Дейвид Мичъл
Облакът атлас (7)

5

— Хичкок обича светлината на прожекторите — обяснява Луиса, чувствайки вече напрежение в пикочния си мехур, — но мрази да дава интервюта. Не отговори на въпросите ми, защото изобщо не ги чу. Каза, че най-добрите му произведения са влакчета на ужасите, от които косите на седящите в тях се изправят от страх, но накрая те слизат развеселени и нетърпеливи пак да се повозят. Аз заявих на този велик човек, че ключът към измисления ужас е в преградата или разграничаването: докато мотелът „Бейтс“ е откъснат от нашия свят, ние искаме да надзъртаме в него като в клетка на скорпиони. Но филм, който показва, че светът е мотел „Бейтс“ — е, това е… нещо като Бухенвалд, антиутопия, депресия. Ние сме готови да топнем пръст в хищническа, аморална, безбожна вселена — но само пръст. Отговорът на Хичкок беше — Луиса прави доста прилично превъплъщение: — „Аз съм холивудски режисьор, млада госпожице, не Делфийски оракул“. Попитах го защо никога не виждаме Буенас Йербас във филмите му. Хичкок ми отвърна: „Този град съчетава в себе си най-лошото от Сан Франциско с най-лошото от Лос Анджелис. Буенас Йербас е град отникъде“. Говореше с такива афоризми, адресирани не към мен, а към идните поколения, за да може в бъдеще някой гост на вечерно парти да каже: „Знаете ли, това е мисъл на Хичкок“.

Сиксмит изцежда потта от носната си кърпа.

— Миналата година гледах „Шарада“ с племенницата си в едно арткино. На Хичкок ли е? Тя ме кара да гледам такива неща, за да не съм „изостанал“. Хареса ми, но племенницата ми каза, че Одри Хепбърн била „куку“. Забавна дума.

— „Шарада“ не беше ли онзи, където сюжетът се върти около едни марки?

— Да, заплетена история, но всички трилъри се крепят на заплетения сюжет. Забележката на Хичкок за Буенас Йербас ми напомня за изказването на Джон Ф. Кенеди за Ню Йорк.

Знаете ли го? „Повечето градове са съществителни, но Ню Йорк е глагол.“ Чудя се какво ли може да е Буенас Йербас.

— Поредица от прилагателни и съюзи?

— Или междуметие?