Дейвид Мичъл
Облакът атлас (61)

54

Когато Луиса се връща в редакцията, Нанси О’Хейгън говори въодушевено по телефона:

— Шърл? Шърл! Нанси е. Слушай, все пак може да прекараме Коледа под сянката на Сфинкса. Новият собственик е „Транс Вижън“ ООД — тя повишава тон: — „Транс Вижън“ ООД… И аз не съм, но… — О’Хейгън добавя по-тихо: — Току-що говорих с Огилви, да, стария шеф, той е в новия управителен съвет. Но слушай сега, аз се обаждам, за да ти кажа, че работата ми е сигурна! — тя развълнувано кимва на Луиса. — Да, почти няма съкратени, затова се обади на Джанин и й кажи, че ще прекара Коледа сама с малките си чудовища Йети.

— Луиса! — вика я Грелш от вратата на кабинета си. — Г-н Огилви те очаква.

К.П. Огилви е заел авторитетния стол на Дом Грелш и е изпъдил редактора на обикновена пластмасова табуретка. На живо собственикът на „Далекоглед“ напомня на Луиса за една стоманена гравюра. Портрет на съдия от Дивия запад.

— Няма как по-любезно да го кажа — започва той, — затова ще говоря направо. Уволнена сте. По нареждане на новия собственик — Огилви млъква.

Луиса вижда как новината рикошира в нея. „Не, не може да се сравни с това да те блъснат от мост в морето по тъмно.“ Грелш не смее да я погледне в очите.

— Имам договор.

— Че кой няма? Уволнена сте!

— Аз ли съм единственият щатен журналист, който е предизвикал неодобрението на новите ви господари?

— Така изглежда — долната челюст на К.П. Огилви трепва.

— Мисля, че е редно да попитам: защо аз?

— Собствениците наемат, уволняват и решават кое е редно. Когато купувач предложи пакет от спасителни мерки като този, който предложиха „Транс Вижън“, човек не тръгва да дотяга с дребни въпросчета.

— „Дребно въпросче“. Може ли да го гравирате върху златния ми часовник?

Дом Грелш се върти на табуретката си.

— Г-н Огилви, мисля, че Луиса има право да получи някакво обяснение.

— Тогава да отиде да пита „Транс Вижън“. Може лицето й да не се вписва във визията им за „Далекоглед“. Твърде радикално. Твърде феминистко. Твърде скучно. Твърде нахално.

„Той се мъчи да ми хвърли прах в очите.“

— Бих искала да попитам „Транс Вижън“ за много неща. Къде е седалището им?

— Някъде на изток. Но не ми се вярва, че някой ще ви приеме.

— Някъде на изток. Кои са новите членове на управителния съвет?

— Вие сте уволнена, не назначена за следовател.

— Само още един въпрос, г-н Огилви. За трите прекрасни години безупречна работа ми дължите последен отговор: каква е връзката между „Транс Вижън“ и „Сийборд Пауър“?

Дом Грелш наостря уши. Огилви се колебае за част от секундата, след което избухва:

— Чакат ме още много задачи. Ще ви платим до края на месеца, няма нужда да идвате на работа. Благодаря ви и довиждане.

„Избухва този — мисли си Луиса, — който има гузна съвест.“