Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mask of Atreus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

А. Дж. Хартли. Маската на Атрей

Английска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Милка Рускова

ISBN: 954-585-746-3

История

  1. — Добавяне

4.

Спалнята беше празна, а леглото оправено. От Ричард нямаше следа. Дебора погледна в банята и сетне излезе на площадката пред стълбището и отново го повика. За пръв път, откакто беше поела работата, нахлуваше в личните му владения, но стеснителността сега нито беше необходима, нито уместна.

Постоя така няколко минути и се върна в спалнята. Беше напълно озадачена. От Ричард нямаше абсолютно никаква следа.

Като се има предвид какво се боиш, че би могла да намериш — обади се вътрешният й глас, — би трябвало да се успокоиш, че не намираш нищо.

Безпокойството й обаче не намаля.

Седна на твърдото легло и огледа стаята, която благодарение на Тоня беше в безупречен ред. До телефона на нощното шкафче съзря купчина листа. Ричард беше написал нещо с разкривения си почерк. Всичко останало беше чисто и спретнато. Мебелите бяха подбрани с вкус. Книгите в огромната библиотека на стената стояха в идеален ред, изчистени от праха.

Дебора прехапа устни и се наведе да прочете надрасканото върху листа на нощното шкафче. Беше една-единствена дума, оградена няколко пъти и придружена от два въпросителни знака: „Атрей??“.

Тя се втренчи в думата и в паметта й започна да се оформя някакъв неясен литературен образ, но го прогони — нямаше време.

Къде е Ричард, по дяволите?

Тя подпря с ръка главата си и в същия миг мерна нещо, наполовина скрито под широкото легло, сякаш подритнато неволно отдолу. Протегна ръка и го взе. Леко вдлъбнато керамично парче, подобно на част от кръгла делва или ваза. Имаше и рисунка. На пастелнотюркоазен фон бе изобразен женски профил. Очите — изрисувани големи и с форма на бадеми, а косите черни и къдрави. Наподобяваше донякъде съвременна рисунка, но излъчваше неописуемо странен финес, непозната грациозност, енергия и жизненост. Дебора го вдигна към светлината и поглади с пръсти повърхността. Парчето беше от счупен старинен съд.

Не можеше да бъде причислено към нито един период от северноамериканската история — и все пак напомняше нещо. Опита се да го съпостави с познатите групи керамични предмети, които бе изучавала. Но това беше различно. Древноегипетско? Не. Образът беше твърде жизнен, а лицето особено кокетно. Вероятно беше от същата епоха, но… Дебора не беше сигурна. Месопотамско? Асирийско? Не. Но ако беше толкова старо, какво правеше там? В музея нямаше експонати от античността. Тя го погледна отново. Може би беше гръцко.

В съзнанието й изплува написаната на листа върху нощното шкафче на Ричард дума. Оградена и увенчана с два въпросителни знака. Атрей.

Той също беше грък.

В гръцката митология Атрей беше един от потомците на Тантал. Брат му… Имаше нещо около брат му или около децата му… Дебора не можеше да си спомни. Тя се приближи до огромната библиотека на южната стена в спалнята и огледа книгите. Може би там имаше нещо за древногръцката митология.

Да. Докато се придвижваше покрай лавиците, Дебора подсвирна от учудване. Всеки от може би близо четиристотинте тома беше свързан с древна Гърция — митология, история, археология, политика, поезия, култура, изкуство и философия. Тя откри един тежък том, озаглавен „Енциклопедия на древна Гърция“, прелисти на страницата за Атрей и прочете обясненията като насън, все по-малко сигурна какво прави и какво търси.

Ричард. Търсиш Ричард.

Атрей беше глава на управляващ род в Микена, една от най-важните крепости в Гърция през бронзовата епоха, от чиято Лъвска врата, според легендата, Агамемнон повел войската си и обсадил Троя в продължение на десет години. Прокълнатият му дом бивал раздиран поколение след поколение от кървави разпри, разделящи братя, деца и съпрузи, и от безкрайни, ужасяващи, безсмислени отмъщения — братоубийство, отцеубийство, човешки жертвоприношения, кръвосмешение и дори канибализъм. Дебора затвори книгата и се вторачи в керамичното парче в ръката си. В съзнанието й се появиха още студентски спомени из историята на археологията от бронзовата епоха и засенчиха зловещите митологически образи. Вече бе сигурна: лицето върху късчето керамичен съд беше гръцко и по-точно микенско. Но къде бяха другите парчета и каква би могла да е връзката им с името от митологията?

От Ричард нямаше следа. Не беше време за древни загадки и археологически гатанки…

Освен ако не са свързани.

Тя седна безсилно на пода до библиотеката и плъзна поглед по заглавията на най-долната лавица, когато забеляза тънката червена ивица на килима, не по-дълга от двадесетина сантиметра. Докосна я и пръстите й полепнаха. Още преди да го поднесе към носа си, разбра, че това е кръв.