Адам Робъртс
Камъкът (50)

Речник

Превеждането от глисѐ е трудно нещо. За термините обикновено са търсени еквиваленти, които да предават оригиналния смисъл, но там където това не е било възможно, са използвани термини от световете и културите на т’Т. Този кратък глосариум има за цел да обясни по-неясните от тях. За по-обстойно описание на особеностите на културата на т’Т, читателят трябва да направи справка с „Едноседмична обиколка из т’Т“ от Джаб Кълектив или със „Съвременни термини за непосветения“ от Глон, Тар, абел-Хвинеций, пар-Маттео и Адан Борбитингарна.

Като преводач, моите интереси са преобладаващо лингвистични и този факт по необходимост е отразен в приложените тук бележки.

ВИСОКОСКОРОСТНО ПРОСТРАНСТВО — Пространство, в което е възможно пътуване със свръхсветлинна скорост с най-горна граница от около 3000 с или три хиляди пъти по-бързо от скоростта на светлината. Различно от „нискоскоростно“ и „субсветлинно пространство“. На практика при пътуването с такива скорости се избягват Айнщайновите ефекти на времевото разширение.

Най-новите изследвания показват, че свръхсветлинното пространство не е естествено образувание. Неговият произход, обаче, си остава загадка.

[Комитет на Седмия и Дванадесетия (т’Т), Официален доклад О].

ГЛИСЀ — Най-разпространеният език в т’Т. Далечен потомък на стария „английски“ език, развил се през „амглийски“ (или „амеранглийски“). Развитието на този език показва някои интересни аспекти. В началото на ерата на космическите пътувания, когато огромните разстояния означават, че между контактите могат да изминат векове, единният амглийски език се разпада. Документирани са сто и единадесет отделни и различаващи се един от друг негови потомци. С появата на свръхсветлинното пътуване и внезапната реинтеграция на огромното разпръснато галактическо население, както и в резултат на необходимостта от комуникация, езикът и по-точно една форма на ур-глисѐ претърпява главоломно развитие. Съвременният глисѐ получава широко разпространение в резултат на усъвършенстването на технологиите. В други култури, като бавнопътуващите Уиа или племената Палметто, преобладават няколко различни езици.

В средния и съвременен глисѐ лингвистичното развитие стига на два пъти до абсолютно мъртва точка. Петстотин години амглийският съществува като единен език с някои съвсем незначителни промени. През следващите хиляда години се развиват различни производни езици, които се променят със забележителна бързина. След това — две хиляди години, считано от днес — глисѐ придобива повсеместно обращение и развитието на езика просто спира, като се изключат някои несъществени промени, засягащи гласните. От всички по-значими артефакти на нашата цивилизация, материални и виртуални, глисѐ съществува най-дълго.

[Бан-дарита (т’Т), Поеми за хиполингвистичното развитие и стазиса на средния и модерен глисѐ (тук преведени в проза).]

ДАТ ДЖЕТС — Конвенционалното придвижване в Космоса посредством пяна се осъществява чрез предварително изчислени експлозии на газове в кухини в пяната, с цел осъществяване на тласък. Тези избухвания на газовата пропулсия са известни като „дат джетс“.

ДОТТЕК — Първоначално наномашините са само устройства със специфични, предварително програмирани задачи. Те се движат из тялото и се справят с повредени тъкани и определени болести. Тази технология се оказва толкова успешна, че непрекъснато се усъвършенства и подобрява. След определен брой поколения, дотТек претърпява квантов скок, увеличава забележително способността си за разрешаване на проблеми и креативна адаптация и придобива съзнателен разум. Последната характеристика е много оспорвана от т’Т мислителите — дали е правилно да се определя творческия подход към проблемите като „разум“, дали този термин има реално значение на квантово ниво и т.н. Истина е, че първоначалните параметри на дотТек остават непроменени — тя все още се занимава с поддържането на живота, здравето и благополучието на човешките носители. Но методите, които прилага за осъществяването на тази цел, вече не са „прецизирани“ от хората-програмисти.

