Дейвид Мичъл
Облакът атлас (10)

8

Кабинетът на Дом Грелш е нагледен пример за подреден хаос. Гледката към Трето авеню представлява стена с офиси съвсем като неговия. На метален прът в ъгъла виси боксова круша с картинка на Невероятния Хълк. Главният редактор на списание „Далекоглед“ обявява начало на оперативката в понеделник сутрин, като посочва с дебел пръст Роланд Джейкс, побелял, простоват на вид мъж с хавайска риза, дънки клош и прокъсани сандали.

— Джейкс.

— Ами аз искам да продължа поредицата си „Ужас в канализацията“, за да се върже с манията по „Челюсти“. Дърк Мелън, както се предполага, журналист на свободна практика, е намерен под 50 източна улица при рутинен оглед на тръбите. Или по-точно, ъъъ, останките му. Идентифициран е по зъболекарския картон и смачканата журналистическа карта. От тялото са откъснати парчета по начин, характерен за вида Serasalmus scapularis — Боже опази, — най-страшната гад от всички пирани, внесени от откачени любители на риби, а после изхвърлени в тоалетната, след като сметката за месо стане прекалено голяма. Ще се обадя в кметството на Главния борец с вредителите и ще го накарам да отрече поредица от нападения върху работници от канализацията. Водиш ли си бележки, Луиса? Не вярвай на нищо, докато не бъде отречено официално. Е, хайде, Грелш. Не е ли вече време за повишение?

— Радвай се, че последната ти заплата не беше орязана. Да е на бюрото ми до утре в единайсет със снимка на един такъв звяр. И не забравяй, че тази седмица те представяме в рубриката „Подробен хороскоп“. Въпроси, Луиса?

— Да. Да не би, без аз да знам, да сме въвели нова редакторска политика, която изключва статии, съдържащи истината?

— Хей, семинарът по метафизика се провежда на покрива. Качваш се с асансьора до горе и вървиш, докато се блъснеш в тротоара. Всичко е истина, ако достатъчно хора вярват, че е така. Нанси, какво си ми приготвила?

Нанси О’Хейгън е с консервативни дрехи, кисела физиономия и мигли като на жираф, които често се слепват.

— Доверената ми къртица в клиника „Бети Форд“ се е сдобила със снимка на бара в президентския самолет. Какво ще кажеш за „Комфорт на шест и джин на екс в Еър Форс 1“? Нашият тъпак с портфейла разправя, че в старата лисица вече няма хляб, обаче леля ви Нанси не смята така.

Грелш се замисля за момент. В далечината звънят телефони и тракат пишещи машини.

— Добре, ако не се намери нищо по-ново. А, и интервюирай онзи вентрилок с куклите, който остана без ръце на изпълнението на „Не дъжд, а градушка“… Нъсбаум, ти си наред.

Джери Нъсбаум избърсва капките шоколадов сладолед от брадата си, по погрешка слага слънчевите си очила с огледални стъкла, сменя ги с очилата си за четене, обляга се назад и повлича със себе си лавина от листове хартия.

— По случая Сейнт Кристофър ченгетата са погнали собствените си задници, така че какво ще кажеш за заглавието „ТИ ли си следващата жертва на Сейнт Кристофър?“? С профили на всички убити досега и описания на последните мигове на жертвите. Накъде са отивали, с кого са имали среща, какви мисли са минавали през главите им…

— Когато куршумът на Сейнт Крис ги е пронизал — смее се Роланд Джейкс.

— Да, Джейкс, да се надяваме, че го привличат пъстрите хавайски цветове. По-късно имам среща с цветнокожия ватман, когото ченгетата бяха прибрали миналата седмица. Той съди полицията за неправомерен арест и нарушение на Закона за гражданските права.

— Може да го сложим на първа страница. Луиса?

— Запознах се с един атомен инженер — тя не обръща внимание на равнодушието, което цари в стаята. — Инспектор в корпорацията „Сийборд“ — Нанси О’Хейгън пили ноктите си, което подтиква Луиса да представи подозренията си като факти. — Той смята, че новият ядрен реактор „ХИДРА“ на остров Суонеке не е толкова безопасен, колкото официално се твърди. Всъщност съвсем не е безопасен. Днес следобед е церемонията по пускането му, затова искам да отида дотам и да видя дали не мога да изровя нещо.

— Гореща тема, няма що — техническа официална церемония! — възкликва Нъсбаум. — Хора, какъв е този шум? А, към нас се търкаля награда „Пулицър“!

— О, целуни ми задника, Нъсбаум.

Джери Нъсбаум въздъхва.

— В най-потните ми сънища…

Луиса се раздвоява между ответен удар: „И ще покажеш на този червей колко много те дразни“; и безразличие: „И ще оставиш този червей безнаказано да дрънка каквото му хрумне“.

Дом Грелш прекъсва колебанието й:

— Маркетинговите анализатори са доказали — той започва да си играе с един молив, — че всеки научен термин, който използваме, кара две хиляди души да оставят списанието и да си пуснат сериал.

— Добре — казва Луиса. — Какво ще кажеш за „Атомна бомба на «Сийборд» ще предизвика Апокалипсис в Буенас Йербас“?

— Страхотно, но ще трябва да го докажеш.

— Като Джейкс, който може да докаже всичко в статията си?

— Ехо! — Грелш престава да си играе с молива. — Измислени хора, изядени от измислени риби, не могат да те съдят до последния ти цент в съда, нито да притиснат банката ти, за да те закрият. Корпорация като „Сийборд Пауър“ с филиали от едното до другото крайбрежие има адвокати, които могат и, да пази Бог, ще действат, ако направиш и една погрешна стъпка.