Адам Робъртс
Камъкът (25)

6-ти ден

Скъпи камъко,

По-късно — аз вече бях пийнал малко ембър — дискусията се разпадна. Няколко души отидоха да си легнат заедно, а други се размотаваха в търсене на по-социални стимулации. Клабиер дойде и се сгуши срещу мен на дивана.

— Хареса ми твоята позиция в дебата — прошепна тя съвсем близо до ухото ми.

— Наистина ли?

— Хубаво е дискусията да се пораздвижи малко. Точно такава трябва да бъде политиката. Именно такава е била, нали разбираш.

— Ние сме силни — казах аз. — Хората от т’Т. Поне това е вярно, струва ми се.

— Белезите ти — каза Клабиер, поставяйки малките си пръстчета върху всяко място от лицето ми, където имаше белег.

— Да — отвърнах аз.

Тя плъзна ръка под яката на ризата ми, откри моделиращото копче и го охлаби. Бавно и деликатно започна да смъква плата. Той увисваше все повече и повече, докато линията на яката стигна корема ми.

— Имаш белези по цялото тяло — каза тя, докосвайки всеки белег, като че ли натискаше малки бутони. — Точка, точка, точка. Тук е черта, тук е точка.

— Да — отвърнах аз.

Скъпи камъко, как да ти обясня споделения сексуален момент при хората? Как да накарам същество като теб да разбере причината, поради която човешките същества се търкат и мушкат едно в друго. Това е физическо, физиологическо, хормонално, жлезисто, доставящо удоволствие, психологическо, символично, себеунизяващо и себепрославящо нещо. Представи си, че ти самият се търкаш в друг камък, гладко малко камъче с млечнобял цвят. Представи си, че ти и другото камъче сте захлупени между две шепи и ви раздрусват заедно, така че потраквате и отскачате един от друг. Нещо такова е. После си представи, че теб и твоя приятел ви хвърлят заедно в пещ, една толкова гореща пещ, че твоята чупливо-твърда оксидирана кожа се стопява и вулканичната скала, от която сте направени, започва да лепне, втечнява се и потича в пещта. Представи си, че твоята лава се смесва и тече заедно с лавата на твоя приятел. Това е нещо подобно.

Или да го кажем по друг, по-социологически начин. Сексът е едно от ключовите развлечения в световете на т’Т. Повечето моди идват и си отиват, но почти всички те са ориентирани около проблема на човешките сексуални отношения — именно това представлява утопията. Премахни стреса и трудността на човешкото съществуване, болестите и страха, потребността едно определено нещо да се прави повече в сравнение с което да е друго и остава само едно — сексуалните отношения.

Ето така стоят нещата.

— Ти си момиче — каза Клабиер, след като ме съблече. Беше развалила докрай материята на дрехата и сега тя представляваше само гънка намотка от върви. — Чудех се дали си мъж или жена. Отвън не личи. Но си момиче.

— Не се чувствам много като момиче — казах аз и в главата ми беше светло, поради притока на ембър.

— Така ли?

— Преди това бях мъж в продължение на много дълго време, забравил съм какво е да се чувстваш жена.

— Колко дълго си бил момче? — попита Клабиер, събличайки собственото си облекло.

— Години и години — казах аз, усмихвайки се на себе си. — Години и години и години.

— Така — каза Клабиер, поставяйки ръцете си зад главата ми. — А колко дълго си бил момиче?

— О — отговорих аз. — Беше ми трудно да си спомня. Всъщност колко дълго бях в затвора? — Години и години.

— Години и години и години като момче — каза Клабиер, докато ме целуваше. — Но само години и години като момиче.

— Нещо такова.

Когато започнахме да правим любов, аз бях посетен от един спомен за Енкида, който ме стресна и разстрои. Видях как от раната в гърдите й потече кръв и спря почти веднага, благодарение на незабалежимото действие на дотТек. Чух отново лекия скърцащ и пилещ звук на ножа, с който прерязвах прешлените й. Вътрешностите ми се смразиха и усетих неприятен позив за повръщане. Но една остра болка върху гърдите ме накара да осъзная, че Клабиер ме хапеше и в този миг бях пометен от прилива на едно внезапно и силно физическо изживяване. Всичко изчезна. Разбираш ли, камъко, не бях имал сексуална връзка с друго човешко същество в продължение на много дълго време. В началото самото действие ми се стори странно, твърде обезпокояващо и някак като нападение. Но с едно превключване вътре в главата ми, то изведнъж възпламени цялото емоционално и физическо великолепие на секса и аз се загубих в него.

Отне ми по-дълго време да стигна до оргазъм, поради липсата на дотТек, която да подпомогне физиологическата част на процеса.

Когато го достигнах за втори път, ИИ-то — нарочно, за да ме притесни — заговори в мозъка ми: Нали разбираш, че не можем да пилеем време да се излежаваме тук. То не развали оргазма, само отне малко от силата му.