Същинската дотТек се занимава със здравето и качеството на живота на своите носители. Тази нанотехнология се самоподдържа и оперира независимо. Тя не се нуждае от препрограмиране посредством инструкции, а автоматично поправя и поддържа телата, в които съществува.

Специализираната дотТек представлява допълнение към преобладаващата същинска дотТек. Тя може да адаптира тялото по най-разнообразни начини, от стимулирането на растежа на коса и по-необичайна кожа до добавянето на цели крайници, модифициране на способността за дишане, както и повечето неща, които може да си представи човешкото въображение. Хората упражняват контрол над дотТек, като я ползват под формата на хапчета и гелове за кожа. Те съдържат специализирани култури, които адаптират човешките тела по предварително определени начини.

ДотТек е един от определящите аспекти на културата на т’Т. Култури като Уиа, например, не допускат в себе си по-изтънчената, разрешаваща проблеми дотТек, понеже я смятат за нещо дяволско и за намеса в свещените цели на Бог. Въпреки това, по-прости и по-стари форми на предварително програмираната дотТек са широко използвани сред Уиа.

ДРАКОНИ — Известни още като ЗАХВАЩАЩИ ЛОСТОВЕ. Основен метод за придвижване на тела с голям обем в Космоса (при строене на космически съоръжения или за изграждането на светове) в пределите на т’Т и Уиа. Вероятно подобно устройство е било използвано и сред племената Палметто, но информацията за това е оскъдна. „Драконът“ установява фокусирано гравитационно „захващане“ между обекта, който трябва да бъде преместен и друг близкостоящ обект с много по-голяма маса — например звездата в системата. Именно огромната разлика в масата и съответстващата й тежест действат като лостово предаване. По този начин много големи обекти могат да бъдат придвижвани през нормалното пространство.

ЕЗИКА — Ивица пространство, граничеща с т’Т, в която е възможно само субсветлинно пътуване. Тя бележи ефективната граница между териториите на Уиа и т’Т.

Езика, където нашето високоскоростно пространство се превръща в пара и всяка скорост спира.

[уич-Бона-ал-адред (т’Т), Границите на т’Т. Опера в три действия и скулптурна интерлюдия, Действие I.]

ЕМБЪР — Оранжева напитка-опиат, популярна в т’Т системите, близки до Езика.

Ембър отваря вратите на ума и чертае пътеки.

[Аб-Кемик (т’Т), Възхвала на лудостта. Поема.]

Тя характеризира хедонизма и упадъка на народите във високоскоростното пространство, понеже много от тях са пристрастени към демонски питиета като „ембър“ или „ероин“.

[пропагандно радиопредаване на Уиа, двадесет и трета система.]

ЖИП-КУТИЯ или ЖИП-РАНИЦА — Основна технология за свръхсветлинно пътуване в обитаваното от хора пространство, като най-широко се използва в т’Т. Тази машина (която представлява мощен процесор, макар и без интелект) се поставя направо върху кожата и на практика най-близо до центъра на тежестта. Тя изважда нишки квантова пяна, която за даден период от време определя в непрекъсната последователност позицията на материалното тяло на ниво атомни орбити. Квантовите скокове на електрони и позитрони от една до друга позиция на потенциал около атомното ядро са мигновени. Същият процес, умножен милиарди пъти, премества съвкупността от атоми, каквато представлява човекът, по-бързо от светлината. Тези мигновени премествания, координирани и осъществени в свободна от препятствия среда, осигуряват изключително бързо придвижване. Най-бързото пътуване посредством Жип-кутия е било осъществено за изминаването на четиристотин светлинни години със скорост от 3000,15 „с“. Пътешествениците са обвити с пяна като предпазно средство срещу вакуума и като минимално средство за защита срещу удар — въпреки че при такива високи скорости всеки удар би бил фатален. Сблъсъците, обаче са много редки. При свръхсветлинното пътуване процесорите са изключително чувствителни към гравитацията и гравитационните огнища се избягват автоматично (така както водата избира най-ниската точка, за да тече, по същия начин свръхсветлинното пътуване обръща гравитационния потенциал над определено ниво). Ефектите на Айнщайновото време също са сведени до минимум. При ССС такива ефекти следват фрактално-синусов модел и между 2790,8 и 3000+ с са незначителни. Жип е дума на глисѐ, означаваща „много бързо“.

