Дейвид Мичъл
Облакът атлас (35)

33

— Значи наричате отдел „Изследвания и развитие“ Кокошарника, защото там мътят гениите? — пита през смях Луиса два часа по-късно и си записва в бележника, докато Джо Нейпиър отваря пред нея вратата на контролната зала. — А как наричате сградата на реактора?

Един техник, който дъвче дъвка, се обажда:

— Дом на смелите.

Физиономията на Джо сякаш казва: „Много смешно“.

— Това определено не е за публикуване.

— Джо каза ли ви как наричаме крилото на охраната? — усмихва се техникът.

Луиса поклаща глава.

— Планетата на маймуните — той се обръща към Нейпиър. — Запознай ни с гостенката си, Джо.

— Карло Бьон, Луиса Рей. Луиса е репортер, Карло е главен техник. Ако се задържите по-дълго тук, ще научите, че той има и много други имена.

— Ще ви разведа наоколо, ако Джо ви отстъпи за пет минути.

Нейпиър гледа как Луиса и Бьон обикалят из осветеното с флуоресцентни лампи помещение, пълно с различни пултове и уреди. Навсякъде служители преглеждат разпечатки, взират се в циферблати, отмятат нещо в разни списъци. Бьон флиртува с нея, улавя погледа на Нейпиър и когато Луиса не гледа, изобразява с ръце гърди като пъпеши, а Нейпиър сдържано клати глава. „Мили щеше да се засуети около теб — мисли си той. — Щеше да те покани на вечеря, да те нахрани до пръсване и да те разпита за всичко, за което ти се говори.“ Спомня си Луиса като будно шестгодишно дете. „Трябва да е било преди двайсет години, когато те видях на последното събиране на 10-и полицейски участък. От всички професии, които това приказливо момиченце можеше да избере, от всички репортери, които можеха да надушат дирята, водеща до смъртта на Сиксмит, защо точно дъщерята на Лестър Рей? Защо малко преди да се пенсионирам? Кой си прави с мен тази отвратителна шега? Градът?“

На Нейпиър му се плаче.