Дейвид Мичъл
Облакът атлас (28)

26

Час по-късно Луиса дава огризката от ябълката си на благовъзпитаното куче на Хестър ван Зант. Пълният с книжни рафтове кабинет на Ван Зант е толкова подреден, колкото този на Грелш е разхвърлян. Домакинята на Луиса продължава разказа си:

— Конфликтът между корпорациите и активистите е конфликт между наркотичната забрава и паметта. Корпорациите имат пари, власт и влияние. Нашето единствено оръжие е общественото негодувание. Негодуванието блокира язовира „Юка“, прогони Никсън и допринесе за края на ужасите във Виетнам. Но то не може да се създава и управлява. Първо, необходимо е повишено внимание, второ, повсеместно осведомяване; едва когато достигне критична маса, тогава общественото негодувание избухва. На всеки етап може да се саботира. Алберто Грималди и другите като него се борят срещу повишеното внимание, като заравят истината в комисии, скучни доклади и дезинформация или като сплашват онези, които внимават. Те препятстват осведомяването, като слагат капаци на образованието, стават собственици на телевизии, плащат „хонорари за гост-лектори“ на известни автори или просто подкупват медиите. Медиите — и не само „Вашингтон Поуст“ — са местата, където демокрациите водят своите граждански войни.

— Значи затова ме спасихте от Милтън и събратята му.

— Исках да ви поднеса истината такава, каквато я виждаме ние, за да можете поне да направите информиран избор за това чия страна да заемете. Напишете сатира за новите Уолдъни^[1] от „Зелен фронт“, които живеят в своя мини-Удсток, така ще затвърдите всички предразсъдъци на Републиканската партия и ще заровите истината още по-надълбоко. Напишете за нивата на радиация в морските дарове, за „безопасните“ допустими нива на замърсяване, въведени от причиняващите замърсяване, за това как правителствената политика се търгува срещу дарения за кампании и за незаконната частна полиция на „Сийборд“ и постепенно ще вдигнете градуса на обществената осведоменост до точката й на възпламеняване.

На тръгване Луиса пита:

— Познавахте ли Руфъс Сиксмит?

— Да, разбира се, лека му пръст.

— Бих казала, че двамата сте били във враждуващи лагери… или не?

Ван Зант кима, разбрала тактиката на Луиса.

— С Руфъс се запознахме в началото на шейсетте в един мозъчен тръст във Вашингтон, работещ във връзка с федералната Комисия по енергетика. Бях като омагьосана от него! Нобелов лауреат, ветеран от проекта „Манхатън“. Бих казала, че жените не му бяха слабост.

Луиса е останала със същото впечатление от писмата на Робърт Фробишър.

— А дали знаете нещо за доклад, писан от него против „ХИДРА-Нула“, в който той настоява да се спре „Суонеке 2“?

— Д-р Сиксмит? Абсолютно сигурна ли сте?

— Абсолютно сигурна — не. Дяволски сигурна — да.

Ван Зант става неспокойна.

— Боже мой, ако „Зелен фронт“ успее да се сдобие с екземпляр от него… — лицето й помръква. — Ако д-р Руфъс Сиксмит е написал отрицателен доклад за „ХИДРА-Нула“ и е заплашил да го направи публично достояние — е, тогава аз не вярвам, че се е самоубил.

Луиса забелязва, че и двете шепнат. Тя задава въпроса, който според нея би задал Грелш:

— Мисълта, че от „Сийборд“ биха убили Нобелов лауреат само за да избегнат лоши отзиви в пресата, не граничи ли с параноя?

От коркова дъска на стената Ван Зант сваля снимка на жена на около седемдесет.

— Ето ви едно име. Марго Роукър.

— Завчера прочетох името й на един плакат.

— Марго е активист на „Зелен фронт“, откакто „Сийборд“ купиха остров Суонеке. Тя е собственик на тази земя и ни позволява да я използваме, за да бъдем неудобен трън в задника на „Сийборд“. Преди шест седмици обраха бунгалото й на две мили по-нагоре по брега. Марго няма пари, само малко земя — земя, с която отказа да се раздели въпреки всички примамливи предложения, размахани под носа й от „Сийборд“. Е, крадците са я пребили до безсъзнание, захвърлили са я полумъртва, но не са взели нищо. Случаят не е точно убийство, защото Марго е още в кома, така че според версията на полицията това е зле планирана кражба с взлом със злощастен край.

— Злощастен за Марго.

— И дяволски щастлив за „Сийборд“. Сметките за лечение ще докарат семейството й до разорение. Няколко дни след нападението се появи една компания за недвижими имоти от Лос Анджелис — „Оупън Виста“, — която предложи на братовчедката на Марго оферта за покупка на тези няколко акра крайбрежен храсталак на четворно по-висока цена от пазарната им стойност. Искали да правят частен природен резерват. Тогава аз помолих „Зелен фронт“ да проучат това-онова за „Оупън Виста“. Била е регистрирана само осем седмици по-рано и познайте чие име оглавяваше списъка на акционерите — Ван Зант кимва към остров Суонеке.

Луиса премисля всичко казано дотук.

— Пак ще ви потърся, Хестър.

— Надявам се да го направите.