Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stone, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
vens (2014)
Разпознаване и корекция
3Mag (2015)

Издание:

Адам Робъртс. Камъкът

Английска. Първо издание

ИК „ИнфоДАР“, София, 2004

Редакторски екип: Юлия Петкова и Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ISBN 954-761-133-X

 

First published in Great Britain in 2002

ISBN: 0-57507-063-3

История

  1. — Добавяне

3-ти ден

Скъпи камъко,

Нарцисус е свят на шеметно високи естествени вертикални образувания. Понякога го наричат „Светът на процепите“. По-голямата част от планетата е покрита с комплекси от клисури, дълбоки около километър и скалисти чукари, увенчани със скални върхове във вид на остри кулички, някои от които са толкова високи, че на практика излизат извън атмосферата. Това е един разломѐн свят с много малко равнинни места. В южния полярен континент има неголеми високоразположени равнини, из които пасат някакви дребни местни животни. По-голямата част от останалия свят, обаче, е поделена между главоломно високи и стръмни геологически структури с изумително суров вид и издължени водни басейни, които местните наричат „океани“. Всъщност на Нарцисус няма нито един достатъчно голям воден басейн, който да заслужава името „океан“. Повечето вода на планетата се спотайва в дълбоки, черни, застояли езера на дъното на хилядите процепи. Много рядко тези процепи се сливат един в друг и образуват триъгълник, в който стените на каньона ограждат обширно водно пространство. Но тези характеристики са присъщи повече на езеро, отколкото на море.

Погледнато от Космоса, има нещо изящно във филигранните природни форми на Нарцисус, особено в разнообразните образувания от самотно стоящи скали, които се издигат до десетки километри височина. Изострени като ножове от ветровете, някои от тези структури са дебели само няколко метра, но всички са високи най-малко стотина метра, а някои достигат километри височина. Обикновено те са разположени на групи — стотици огромни триъгълни форми, подобни на зъбци, които достигат високо в небето и които съществуват благодарение на особената ивичеста структура на нововулканичните скали, както и на относително слабата гравитация на планетата. От орбита тези неща приличат по-малко на зъби и повече на косѝ или на палмови клончета, толкова фини, че е направо чудо как не се чупят. Възможно е човек да направи скок от синхронизираната орбита до върха на някои от по-големите скални структури и след това да се спусне като със ски надолу към обитаемите нива на планетата. Аз не съм го правил, но са ми казвали, че „спускането със ски“ трябва да стане в запечатан контейнер.

Преди хората да дойдат в този свят, атмосферата била съставена от ясно разграничими и устойчиви метеорологични системи. В най-долните нива, там където черната ленива вода лежи на дъното на големи естествени цепнатини и шахти, се таяли по-тежките газове, които са и напълно отровни — въглероден двуокис и хлор. В по-високите нива, докъдето достигат повечето от скалистите върхове, имало богата на азот атмосфера, която осигурявала въздуха за стадата тревопасни животни, обитаващи южното плато. Още по-нагоре, въздухът постепенно изтънявал до аргони и озони и там кристалнобели облаци се плъзгали край редките скалисти върхове, открояващи се на фона на ясносиньото небе.

Тогава пристигнали хората, подсилени от дотТек и променили света, за да им е удобен. Те донесли кислород и адаптирали тревопасните от южните равнини, за да не бъдат убити от него, изпомпали отровните газове от по-ниските райони и си построили градове. Поради по-тежкия въздух и разрушаването на екосистемата, ерозията променила своите навици, но това е нормално.

Хората издълбавали домовете си в стените на каньоните или ги строели върху малобройните хоризонтални повърхности. Някои от процепите били толкова тесни, че човек можел да се пресегне през отворения прозорец на дома си и да се здрависа с хората, живеещи отсреща. В други случаи, между двете стени на процепа имало много метри и дори километри разстояние. Именно тук нарцисианците започнали да развиват своите характерни и прочути в т’Т строителни навици — те опъвали диамантени кабели от стена до стена и плетяли красиви и сложно устроени паяжини. По-младите поколения нарцисианци предпочитали да живеят върху тези кабелни пасажи. Те се придвижвали от жица на жица, като балансирали върху плоскости или се изкатервали нагоре и се спускали по наклонените струни. По-късно хората започнали да изплитат гъсти мрежи и върху тези плетеници от кабели израствали цели градове. Скоро се появили десетки хиляди от тези общества-паяжини, които се разполагали между стените на каньона или в някои редки случаи — от един скален връх до друг.

Това са любопитни и твърде страховити места, тези кабелни градове. За типичния нарцисианец е въпрос на чест мрежата му да не бъде изплетена прекалено гъсто, така че винаги има зеещи дупки и големи хлабави участъци Опитните обитатели на кабела се придвижват из градовете със спираща дъха ловкост, но другите хора, естествено, падат. Обикновено разстоянието от тези несигурни, подобни на паяжини, орлови гнезда до дъното е много голямо, а водата там е студена, черна и постоянно се намира в сянка. Нещо повече, в продължение на хилядолетия плискащата се долу вода е излъскала стените до съвършена гладкост, така че е изключително трудно да се изкатериш нагоре. Тъмните води са обитавани от някакви създания, вегетиращи червеи, които достигат до големи дължини. Говори се, че те с радост поглъщат всичко, което цопне долу.

Някои от падналите хора се завръщат, по един или друг маршрут, спасени от приятели или благодарение на собствените си усилия. Но други не се завръщат, което само увеличава магията и постоянната възбуда от живота в тези общества-паяжини. Бих добавил, скъпи камъко, че по-голямата част от населението живее в по-конвенционални жилища — кухини, издълбани в стените или в самите скални върхове. След известно време животът в постоянна опасност става отегчителен и тогава можеш просто да се оттеглиш в някой от многобройните издълбани домове със свързани проходи и сложни вътрешни пространства.

Някои хора тук водят по-самотен живот. Те си издълбават дом, разположен високо в някоя от каменните кулички, пронизващи небето. По време на престоя си в този свят, аз посетих един такъв дом и той носеше атмосферата на древно отшелническо убежище. Хиляди стъпала бяха вдълбани в гръбнака на един скален връх с остри очертания и наклон. Те отвеждаха много високо, там където въздухът е толкова разреден, че на човек без дотТек като мен му е много трудно да диша. Там, в скалата беше издълбано едностайно обиталище с вход и широки прозорци от стъклопластмаса. Гледката беше прекрасна и грабваше дъха.