Адам Робъртс
Камъкът (31)

5-ти ден

Е, камъко,

В началото бях разочарован от „политическите“ групи на Ну Хирш. Наистина, те бяха много и голяма част от дискусиите им бяха посветени на Уиа. Но теориите бяха толкова на брой, колкото и групите и много от тях бяха нелепи.

Едни говореха, че Уиа нападали и щели да воюват с нас. Според други Уиа искали да станат т’Т. Те щели да дойдат вкупом като молители и щели да изоставят своето пространство, за да се насладят на предимствата на високоскоростното пространство и утопичния живот в т’Т. Трети пък твърдяха, че Уиа не съществуват, че това било част от една по-голяма конспирация, че Уиа били чужди форми (абсурдно!) или една фикция, създадена от група граждани на т’Т поради ред странни причини. Една група в Ну Хирш Кепитъл, който се намираше на четиристотин километра от Ну Хирш Мейн надолу по планинската верига, прекарваше часове наред, дискутирайки една-единствена теория: че Уиа били решени на масово самоубийство.

— Масово самоубийство ли? — избърборих аз вбесен. — Каква идиотщина!

Но тази политическа група бе абсолютно сигурна в това. Лица с различен цвят се взираха в мен търпеливо и дори със съжаление. Уиа идват, казваха те, за да се придвижат до Гравитационната просека, Великата просека, която минава през средата на т’Т пространството. И защо отиват там? Защото вярват, че техният Посечен Бог им бил наредил да се хвърлят в нея, за да намерят религиозно просветление.

Най-странното нещо, скъпи камъко, беше това, че аз останах в тази група три дни. След час-два Клабиер се отегчи и отиде да плува в морето. Но аз бях завладян от мисълта да убедя тези хора в погрешността на заключенията им. Веднъж съм срещал Уиа, казах им важно (ние също, отговориха те) и вашата теория е безсмислена. Но колкото повече спорех, толкова по-несигурен се чувствах в собствената си позиция. Те бяха твърди като диамант, толкова бяха убедени в себе си. Цитираха религиозни Уиа текстове, за които не знаех, че съществуват, позоваваха се на Уиа учени, чиито имена не бях чувал. Просветлението щяло да бъде намерено на дъното на Гравитационната просека, вярваха те. И това можело да стане само ако цялото им население се хвърлело вътре. Флотилия след флотилия Уиа кораби щели да дойдат откъм Езика през следващите години и всичките им пътници щели да се обвият в пяна и да прекосят високоскоростното пространство до Просеката.

— Ще видиш — казаха те. — Почакай и ще видиш.

Аз не им повярвах, не твърде много, но тези три дни бяха достатъчни, за да ме отърсят от моята убеденост. Можеше ли това да е планът на Уиа? Масово самоубийство? Трябваше да има нещо, някаква странна религиозно-логическа връзка с тяхното вярване в чудноватия им Посечен Бог, която да обединява масовото убийство с масовото самоубийство.

Вярно ли е това, попитах аз ИИ-то. Наистина ли Уиа планират такова самоубийство?

Защо питаш мен, отговори то. Предполагаш, че знам нещо за Уиа ли?

То винаги си играеше игрички с мен.