Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Stone, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирена Славкова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 2,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Адам Робъртс. Камъкът
Английска. Първо издание
ИК „ИнфоДАР“, София, 2004
Редакторски екип: Юлия Петкова и Милена Иванова
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Таня Петрова
ISBN 954-761-133-X
First published in Great Britain in 2002
ISBN: 0-57507-063-3
История
- — Добавяне
2-ри ден
И тъй, камъко,
Отпътувах на юг със сал. Жителите на Дъжд се придвижват из своя свят предимно по този начин. Някои салове представляват огромни шлепове, дълги по един километър, които се носят надолу по течението или пък се придвижват нагоре по широките реки на северния континент с помощта на двигатели. Има и по-малки платформи, дълги само няколко метра, а може да се използва дори обикновена табуретка, върху която пътешественикът кацва (крачетата на табуретката завършват под водата в четири плаващи глобуса, балансирани срещу смяната на течението посредством обикновени чипове). Други превръщат самите себе си в плаващи предмети, като поставят под кожата си непотъващи подплънки и се преобръщат и носят надолу по реката като плавеи. ДотТек не позволява те да се удавят и очевидно (така чух) това е най-успокояващият и приятен начин за придвижване. Но аз не можех да пътувам като тях.
Качих се на борда на един сал, като платих на салджията с някакви тънки, зелени листа с формата на острие на копие, които се използваха като „пари“ или по-точно като банкноти. Тъй като тези листа (както и всякакви други най-разнообразни видове листа) растат в изобилие навсякъде на Дъжд, тази финансова операция представлява нещо като изпразнен от съдържание ритуал. Но ритуал, към който всички се придържат с една забележителна неотстъпчивост. Когато за първи път се опитах да се кача на сала, салджията ми отказа и посочи няколко растящи край водата дървета с листа-пари. Запротестирах, но той беше непреклонен. Така че аз отидох до дърветата и набрах малко листа. Върнах се на сала и салджията щастлив взе „банкнотите“ от мен, пренареди ги в спретната купчинка и като ги притисна, ги постави в широк портфейл, изплетен от тръстика.
— Какъв точно — попитах сърдито аз — е смисълът на тази операция?
— На Дъжд — отвърна той, — всеки е богат! Парите растат по дърветата!
Днес, в повечето светове, които съм посещавал (а аз съм посещавал много), парите са непознати. Няма защо обмяната на консумираните стоки да се регулира, след като производството е повсеместно и на практика безплатно. Наистина съществуват светове, които прилагат държавно регулирана парична система предимно за ползването на малко познати, уникални стоки или стоки, които се доставят отдалече. Но никога не бях срещал „монетна“ система, толкова ирационална като тази. Въпреки това аз платих и без да казвам нищо повече, си намерих място на сала.
Салът беше направен от две дузини дълги дървесни стволове, свързани заедно и застлани отгоре с по-малки клони като с мрежа. По-голямата част от палубното пространство, възлизащо на стотици квадратни метри, беше празна. В края имаше няколко постройки с наклонени покриви, главно складове, както и един относително голям заслон за онези, които не бяха усвоили навиците на местните жители да спят на открито под дъжда.