А. Дж. Хартли
Маската на Атрей (71)

68.

— Глупави конспиративни теории — заяви Кийн.

Сернига без желание се беше съгласил да се срещнат и двамата с Кийн бяха дошли в апартамента й.

— Вижте, убитият руснак е бил обсебен от Хитлер и е проследил трупа до музея „Хълма на друидите“…

— Само защото някакъв побъркан от бившия Съветския съюз е мислел, че…

— Вижте — повтори Дебора, — мислите, че това са заплетени тъпотии от сорта, че кацането на Луната всъщност е снимано в киностудио, но в действителност е най-простото решение, в което се вместват фактите. Неонацистка групировка издирва оръжие. Колекционер на антики търси древен артефакт. Труп от средата на четиридесетте години на двадесети век е положен в гроба с цялото величие на античен военен герой. Ами ако всички тези неща са едно и също? Ако не търсите ядрена бомба или стъкленица с едра шарка? Ако трупът е артефактът и едновременно оръжието?

Кийн отвори уста да възрази, но Сернига я слушаше внимателно. Гневът, с който я беше изпратил след последната им среща, беше заменен със снизхождение, но колкото повече Дебора говореше, толкова по-неудобно, изглежда, се чувстваше той. Изглежда, че колкото и абсурдно да звучи историята й, федералният агент може би й вярва.

— Какво по-точно имате предвид? — попита Сернига.

— Може би оръжието не е биологично или химично, а идеологическо. Политическо. За ненормалните нацисти Хитлер е Господ и баща. Трупът му е обвит със значение, граничещо с магия.

— Магия?

— Така им се струва. Тялото не е само знаме, а талисман, икона и абсолютен символ на всичко, в което вярват и което представляват.

— Добре, но как се превръща в оръжие?

— Хората се съюзяват около подобен символ. Трупът е трябвало да бъде унищожен преди десетилетия от враговете на Хитлер и нацизма. Ако тялото се появи сега в цялото си величие, това за тях би било нещо като възкресение, победа и военен триумф. И навярно членовете на групировката „Атрей“ мислят, че ще им даде сила да поведат война.

— Срещу кого?

— Срещу евреите, арабите, чернокожите, хомосексуалистите, недъгавите, хората с леви убеждения, смесените бракове — отвърна Дебора, като отброяваше на пръстите си. — И срещу всеки, който се застъпва за тях и вярва в правото им на съществуване.

Двамата се умълчаха неспокойно и се втренчиха в нея.

— Преоткриването на трупа на Хитлер в ръцете на неговите привърженици може би е точно онова, което е необходимо да задвижи нещата.

— Това не може да се случи тук — тихо каза Кийн.

— Дано да сте прав — отговори Дебора.

— Дори да го направят, не могат да победят.

— Не победиха последния път, но се замислете какво стана оттогава. Във всеки случай няма да бъде като преди, с танкове, униформи и свастики, а ще бъде под формата на терористични атаки — взривяване на мост, стрелба в „Макдоналдс“, бомба в електроцентрала. Не е необходимо да бъде открита война с непредсказуеми последици.

Настъпи дълго мълчание и после Сернига стана. Изглеждаше обезпокоен, сякаш бе подреждал ребус, а Дебора беше разместила всичко. Сега картината беше различна, по-странна и тревожна отпреди, но имаше логика.

— Не знам — каза агентът на ФБР. — Изглежда… не знам. Но трябва да разнищим този въпрос. Не казвам, че сте права, но в предположението ви може да има нещо вярно.

Дебора кимна. Кийн наведе глава и се вторачи в обувките си.

— Вижте — каза Сернига, променяйки тона си, докато вървеше към вратата, — бях прекалено строг към вас. Не сте виновна за смъртта на гърците. Не сте ги застреляли вие…

— Знам, но ако ви бях казала…

Той изчака.

Тя прехапа устни и кимна.

— Има ли кой да бъде до вас? — попита Сернига. — Приятели? Семейство?

Дебора отмести поглед встрани.

— Да, има някой — отвърна тя, като се запита дали това все още е вярно.