматични. Беше вече на края на силите си и на отчаянието. Животът й беше съсипан и нямаше как да се измъкне от кашата. Мислите й отново се насочиха към пистолетите със сребърни дръжки, скрити в оръжейната.

— Попи, искам да те помоля за услуга. — Ейнджъл наклони глава. — Знам, че е ужасно да те моля да изоставиш Грег отново, но, о, Попи, много искам да дойдеш с мен и да останеш във вила Д’Оро. Ще бъда толкова самотна там, а сега, когато съм бременна, съм малко уплашена. Моля те, не ми отговаряй още — каза тя, като я хвана за ръката, — защото знам, че ще кажеш „не“. Но ми обещай, че ще си помислиш.

— Не мога да понеса мисълта, че ти се страхуваш — каза Попи тихо. — Разбира се, че ще си помисля, Ейнджъл.

Същата нощ, докато лежеше в леглото и мислеше за Ейнджъл, която беше в прегръдките на Фелипе, й хрумна идея. Тя я обмисли внимателно и когато зората пукна, планът й вече беше готов. Ако успееше да го изпълни, щеше да бъде свободна.

На следващата сутрин каза на Грег, че е неин дълг да помогне на Ейнджъл, че не бива да я лишава от компанията на милата й сестра при първата й бременност. Каза, че ще остане при Ейнджъл, докато бебето се роди, че после ще се върне у дома и ще се оженят.

— Обещаваш ли — попита я Грег тъжно. — Обещаваш ли, че ще се върнеш при мен, Попи?

— Обещавам! — закле се тя.

 

 

След седмица Ейнджъл и Фелипе заминаха за Европа, а месец по-късно Попи ги последва. Този път пътува сама. През цялото време стоеше в каютата си. Излизаше навън само за да вечеря. Няколко от младите офицери се опитаха да завържат разговор с нея, питаха я защо не отива да танцува в салона след вечеря, а Попи отговаряше, че не се чувства добре. Не искаше да има нищо общо с флиртовете, романтичните истории и мъжете.

Когато пристигна в Италия, беше вече на четири месеца, но не й личеше, защото непрестанно гладуваше. Ейнджъл беше приятно налята и цъфтеше от здраве и щастие. Тя се радваше на пристигането й, но Фелипе едва успяваше да прикрие раздразнението си. Остави ги сами във вилата и замина за Венеция по, както го нарече, „важна работа“.

— Не мога да ти кажа колко различно е всичко, когато си с мен — каза Ейнджъл, когато двете се оттеглиха в стаята на Попи. — Фелипе се държи много странно. Чудя се какво не е наред. Той не е негостоприемен — побърза да добави тя. — Сигурно е трудно да имаш съпруга, на която през цялото време й е лошо. О, Попи, ако само знаеш какво е, никога не би имала дете!

— Ейнджъл — отговори Попи, — на мен ми е известно как се чувстваш. Точно затова съм тук.

Ейнджъл се засмя.

— Глупости, Попи, откъде би могла да знаеш! Почакай, докато се омъжиш за Грег, и се обзалагам, че скоро ще разбереш.

— Ейнджъл — повтори Попи, хвана я за ръката и се взря решително в очите й, — колко обичаш Грег?

— Грег? — Ейнджъл повтори името, озадачена. — Защо? Обичам го повече от всичко на света.

— А мен — попита Попи, като стисна още по-силно ръката й.

— И теб също! — извика Ейнджъл, вече разтревожена.

— Добре, тогава ще ни помогнеш. Слушай ме внимателно, Ейнджъл. Историята е объркана, но, за нещастие, е истина. Аз съм в голяма беда и ако се интересуваш от щастието на Грег, ти ще ми помогнеш.

— Но какво има — извика Ейнджъл, още по-уплашена. — Какво?

— Спомняш ли си, разказах ти, че съм срещнала един мъж във Венеция? Моята „тайна любов“, както го наричахме. Уверявам те, Ейнджъл, той никога не е бил нищо подобно. О, аз вярвах, че е така, обичах го сляпо, не можех без него… Не виждах слабостите му, грешките му. О, Ейнджъл! — проплака Попи. — Той се оказа самият дявол! Един следобед ме примами в апартамента си, заключи вратата и… о, Ейнджъл, той ме изнасили.

Ейнджъл силно пребледня.

— Изнасили те — прошепна тя.

Попи кимна.

— Беше… Беше дяволски болезнено и неприятно. Спомняш ли си, когато ми разказваше за първата си брачна нощ?

Ейнджъл кимна, очите й бяха пълни със сълзи.

— Е, не беше такова, каквото го описваше ти… Той беше брутален, жесток, а актът — унизителен. Когато най-после свърши, аз исках само да умра.

