Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cloud Atlas, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Магдалена Куцарова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Интелектуален (експериментален) роман
- Исторически роман
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Постмодерен роман
- Социална фантастика
- Съвременен роман (XXI век)
- Философска фантастика
- Характеристика
-
- XX век
- XXI век
- Близко бъдеще
- Далечно бъдеще
- Екранизирано
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Паралелен сюжет
- Студената война
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,2 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012 г.)
Издание:
Дейвид Мичъл. Облакът атлас
ИК „Прозорец“, София, 2012
Редактор: Калоян Игнатовски
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-954-733-757-2
История
- — Добавяне
23
Когато влиза в своята жилищна сграда, Луиса Рей не забелязва спрелия до бордюра прашен черен шевролет. Откакто е прочела първото дълго писмо, адресирано до Руфъс Сиксмит, тя не забелязва почти нищо около себе си. Седящият зад волана на шевролета Бил Смоук запомня името и номера на апартамента й: сграда „Пасифик Ийдън“, 108.
За последния ден и половина Луиса е препрочела писмата на Сиксмит десетина пъти, а може и повече. Те силно я смущават. Робърт Фробишър, приятел на Сиксмит от университета, ги е писал през лятото на 1931 година по време на дълъг престой в замък в Белгия. Това, което смущава Луиса, не е неблагоприятната светлина, в която писмата разкриват сговорчивия млад Руфъс Сиксмит, а зашеметяващо живите картини на места и хора, които те отприщват в съзнанието й — толкова живи, че могат да бъдат наречени само спомени. Дъщерята на прагматичен журналист може и обяснява тези „спомени“ с развинтено въображение и свръхчувствителност, породени от неотдавнашната смърт на баща й, но малка подробност в едно от писмата изцяло опровергава това обяснение. Робърт Фробишър споменава, че има под ключицата рождено петно с формата на комета.
„Аз просто не вярвам в такива глупости. Не вярвам. Не.“
Във фоайето на сградата „Пасифик Ийдън“ строителни работници правят ремонт. Подът е застлан с листове хартия, електротехник завинтва крушка в една от лампите, невидим работник удря с чук. Пазачът Малкълм забелязва Луиса и се провиква:
— Хей, Луиса! Преди двайсет минути неканен гостенин хукна нагоре към апартамента ти!
Но шум от бормашина заглушава думите му, на телефона чака човек от кметството, за да говорят за разрешителни и строителни норми, а и Луиса вече е влязла в асансьора.