А. Дж. Хартли
Маската на Атрей (49)

47.

Дебора се вцепени. Младежът се намираше само на тридесет метра от нея и тя ясно видя как той небрежно дърпа от цигарата и я наблюдава с леко развеселено изражение, а сетне хвърля димящия фас. Тя все още стърчеше неподвижна, вторачена в него, когато хлапакът бавно стана, с някаква крива, нагла и самонадеяна усмивка, сякаш се забавляваше на някаква шега, известна само на него. Беше жилав и слаб, бял като тебешир, с изключение на синкавата, едва набола коса върху обръснатия му череп. Очите му бяха малки и разположени близо едно до друго и сякаш се фокусираха, без да виждат някъде в празното пространство, като старателно я отбягваха, но усещаха и изпитваха удоволствие от паниката й. Младият мъж най-после реши да я погледне със самодоволната увереност на шоумен, сякаш наоколо имаше многолюдна публика, която чакаше да аплодира неминуемия му триумф.

Дошъл е да те убие, този път от упор или с голи ръце — обади се вътрешният й глас.

Дебора бързо се огледа, отмествайки очи от хипнотизиращия му змийски поглед. Акрополът не беше много висок, но ако трябваше да се прехвърли през зида, вероятно щеше да се изпотроши, докато се търкаляше надолу сред руините към следващата крепостна стена и той щеше да я настигне за секунди. Цитаделата беше направена, за да отблъсква набезите на нападателите и само един път водеше надолу — стъпалата, на които стоеше хлапакът. Дебора нямаше къде да отиде, освен нагоре или назад, и само можеше да се надява, че някакво чудо ще я измъкне незабелязано.

Той изчака, докато очите й отново се насочиха към него, и после небрежно разкопча ризата си. Действието му я обезпокои. В колана му беше затъкнат нож — не с какъвто вероятно беше убит Ричард, а голяма ловджийска кама с дълго острие, изтъняващо в застрашителен връх. Обаче не ножът беше толкова заплашителен, колкото татуировките — богато украсена погребална маска, нарисувана на гърдите му, и стилизирана птица, може би орел. Очертанията му бяха ъгловати, имперски. Да, римски орел. Върху маската беше написано нещо на гръцки. Дебора не можеше да го прочете от това разстояние, но знаеше какво е.

Стори й се, че измина цяла вечност, преди младежът да помръдне, и когато го направи, движението му имаше за цел да я уплаши. Той разтвори пръстите на едната си ръка, а с другата хвана дръжката на ножа, като насочи надолу острието. Дебора се стресна и хлапакът се изкикоти гърлено като малко момче — това беше по-страшно, отколкото камата или татуировките. Тя се обърна и побягна към върха на хълма, като в ужас се опитваше да си припомни картата в пътеводителя.

Онзи не я последва веднага. Дебора погледна през рамо и видя, че той взима каската си и бавно тръгва след нея, продължавайки да се усмихва, доволен, че ще има преследване. Изглеждаше обучен, и в стихията си сякаш разиграваше позната сцена от филм. Може би си представяше, че е Терминатора — бавен, тържествуващ, хладнокръвен и брутален. Дебора продължи да тича, като се насочи към северната стена.

Като повечето замъци, Микена имаше и страничен изход, тайна порта, през която по време на обсада можеше да се вкарват провизии или войска. Намираше се далеч от главния вход на крепостта и в сравнение с масивната Лъвска врата, вероятно представляваше само дупка в стената. Дебора го беше видяла сутринта и беше сигурна, че изходът е в северната страна, без да знае точно къде. Прекоси пространството зад царския дворец, като крачеше бързо, покатери се горе и огледа крепостните стени, които се простираха много по-надалеч, отколкото си спомняше.

Тайният изход трябва да е натам.

Дебора зави надясно и хукна. Ако успееше да мине през тайната порта и да се спусне надолу, младежът пак можеше да я настигне, като я пресрещне отпред, но там вероятно щеше да има и други закъснели туристи и пазачи. Тя се обърна и видя, че хлапакът е на тридесетина метра от нея. Устата му беше леко отворена, а главата наведена като на ловджийска хрътка.

Не, по-скоро като на хиена.

Движейки се вляво от къщата с колоните, Дебора стигна до широката пътека на върха на крепостните зидове. Тя отново свърна надясно и тръгна по назъбените парапети на бойните кули, отправяйки се към задната част на цитаделата. Побягна, съзнавайки, че преследвачът е ускорил крачка и вероятно се досеща за намеренията й. Чувстваше постоянното пулсиране в глезена си, но не можеше да спре нито за миг. Чу, че мъжът се прехвърли на стената и я последва, и тръгна още по-бързо. Мислеше си, че когато беше с мотоциклетистката каска изглеждаше страшен, защото не виждаше очите му — беше като някакво нечовешко същество и следователно по-опасен. След като обаче видя очите му, страхът й нарасна. Те бяха изпълнени със сляпа и безумна, безсмислена злоба. А татуировките…

Нещо в татуировките й изглеждаше познато. Нещо в маската. Но… нямаше логика… Дебора знаеше как изглежда маската и от няколко дни гледаше различни нейни разновидности. Разбира се, че й беше позната. Въпреки това, в татуировката имаше нещо, което й напомняше… какво…

Тя направи още пет-шест крачки и рухна пред съмнението, започнало да се прокрадва в съзнанието й: крепостните стени не изглеждаха познати. Сутринта беше видяла тайния изход отгоре, но сега беше навлязла доста навътре в руините.

— Не — прошепна тя. — Не. Моля те, Господи, не.

Истината обаче ставаше все по-неумолима с всяка измината крачка: Дебора беше преценила погрешно позицията си. Тайният изход се намираше в друга посока. Тя продължи да тича покрай стените, но само се отдалечаваше все повече от хората долу. Преброи още пет крачки и реши да не продължава по-нататък.

Обърна се. Стената правеше лек завой и младежът временно бе скрит от погледа й.

Сега е моментът.

Дебора протегна ръце и започна да се катери към най-горната част на зида. Може би й трябваше точно това. Ако не я беше забелязал, той вероятно щеше да мине покрай нея, и после тя щеше да се върне, да прекоси билото на цитаделата, да слезе, да избяга през Лъвската врата и да бъде в безопасност. Тя се катереше отчаяно и разрани пръстите си. Най-после успя да се прехвърли на зида, погледна надолу и си пое дъх. Младежът го нямаше. Беше успяла.

Едва когато понечи да се изправи, тя го видя. Хлапакът стоеше отгоре и я наблюдаваше. Сигурно и той се беше покатерил, само че преди няколко минути, и възнамеряваше да я нападне отвисоко.