Адам Робъртс
Камъкът (9)

7-ми ден

Скъпи камъко,

Не съм ти казал нито името си, нито откъде съм, нито някакви други биографични подробности. Не съм ти казал абсолютно нищо — на теб, скъпоценни камъко, който ми се посвети напълно и който си единственото мое притежание. Тук аз съм гол и сам и ти си всичко, което имам. А аз не съм отвърнал на жеста ти. Нека ти отдам своя живот, скъпи камъко. Нека те притисна силно до голата си гръд.

Моето име е Ае. В действителност аз не се казвам така, но това не е важно. Искам да се казвам така за теб, скъпи камъко, и ако моята лекарка някак чува тези неща (здравей!, хей!) нека това бъде моето име и за нея, нека то да замени другото ми име. В света, от който идвам, Терне, всяко дете получава общо седем имена в продължение на няколко години. Някои използват всичките, а други си избират любимо име. Обаче аз се отказвам от всички тях и от човека, който бях. Избирам да ме наричат с две букви, вместо със седем имена и вземам първите две букви от азбуката, за да не изглежда това като избор.

Терне е моят роден свят. Една мочурлива родина, планета, която в по-голямата си част е покрита със свързани помежду си океани, прекалено тинести, за да заслужават това име. Солената им вода е толкова гъсто населена с един вид спираловидно растение, че понякога е възможно човек да ходи по водата, ако не е много тежък. През пролетта океаните променят цвета си, тъй като се появяват цветовете на това растение, оранжеви и червени. През останалото време водите им тъмнеят в тъмномораво, местната форма хлорофил. Помня, че това местно растение се нарича дрюд и расте надолу в нишки, които понякога достигат четири-петстотин метра. Самата морска вода се плиска лениво в един лабиринт от сключващи триъгълници пътечки, в който дрюд цъфти, намирайки нови участъци с хранителни вещества или умира от глад, след като е изсмукал от водата всички минерали. Сушата в този свят — моя роден свят или както го наричахме ние Светът — са на практика компактни маси от същото растение. Първоначално целият свят бил покрит с океан. По-късно, когато големи количества дрюд образували заплетени плаващи платформи, еволюирали нови сортове от растението. Те растяли все по-нагъсто и по-нагъсто, слепяйки се отначало в цели острови, а после и в континенти, широки хиляди километри. Тежестта на самата растителност убила растенията в долните слоеве, като плътно ги сбила и ги изсушила. Теченията и тежката растителна маса оформили масиви от суша, издигайки нагоре ниски хълмове и вериги от планини. После превърналите се в тор останки от първоначалните растения станали богата почва за нови видове растения. Високи треви, храсти, преливащи на талази, и нежни, деликатни дървета. Това е пейзажът на моя дом — напълно органичен и истински, нищо в него не беше пластмасово или изкуствено като в пределите на моя затвор. Детство.