Дейвид Мичъл
Облакът атлас (70)

63

Биско и Роупър, двамата помощници, наети от Бил Смоук за тази работа, със засилване се хвърлят върху вратата. В съдебната зала на съзнанието си Бил Смоук обвинява Уилям Уайли и Лойд Хукс в престъпна небрежност. „Казвах ви! Не бива да разчитате на Джо Нейпиър да приспи съвестта си и да отиде за риба.“

Вратата е разбита на парчета.

Вътре подобна на паяк мексиканка изпада в истерия. На бюрото в приемната седят кротко дете и издокаран пудел, сякаш не мексиканката, а те са тайният мозък на предприятието.

— ФБР! — кресва Биско, като размахва шофьорската си книжка. — Накъде тръгнаха?

Мексиканката започва да пищи:

— Ние грижи наши работници! Много добре! Много плаща! Няма нужда профсъюз!

Биско изважда пистолета си и размазва пудела на стената.

— Накъде тръгнаха, мамка му?

„Исусе Пророче Христе, ето затова работя сам.“

Мексиканката захапва юмрук, потреперва и надига пронизителен вой.

— Гениално, Биско, ФБР вече разстрелва пудели.

Роупър се надвесва над детето, което по никакъв начин не реагира на смъртта на кучето.

— През коя врата излязоха мъжът и жената?

Момичето го поглежда така, сякаш наблюдава красив залез.

— Говориш ли английски?

„Истеричка, глухоняма, мъртво куче.“ Бил Смоук тръгва към трите изхода. „И двойка здраво загазили шибани загубеняци.“

— Губим време! Роупър, дясната врата. Биско, лявата. Аз поемам средната.