Дейвид Мичъл
Облакът атлас (47)

40

Черното море нахлува с бучене. Студените вълни зашеметяват и съживяват сетивата на Луиса. Задницата на фолксвагена й се е врязала във водата под 45° и седалката е предпазила гръбнака й, но сега колата се обръща с покрива надолу. Луиса увисва на предпазния си колан на сантиметри от предното стъкло. Морската вода притиска главата й. „Излизай или ще умреш тук.“ Луиса се паникьосва, поема голяма глътка вода в дробовете си, с мъка се добира до въздушен джоб и кашля. „Разкопчай този колан.“ Тя се извърта, прегъва се надве и стига до закопчалката на колана. „Натисни бутона.“ Не щраква. „Тежестта ти му пречи да се освободи.“ Колата прави полусалто, потъва по-надълбоко и огромен въздушен мехур с формата на калмар полита с драматичен звук нагоре. Дрехите на Луиса са издути, тежки и лепнат за тялото й. Луиса паникьосана блъсва бутона и коланът се освобождава. „Още въздух.“ Тя намира въздушен джоб, заседнал под стъклото, зад което чернее вода. Натискът на морето затръшва вратата. „Отвори прозореца.“ Той се смъква до половината и заяжда — там, където винаги заяжда. Луиса се извърта и промушва през процепа главата, раменете и тялото си. В главата й изникват три думи.

„Докладът на Сиксмит!“

Тя се вмъква обратно в потъващата кола. „Нищичко не виждам. Найлонов чувал. Пъхнат под седалката.“ Намърдва се в тясното пространство… „Тук е.“ Дърпа, както се дърпа чувал с камъни. Измъква се с краката напред през процепа на прозореца, но докладът е прекалено обемист. Потъващата кола тегли Луиса надолу. Дробовете вече я болят. Прогизналите листове хартия тежат четворно повече. Найлоновият чувал минава през прозореца, но докато рита и го дърпа, Луиса усеща как пакетът олеква. Стотици страници се изплъзват от млечнобялата папка и с въртеливо движение поемат накъдето ги носи морето, завъртат се около нея като игралните карти в „Алиса“. Тя с ритане се освобождава от обувките си. Дробовете й пищят, ругаят, молят се. Всеки удар на пулса кънти мощно в ушите й. „Накъде е нагоре?“ Водата е прекалено мътна, за да се разбере. „Нагоре е надалеч от колата.“ Дробовете й всеки момент ще откажат. „Къде е колата?“ Луиса осъзнава, че е платила за доклада на Сиксмит с живота си.