Статистика на смъртните случаи с Жип-кутия: 0,8% смъртност при пропътувани десет хиляди светлинни години. Подобна е статистиката на смъртните случаи при пътувания със субсветлинни кораби.

[Кратка т’Т статистика]

ЗАХВАЩАЩИ ЛОСТОВЕ — виж ДРАКОНИ.

ЗВЕЗДА-ЗАТВОР — Инсталирането на сферично обитаемо пространство във вътрешността на звездата Аха (b) — 8682 било осъществено с цел да се изолира там престъпника Инс ал т’Гр, който проповядвал квази-религиозни вярвания и извършил двойно убийство. След смъртта му, затворът приютява още седем индивида.

Той отиде в Космоса, следвайки религиозния си култ/ Следвайки своя култ, той отиде в Космоса.

Тигърът, тигърът и уби той двама души.

Построиха му звезден затвор като черупка, дълбоко в сърцето на слънцето,

[вокодер] сърце на слънце, култ към Космоса и т.н.

Те нарекоха тигъра/ Тигъра/ Нарекоха го тигъра.

[уич-Бона-ал-адред (т’Т), Ал т’гр „тигъра“: музика за пиано и вокал.]

ИИ — Изкуствени интелекти или ИИ-та, които имат относително широка употреба в пространствата на т’Т. Това са квантови паралелни устройства, с комуникативни възможности, благодарение на които могат да възпроизвеждат процесите на разумно мислене, осъществявани от човешкия интелект. ИИ-тата са ценени заради способността им да разрешават проблеми. Като квантови машини, те са изключително чувствителни към шоковете на многократното квантово прегрупиране, които се осъществяват по време на свръхсветлинното пътуване. Ето защо подобни пътувания ги увреждат и разрушават. ИИ-тата се различават от това, което ние бихме нарекли „компютри“ — устройства, които в т’Т обикновено наричат „процесори“, т.е. обработващи данни машини, без претенции за мисленето, на което са способни ИИ-тата. На всяко ИИ в пространството на т’Т съответстват петдесет или шестдесет хиляди процесори с подобен капацитет за обработка на данни и милиони по-малки машини с по-специализиран капацитет. Тук е използвано съкращението на преведения термин от глисѐ: Алопроде Иксител (Изкуствено създаден интелект).

ЛАТАК — Популярен т’Т спорт с три отбора от по седем души. Правилата са сложни, но се основават на хвърлянето на „пидж“, вид стреличка, която трябва да се закачи в косата на определен противник. Косата може да бъде с различна дължина. За един играч на ЛаТак е въпрос на чест и по-голям престиж, ако има по-дълга коса, но правилата определят единствено, че косата на играчите трябва да е не по-къса от 1,5 см. Ако пиджът удари скалпа, се отчита една точка, но ако се закачи в свободна коса, без да докосне кожата (когато косата на въртящ се в кръг играч се вее във въздуха), резултатът се брои като три точки. Играчите могат да носят само по един пидж, но след като го хвърлят, те вземат друг от разпределителната точка в центъра на хвърлящите. Пиджовете, уловени в косата, трябва да се носят до края на играта. Понякога играчът може да приключи играта с двадесет или повече от тези стрели и тъй като всяка тежи над килограм, това причинява известни неудобства. Официално се играе с три игрища за хвърлянията, но неофициално — с много повече. Детският ЛаТак винаги се играе на едно ниво, но кортовете за възрастни, както и тези на Лигата имат по няколко нива.

