Дейвид Мичъл
Облакът атлас (20)

18

Бил Смоук вижда как Руфъс Сиксмит излиза от хотелската си стая, изчаква пет минути, после влиза. Сяда на ръба на ваната и разкършва китки на облечените си в ръкавици ръце. „Никоя дрога, никоя религия не ти дава такава тръпка, както умъртвяването на човек. За това обаче трябва мозък. Нямаш ли дисциплина и опит, скоро ще се намериш на електрическия стол.“ Убиецът напипва златния южноафрикански крюгерранд в джоба си. Тази монета го придружава на всички специални мисии. Смоук осъзнава, че робува на суеверие, но не възнамерява да си прави експерименти с талисман за късмет, за да докаже, че е прав. „Трагедия за любимите хора, едно голямо нищо за всички други, а за клиентите ми — решен проблем. Аз съм само инструмент на волята на клиента. Ако не съм аз, ще е следващият наемник в жълтите страници. Обвинявайте собственика, обвинявайте създателя, но не обвинявайте самото оръжие.“ Бил Смоук чува щракването на ключалката. „Дишай.“ Изгълтаните по-рано хапчета избистрят възприятията му до ужасяваща степен и когато Сиксмит влиза в спалнята, тананикайки си „Заминавам с реактивен самолет“, наемникът е готов да се закълне, че усеща пулса на жертвата, по-бавен от собствения му пулс. Смоук вижда целта си през открехнатата врата. Сиксмит се хвърля на леглото. Убиецът си представя движенията, които трябва да извърши: „Три стъпки навън, изстрел отстрани, в слепоочието, отблизо.“ Той изскача иззад вратата, Сиксмит издава гърлен звук и се опитва да стане, но заглушеният куршум вече пронизва черепа на учения и се забива в дюшека. Тялото на Руфъс Сиксмит пада назад така, сякаш е легнал да подремне след ядене.

Кръвта попива в жадното пухено одеяло.

В главата на Бил Смоук пулсира усещане за завършеност. „Вижте какво направих.“