Дейвид Мичъл
Облакът атлас (31)

29

Погледът на Алберто Грималди блуждае из осветената от свещи банкетна зала. От всички страни долитат изречения, които повече се произнасят, отколкото се изслушват. Речта му е изтръгнала от публиката повече и по-дълъг смях, отколкото тази на Лойд Хукс, който сега седи и трезво разговаря с вицепрезидента на Грималди Уилям Уайли. Какво ли обсъждат тези двамата така задълбочено? Грималди мислено си отмята да говори с Бил Смоук. Шефът на Агенцията за опазване на околната среда му разказва безкрайна история от ученическите години на Хенри Кисинджър, затова той захваща да държи реч за властта пред въображаема публика. „Власт. Какво разбираме под това? Способността да решиш съдбата на друг човек. Вие, мъже на науката, строителни предприемачи и законодатели на общественото мнение, знайте, че аз мога да излетя със самолета си от «Ла Гуардия» и преди да съм кацнал в Буенас Йербас, от вашата кариера да не е останало нищо. Големи играчи на Уолстрийт, държавници на изборни длъжности, съдии, за вас може да ми потрябва повече време, за да ви съборя от пиедесталите ви, но накрая падението ви ще бъде също толкова необратимо.“ Грималди поглежда шефа на Агенцията за опазване на околната среда, за да се увери, че отсъстващото му внимание не е голяма липса за неговия събеседник — не е. „И все пак как едни хора се сдобиват с власт над другите, докато преобладаващото мнозинство живее и умира като стадо подчинени? Отговорът е свещено триединство. Първо: даден от Бога чар. Второ: дисциплина за отглеждане на тази природна дарба до степен на зрялост, защото макар че човечеството е богато откъм дарби, само едно на десет хиляди семена дава плод — поради недостиг на дисциплина.“Грималди вижда как Фей Ли въвежда неблагонадеждната Луиса Рей в кръг от хора, сред които стои Спайро Агню. Репортерката е по-хубава на живо, отколкото на снимка. „Значи така е омаяла Сиксмит.“ Грималди улавя погледа на Бил Смоук. „Трето: воля за власт. Това е загадката, залегнала в основата на различните човешки съдби. Какво кара отделни хора да заграбват властта, докато мнозинството от сънародниците им я губят, опропастяват или отбягват? Пристрастяване? Забогатяване? Оцеляване? Естествен подбор? Аз смятам, че всичко това са претексти и резултати, не изначалната причина. Единственият отговор може да бъде: «Няма „защо“„. Такава е природата ни“. „Кой“ и „какво“ проникват по-надълбоко от „защо“.

Шефът на Агенцията за опазване на околната среда се тресе от смях на собствената си поанта. Грималди се изсмива през зъби.

— Убиец, Том, направо убиец.