НИСКОСКОРОСТНО ПРОСТРАНСТВО — Пространство, в което е възможно да се пътува със свръхсветлинна скорост само на места, като горната граница е много по-ниска в сравнение с обичайната за високоскоростното. Скорост от три с (три пъти скоростта на светлината) рядко се осъществява в този вид пространство. Обикновено преобладават скорости от 2,5 или 2 с. Айнщайновото разширение на времето оказва малък ефект върху тези скорости, като добавя само 5% или малко повече към отправното разписание.

ПЕБЪЛ — Популярна игра в много т’Т системи, която изисква умения и късмет. Дъската за игра представлява кръгла плоскост с равен край и вдлъбнат коничен център. Играе се с бели, сини или прозрачни камъчета. Двама играчи разполагат и местят камъчетата в плитки жлебове и разклонения по дъската, като целта е да вкарат камъчетата — своите или на опонента — във вдлъбнатината в центъра на дъската. Играчът губи, ако две или повече от неговите камъчета се струпат едно върху друго в центъра и печели, ако негово камъче е ударено толкова силно, че изскочи от коничната вдлъбнатина.

ПЛЕМЕНАТА ПАЛМЕТТО — Това е термин на глисѐ за група народи, обитаващи субсветлинното пространство в съседство на т’Т. За тези народи се знае много малко. Според слуховете те са фанатично предани на семействата си и воденето на междуособни войни е нещо обичайно за тях. „Палметто“, което означава „Малка ръка“ е глисейско име от мита за един индивид, отгледал стотици деца, за да ги погълне и така да бъде осигурен с храна — един злодей.

Високото дете пътувало, пътувало и пристигнало в пространството на т’Т, където постигнала благополучие. Детето Голям корем пътувало, пътувало и пристигнало в пространството на Уиа, където допуснала грешка и повярвала в невъзможните неща на Уиа, но поне останала жива. Но Малкото и слабо дете пътувало и пътувало в световете на Палметто и била разкъсана на хиляди парчета с лазерни ножове и парчетата били хвърлени на различни звезди, защото хората в тази част на пространството са варвари.

[Детска приспивна приказка (т’Т)].

Малката ръка завил от ярост и накарал хората-зверове да изтичат надолу по хълма. Вдигайки над главата си своята уродлива лява ръка, яркочервена и една четвърт от дължината на дясната, той извикал: „Кълна се в тази ръка, че ще заробя всеки в това селце!“

[джу-джу маннеай (т’Т), Малката ръка: сага, рецитация в проза.]

ПОЛИЦИЯ — В общество като т’Т, където почти не стават престъпления, не е необходимо да има постоянна полиция или военни сили. При необходимост всеки гражданин може да бъде „полиция“, въпреки че има желаещи да се специализират в тази роля. „Полицията“ в т’Т се занимава предимно с изследването на необичайни естествени явления, непредсказани звездни изригвания, планетарни земетресения, както и с всяко необикновено нещо, което може да се окаже животозастрашаващо. Много редките случаи на престъпление в пространството на т’Т също са в правомощията на тези граждани с временно назначение.

