Дейвид Мичъл
Облакът атлас (24)

22

В музикалния магазин „Изгубен акорд“ на северозападния ъгъл на площад „Спиноза“ и Шесто авеню звучи сефарадски романс, композиран преди прогонването на евреите от Испания. Добре облеченият мъж на телефона, твърде блед за този загорял от слънцето град, повтаря въпроса си:

— Секстет „Облакът атлас“… Робърт Фробишър… Всъщност съм чувал за него, но никога не съм държал в ръцете си плоча с изпълнението му… Фробишър е бил вундеркинд, починал е точно когато кариерата му е тръгвала нагоре… Чакайте да погледна тук, имам един списък от търговец в Сан Фран, който е специалист по редки издания… Франк, Фицрой, Фробишър… Ето го, има даже кратка бележка… Плоча в тираж от само петстотин екземпляра… записана в Холандия преди войната, Боже, нищо чудно, че е рядка… Търговецът разполага с ацетатна плоча, издадена през петдесетте… от фалирала френска компания. Изглежда, секстетът „Облакът атлас“ е като целувка на смъртта за всеки, който се докосне до него… Ще пробвам, миналия месец имаше екземпляр, но не давам гаранции за качеството на звука и трябва да ви предупредя, че никак не е евтин… Тук е посочена цена… сто и двайсет долара, плюс нашата комисиона от десет процента, това прави… Толкова, нали? Добре, ще запиша името ви… Рей кой? О, госпожица Рей, извинявайте. Обикновено искаме депозит, но имате глас на честен човек. До няколко дни. Заповядайте.

Служителят в магазина си записва да направи поръчката и връща грамофонната игличка в началото на „Защо плачеш, бяла девойко?“, допира я до лъскавия черен винил и се унася в мечти за еврейски пастири, които свирят на лирите си полегнали под звездите на иберийските склонове.