— Да умреш — повтори Ейнджъл, ужасена.

Попи кимна.

— О, повярвай ми, обмислях различни начини. Чудех се как да се добера до отрова, дали да не използвам пистолетите, които Ник държи в оръжейната. Но после разбрах, че обичам Грег и заради него трябва да продължа да живея. Можеш ли да ме обвиниш, че не се самоубих?

— Да те обвиня? — Ейнджъл беше останала без дъх. — Разбира се, че не!

— Любовта ми към Грег стана още по-силна, когато се уверих, че и той ме обича. Тогава разбрах, че онова, което изпитвах към онзи мъж, е било само сляпо увлечение. Той беше чужденец, успя да събуди у мен романтични чувства и да се възползва. О, Ейнджъл, мислех, че никой никога няма да разбере, че ще оставя всичко зад гърба си. Че няма да причиня мъка на Грег, как бих могла? Иначе, в душата и мислите си, си оставах същата. Вината не беше моя, разбираш ли?

— Да, разбира се. — Ейнджъл щеше винаги да й остане вярна.

— И тогава разбрах, че съм бременна — каза Попи, без да бърза. — И не знаех какво да правя.

— О, мили боже! — възкликна Ейнджъл. — И какво ще правиш? Сега знаеш ли?

— Точно затова съм тук. Слушай ме внимателно, Ейнджъл. Не искам да правиш никакви забележки, докато не спра да говоря. Просто ме остави да ти кажа какъв е планът ми. — Ейнджъл кимна сериозно. — Ще отседна в някой пансион в провинцията, далеч от тук. Някое тихо място, където никой няма да ме познава. Бебето ще се роди там.

— И ще го оставиш за осиновяване? — Ейнджъл беше ужасена.

Попи поклати глава.

— Обеща да не ме прекъсваш — упрекна я тя. — Слушай внимателно, Ейнджъл, защото и теб те засяга. И Фелипе също — добави тя тихо. — Ние и двете сме бременни, децата ще се родят почти по едно и също време. Ейнджъл, искам, моля те, да вземеш детето ми и да го отгледаш като свое собствено… Разбираш ли? Няма нужда никой да знае. Все едно че имаш близнаци. — Сините очи на Ейнджъл се бяха разширили, тя беше шокирана. Попи бързо продължи: — То ще бъде просто още едно бебе, сладко мъничко детенце, моето бебе, Ейнджъл. Как бих могла да го дам за осиновяване, когато може да бъде отгледано в нашето семейство? Моля те, Ейнджъл, умолявам те… Вземи детето ми! Освободи ме от това досадно, тежко, отвратително бреме… Просто не знам какво ще правя, ако кажеш „не“ — добави жално тя.

Ейнджъл я гледаше втренчено, ужасена.

— Няма да… се самоубиеш, нали — прошепна тя.

Попи сведе очи към пода.

— А какво друго ми остава?

— Моята бедна, бедна, мила Попи! — извика Ейнджъл и здраво я прегърна. — Разбира се, че искам да ти помогна. Трябва да ти помогна. Но какво ще кажем на Фелипе?

— Фелипе е благороден, великодушен — каза Попи тихо. — Просто го помоли, Ейнджъл. Ще видим какво ще каже. Мисля, че ще се съгласи, защото те обича.

Фелипе беше този, който дойде при нея с отговора.

— Ейнджъл настоява да вземе детето — каза й той студено.

— Твоето дете — отговори тихо Попи.

— Както и сама знаеш, това не може да бъде доказано. Както и да е, за да не създаваш проблеми на семейство Констант, аз се съгласих да отгледаме детето като наше собствено дете.

— Каквото е то — отговори тя студено.

— Но имам едно условие — каза той. — И Ейнджъл е съгласна с мен. След като вземем детето, ти ще изчезнеш и никога вече няма да идваш тук.

— Естествено, ще се върна у дома. В Санта Барбара.

В очите на Фелипе затрепка триумфално пламъче, когато каза:

— Не това имах предвид, Попи. Ти ще изчезнеш! И никога няма да се появиш на бял свят, за да ни тревожиш, да смущаваш живота ни! Ако се опиташ да се върнеш, ще кажа на семейството ти, че тяхната така наречена дъщеря не се е оказала по-добра от баща си. Ще се погрижа Грег Констант да не иска никога вече да те види. Той ще разбере истината, Попи — как ти се хвърли в ръцете ми, как дойде при мен в нощта преди сватбата на най-близката си приятелка, сестра ти, как ми се предложи, как ме съблазни… Не, Попи, ти никога вече няма да се върнеш у дома!