ПОСЕЧЕН БОГ — Религиозната догма на Уиа. Много хора в т’Т я смятат за единна религия, но всъщност това е система от вярвания, която има разновидности сред Уиа и съществува под формата на три основни доктрини. От гледна точка на историята на теологията тази система представлява продължение на съществувалия в древността широк моно-тринитаризъм или вярата в единен Бог с уточнението, че той е три в едно и оттам вярването, че Бог е само една трета от Себе си. Най-популярната форма на фракционаризма сред Уиа е, че Бог е създал три Вселени и ние съществуваме в едната от тях (едни смятат, че тя е родителската вселена [според нашите термини Бог-Отец], други — синовната вселена [Бог-Син] и само някои екстремистки секти вярват, че нашата Вселена е тази на „Светия Дух“. Според това вярване несъответствието между доброто и злото в нашата Вселена се обяснява с факта, че ние имаме достъп само до една трета от Божествената същност и че крайната съдба на Космоса е да се обедини с другите две свои Вселени в края на всички неща. Едно по-малко, но също така разпространено направление от фракционаризма вижда Бог като подчинен на законите на ентропията. Неговите застъпници смятат нашата Вселена за единствено съществуващата. Според тях някога цялостният Бог сега се е смалил до част от предишното Си същество и в една точка от бъдещето той ще престане да съществува, като със „смъртта на Бог“ ще загине и самата Вселена. Третата версия на вярването в Посечения Бог се родее с един примитивен анимизъм, според който различни феномени, особено звезди и мъглявини, имат божествено присъствие и всяка една от тях е част от цялото.

Посеченият Бог съдържа част от Благодатта. Но тъй като говорим за природата на Божествената благодат, която в края на времената е безкрайна, ние трябва да помним, че и малкото е достатъчно. Бог изпълва онова, което изпълва и след това има отсъствие, вакуум. На този вакуум в Духа на нашата Вселена ние даваме името Демон.

[Хадж-7-уси (Уиа), Религиозни въпроси: петнадесет медитации и карта.]

ПРОСЕКАТА — Също и Великата гравитационна просека, „Гравитационната стена“. Огромен гравитационен феномен, който се простира през сърцевината на т’Т и според някои теории е причината, оформила широкия участък от високоскоростно пространство. Съществуват много теории относно произхода и естеството на тази ивица хлътнало пространство-време, дълга хиляда светлинни години. Това уникално пространствено явление с много интензивна гравитация представлява силно изразено прегъване или на практика вертикално пропадане на пространството. Теориите за произхода на този особен процеп в пространство-времето са многобройни, като самото съществуване на гравитационен обект, който не изкривява, а по-скоро къса пространство-времето, предизвиква преоценката на науката за гравитацията. На 1200 м гравитационното привличане, което образуванието упражнява, е минимално, от 1200 м до 1,2 м гравитацията достига до 1 g, а на още по-малко разстояние тя достига безкрайния потенциал на черна дупка (с тази разлика, че черната дупка въздейства на пространството около себе си по логаритмичен начин, така както всеки друг гравитационен обект).

РОБОТИ — виж ХАУД-МАШИНИ.

СВРЪХСВЕТЛИННО ПЪТУВАНЕ — Придвижването в Космоса със скорост, по-голяма от количествената величина „с“ на Айнщайн, се развива и усъвършенства в продължение на двеста години след първия космически полет. Тези преходи се основават на много бърза обработка на квантови рекалибрации. Макар да не е възможно (поради квантови причини) да се определят с абсолютна точност координатите на квантовите рекалибрации, общата посока се установява лесно. При достатъчно съвършен капацитет на обработка, могат да бъдат постигнати скорости много по-големи от „с“, които зависят от две главни ограничения. Едното е размерът. Колкото по-голям е обектът, който се придвижва, толкова по-малко ефективно е квантовото преместване, като ефективността намалява пропорционално от една абстрактна математическа точка (която теоретично може да бъде ускорена до безкрайност) до сфера с диаметър от 1,24 м, която в идеални условия може да бъде ускорена до няколко хиляди „с“. Колкото по-голяма е сферата, толкова повече намалява ускорението. Под два метра то става субсветлинно, а много скоро след това — по-малко ефективно от другите начини за ускорение. (Прагът от 1,24 м е функция на дължината на Планк.) Ранните опити да се намалят размерите на космическите кораби или да се изпращат само автоматизирани машини и сонди-роботи се оказали недостатъчни за човешките нужди. В крайна сметка се развило онова направление, чийто краен продукт е Жип-раницата за индивидуално придвижване в Космоса. Космическите кораби не са приоритетен аспект на културата на т’Т, въпреки че наистина съществува определен брой за целите на субсветлинното придвижване. Второто ограничение е относително малката област от космическо пространство, незамърсена от различни влияния и елементи на разсеяна гравитационна материя. т’Т е култура, в която доминира свръхсветлинното пътуване, но много области от Галактиката (например пространството на Палметто) позволяват само субсветлинно пътуване. Виж ВИСОКОСКОРОСТНО ПРОСТРАНСТВО, НИСКОСКОРОСТНО ПРОСТРАНСТВО, СУБСВЕТЛИННО ПРОСТРАНСТВО, Т’Т, УИА, ПЛЕМЕНАТА ПАЛМЕТТО.

