Дейвид Мичъл
Облакът атлас (36)

34

Фей Ли бързо и ловко претърсва стаята на Луиса Рей, докато слънцето отвън залязва. Тя надзърта в тоалетното казанче, оглежда за разрези долната част на дюшека, проверява ъглите на килимите, минибара, гардероба. Оригиналът може да е бил ксерокопиран и смален до една четвърт. Послушната служителка на рецепцията е съобщила на Ли, че Сакс и Луиса са разговаряли до малките часове на нощта. Сакс е премахнат още тази сутрин, но той не е идиот, може да е оставил някъде доклада. Ли развинтва долния край на телефонната слушалка и намира вътре любимия тип предавател на Нейпиър, маскиран като резистор. Претърсва всяко кътче на пътната чанта на Луиса, но не намира никакви печатни материали, с изключение на „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. Прелиства репортерския бележник на бюрото, но записките със загадъчни съкращения не разкриват кой знае каква информация.

Фей Ли се чуди дали не си губи времето. „Как ще си губиш времето? Петролната компания «Мексон Ойл» вдигнаха офертата си за доклада на Сиксмит на сто хиляди долара. А щом са готови да предложат сто хиляди, ще са готови да предложат и милион. За дискредитирането на цяла ядрена енергийна програма и погребването й в млада възраст един милион е нищо. Така че продължавай да търсиш.“

Телефонът иззвънява четири пъти: предупреждение, че Луиса Рей е във фоайето и чака асансьора. Ли се уверява, че всичко е на мястото си, излиза и тръгва надолу по стълбите. След десет минути звъни на Луиса от рецепцията:

— Здравей, Луиса, обажда се Фей. Отдавна ли се прибра?

— Тъкмо успях да си взема душ.

— Надявам се, че следобедът е минал успешно.

— Много успешно. Имам достатъчно материал за две-три статии.

— Чудесно. Виж, ако нямаш други планове, какво ще кажеш за вечеря в голф клуба? Омарите на Суонеке са най-добрите и на този, и на онзи бряг.

— Доста смело твърдение.

— Не те карам да го приемаш на доверие.