Дейвид Мичъл
Облакът атлас (14)

12

— Извинете, къде е дамската тоалетна?

Пазачът говори по уоки-токи и махва към един коридор.

Луиса Рей поглежда назад. Пазачът е с гръб към нея, затова тя свива зад ъгъла и попада в лабиринт от еднакви коридори, прохладни и бучащи от климатици. Подминава двама забързани техници с гащеризони, които поглеждат гърдите й изпод каските си, но не я спират. На вратите има загадъчни означения. W212 ПОЛУОБСЛУЖВАЕМИ, Y009 ПОЛУЕТАЖИ КЛ., V770 БЕЗОПАСНИ ОБСЛУЖВАЕМИ. Периодично се срещат врати, подсигурени с кодове за достъп. На едно стълбище тя разглежда схема на етажа, но никъде не вижда надпис „Сиксмит“.

— Изгубихте ли се, госпожице?

Луиса полага максимално усилие да запази самообладание. Побелял чернокож пазач стои до нея и я гледа.

— Да, търся кабинета на д-р Сиксмит.

— Аха. Англичанина. Трети етаж, C105.

— Благодаря.

— От седмица-две не се е появявал.

— Наистина ли? Имате ли представа защо?

— Да. Отиде на почивка във Вегас.

— Д-р Сиксмит? Във Вегас?

— А-ха. Така ми казаха.

Вратата на стая C105 е открехната. Прибързаният опит да се изтрие надписът „Д-р Сиксмит“ от табелката е завършил с неугледен провал. През процепа Луиса Рей вижда надвесен над масата млад мъж да търси нещо в купчина тетрадки. Вещите от стаята са събрани в няколко подготвени за изпращане сандъка. Луиса си припомня думите на баща си: „Да се държиш като вътрешен човек понякога е достатъчно, за да станеш такъв“.

— Е — казва тя на влизане в стаята. — Вие не сте д-р Сиксмит, нали?

Мъжът виновно пуска тетрадката и Луиса разбира, че е спечелила няколко секунди.

— О, боже — той я поглежда втренчено, — вие сигурно сте Мегън.

„Защо да му противореча?“

— А вие кой сте?

— Айзък Сакс. Инженер теоретик — мъжът става и се отказва от първоначалното си намерение да й стисне ръката. — Аз работих с чичо ви по този доклад.

На стълбището отекват енергични стъпки. Айзък Сакс затваря вратата. Заговаря с тих и нервен глас:

— Къде се крие Руфъс, Мегън? Ужасно се тревожа. Чували ли сте се с него?

— Надявах се вие да ми кажете какво е станало.

Фей Ли влиза заедно с разсърдения пазач.

— Луиса. Още ли търсите дамската тоалетна?

„Дръж се глупаво.“

— Не. Вече минах през тоалетната, беше безупречно чиста, но закъснях за срещата си с д-р Сиксмит. Само че… той, изглежда, се е изнесъл.

Айзък Сакс ахва от учудване.

— Не сте ли племенницата на Сиксмит?

— Извинете, не знам вие кой сте, но аз не съм ви казвала, че съм племенницата му — Луиса се обръща към Фей Ли и й поднася предварително скалъпена полулъжа: — Запознах се с д-р Сиксмит миналата пролет в Нантъкет. Оказа се, че и двамата сме от Буенас Йербас, затова той ми даде визитката си. Преди три седмици я изрових, обадих му се и се уговорихме днес да се срещнем, за да поговорим и да напиша научен материал за „Далекоглед“ — тя поглежда часовника си. — Преди десет минути. Официалните речи продължиха повече, отколкото очаквах, затова безшумно се измъкнах. Дано не съм създала някакъв проблем.

Фей Ли се прави на убедена.

— Не можем да позволим на външни лица да се разхождат из секретен изследователски институт като нашия.

Луиса се прави на разкаяна.

— Мислех, че като са ме отметнали на входа и са проверили чантата ми, съм минала проверка за сигурност, но явно съм била наивна. Но доктор Сиксмит ще гарантира за мен. Просто го попитайте.

Сакс и пазачът поглеждат към Фей Ли, която отговаря, без да се замисля:

— Това няма как да стане. Наложи се доктор Сиксмит да обърне внимание на един от канадските ни проекти. Предполагам, че секретарката му не е знаела как да се свърже с вас, когато е отменяла срещите в графика му.

Луиса хвърля поглед към сандъците.

— Изглежда, ще отсъства дълго време.

— Да, затова му изпращаме всичко необходимо. Консултантската му дейност в Суонеке почти приключи. Д-р Сакс любезно се зае с довършителните работи.

— Ех, замина интервюто ми с един голям учен — казва Луиса.

Фей Ли отваря вратата пред нея.

— Може би ще успеем да ви намерим друг.