СПАН-ТОН — Вид церемониално оръжие, подобно на копие, носено от наследствените управници на групата светове Асклерот. „Спан“ е дума на глисѐ, означаваща „с голяма дължина и малка ширина“, а „Тон“ означава оръжие. Други церемониални предмети са „Тон-бриджуълз“ и „спик-и-спан“.

СУБСВЕТЛИННО ПРОСТРАНСТВО — Пространство, в което наличието на материя, гравитация и други замърсители на слабата ядрена сила означава, че не може да бъде осъществено свръхсветлинно пътуване. По-голямата част от Галактиката представлява субсветлинно пространство.

Т’Т — Родовото име на участъка от високоскоростно пространство в средния спирален ръкав на Галактика А, както и на хората, които го населяват. Името е дума от глисѐ, произхождаща от една излязла от употреба и съкратена форма на „към Тау“ („хората“ или „поклонници на същите“, или в по-свободен превод „нас“). Т’Т смятат себе си за човечеството на първото успешно утопично общество.

УИА — Названието на глисѐ на голяма група народи, обитаващи нискоскоростните и субсветлинните територии, граничещи с т’Т. Въпреки че в определен процент от териториите на Уиа е възможно да се осъществи ограничено високоскоростно пътуване, в общи линии те обитават субсветлинни кораби с огромни размери и населения и пътуват бавно, като командването на корабите се предава от поколение на поколение. „Уиа“ произхожда от средноглисейската дума „къде?“ (под която се разбира „далече от или на неизвестно отстояние“), противопоставена на думата „хиа“, също означаваща „къде“ („някъде наблизо“)^[1]. На техния собствен търговски език Уиа най-често се наричат „аламк“ или „хора на Посечения Бог“. Някои Уиа се наричат още „годж“ или „пътешественици“.

Къде отиват Уиа? Когато ти заспиваш в твоето легло?

[(т’Т, нарочно анонимизиран автор), Аллозаурус, Велика опера в петнадесет действия.]

ХАУД-МАШИНИ (на места преведено като „РОБОТИ“). — В световете на т’Т има малко технически единици или машини с човешки размери. Почти всички автоматизирани дейности се осъществяват от наномашини, а интерперсоналните — от действителни човешки същества. В културата на т’Т полагането на „труд“ представлява желана почивка от безкрайните пътувания за развлечение и удоволствие. Повечето хора с радост извършват труд, при условие, че е достатъчно интересен. Една от дейностите, извършвани от работници-хора, е обслужването и приветстването на посетители в планетарните орбитали. Тези служители срещат нови интересни познати, докато отмиват пяната от пътешествениците и ги ориентират в новото място. В малко на брой светове, обаче, тази дейност също е автоматизирана. Хауд-машините представляват програмирани технологични единици с човешки размери. Твърдият им скелет е покрит с интелигентен гел, който образува форми и се адаптира според задачите (например образува „пръсти“, „захващащи крайници“, „пипала“, „резонатори“ и други). Всяка Хауд-машина е програмирана със сложен процесор, който е достатъчен за нуждите на предназначението й, но не е толкова сложен, че да има статус на ИИ или на разум.