Лорън Уайзбъргър
Нюйоркски светски хроники (30)

30

Бях изгледала „Имате поща“ и преполовила „Любовта не се купува“, когато телефонът звънна. Изненадах се приятно да видя номера на Пенелъпи, изписан на екранчето. След злополучната прощална вечеря бяхме говорили няколко пъти, но нещо между нас се беше променило. Пенелъпи се държеше с мен както с майка си — непрекъснато ме уверяваше, че всичко е наред и че си изкарва чудесно в Калифорния, а аз бях прекалено заета да й обърна внимание. Все пак умеех да чета между редовете и въпреки уверенията й за безметежно щастие знаех, че Ейвъри не се свърта вкъщи, че й е криво, задето още не си е намерила работа и че новите им приятели не й допадат. Аз пък й бях споменала за Сами съвсем бегло и тя нямаше представа, че съм луда по него. По електронната поща си разменяхме глупави съобщения, а по телефона говорехме само на безопасни теми — отдавна бяха отминали времената, когато най-добрата ми приятелка звънеше посред нощ, за да сподели нещо.

— Привет, Бет. Извинявай, че се обаждам толкова късно, обаче още не мога да свикна с часовата разлика. Дано не съм те събудила. Ейвъри пак замина и тъй като тук нямам познати, които да безпокоя, ти „извади късмет“…

Усетих, че бръщолеви, за да прикрие нещо; изведнъж съжалих, че ни делят хиляди километри.

— Пен, много се радвам! Как си?

— Не те събудих, нали?

— Не. Посветила съм вечерта на сантиментални филми. Толкова е хубаво да те чуя.

— Английският престолонаследник при теб ли е?

Насилих се да не мисля колко е странно, че Пенелъпи не знае какво се случва в живота ми. В миналото вече щеше да бъде напълно осведомена за навиците, лафовете и дори номера на обувките на Сами. Стотици пъти щяхме да сме обсъдили какво означава да бъда „търпелива“ и тя непрекъснато щеше да ме убеждава, че е въпрос на време, докато с него намерим щастието. А сега… сега Пенелъпи сякаш не разбираше, че никога не съм ходила с Филип.

— Пен, знаеш, че той не ми е гадже. По задължение се явяваме заедно на обществени места. На утрешния купон на „Плейбой“ ще позираме заедно за снимки, нищо повече.

— Добре, добре. Значи утре е великото събитие.

— Да. Скапах се от работа и се надявам партито да мине добре, защото Кели ми гласува голямо доверие. Засега нещата вървят по план. Няма да се издъним, ако фотографите се държат прилично и всички „зайчета“ са на линия.

Продължихме в същия дух още няколко минути, без да признаваме, че се държим отчуждено, а не като неразделни приятелки, каквито бяхме допреди два месеца.

— Как смяташ да запушиш устата на тъпата уличница, дето пуска в пресата гадните клюки за теб? — попита Пенелъпи и за пръв път ми се стори, че ледът помежду ни започва да се пропуква.

Опитвах се да не мисля за Аби, но всеки път, когато си спомнех помията, изливаща се по мой адрес, не можех да си намеря място от яд.

— Така и не разбрах защо ме мрази толкова. За съжаление трябва да се преструвам, че не знам кой стои зад псевдонима Вътрешната Ели, иначе щях да поискам обяснение от гадината. Дали хората ще повярват, че съм се чукала с онзи, дето е заснел порнокасетата с Парис Хилтън? Дори не му знам името, да му се не види!

— Не се безпокой, никой не вярва на клюкарските рубрики — побърза да ме увери Пенелъпи. — Не се учудвам, че Аби пише за теб такива долни лъжи — какво можеш да очакваш от човек, който ти краде курсовата работа и я представя като своя? Забрави ли как през втората година тя не отиде на погребението на баба си, за да се яви на интервюто за дописник на университетския вестник? Тази жена има сериозни психически проблеми. Ейвъри твърди, че е способна да продаде и своите родители в името на кариерата си. Разбира се, той е спал с нея, затова вярвам на преценката му.

— Отврат! Не знаех, че се е чукал с Абигейл.

— Е, само предполагам. Във всеки случай тя е минала през всичките му приятели… студентите от горните и долните курсове и ако трябва да се обзаложа…

Повдигна ми се, но събрах сили да попитам:

— Как е скъпият ти годеник? Разбрах, че пак е заминал някъде.

Въздишката й беше по-красноречива от обясненията, които последваха:

— Добре е, предполагам. Напоследък почти не се виждаме. Смятах, че ще миряса след започването на учебните занятия, но сега има повод да виси в кампуса. Намери си куп нови приятели и е много доволен.

— Познаваш ли гаджетата на тези мъже?

Тя изсумтя:

— Какви ти мъже? Всичките са двайсет и две годишни хлапета. Ейвъри се държи като Кръстника, а те са неговите хора. Струва ми се леко обезпокоително, но какво ми разбира главата?

И аз бях на същото мнение, затова предпочетох да сменя темата:

— Не излизате ли заедно? Лос Анжелис не е Ню Йорк, но все има някакви забавления.

— От време на време ходя на плажа. Пазарувам, записах се на курсове по йога… явявам се на събеседвания. Сигурна съм, че ще си намеря работа, но засега предложенията не ме удовлетворяват. Ейвъри се връща вдругиден, може би ще отидем с колата някъде… ако не заяви, че трябва да учи по цял ден… — Говореше толкова апатично, че ми идваше да заплача.

— Къде е той, миличка? Откога си сама?

— В Ню Йорк е. Замина преди три дни. Спомена среща със семейния адвокат и със счетоводителя на попечителския фонд. Откровено казано, не разбрах точно. Заяви, че щял да се оправи и сам, нямало смисъл да пътувам с него.

— Ясно. Бих искала да си тук, Пен. Ех, ако можеше да присъстваш на купона на „Плейбой“! Щях да ти възложа да охраняваш „зайчетата“ и да следиш да не се разсъбличат напълно голи. Би било супер, нали?

— Да. Жалко, че е невъзможно. Много ми липсваш.

— И ти на мен, Пен. Все пак не си се преселила в Бутан, миличка. Нищо не ти струва да вземеш самолета и да се видиш със старите си приятели. Може да обядваме заедно с Аби, а на другия ден да прочетем, че сме правили секс със защитниците на „Джайънт“. Е, как ти се струва?

Пенелъпи се засмя, а на мен ми се прииска да я прегърна.

— Право да ти кажа, нямам нищо против да правя секс с целия отбор. Не е перверзно, нали?

— Не, скъпа, изобщо не е… А сега трябва да заспивам, защото утрешната нощ се очертава безкрайно дълга, но ще се чуем пак след партито, става ли?

— Добре. Толкова се радвам, че си поговорихме. Стискам палци купонът да мине без скандали. Обичам те, Бет.

— И аз те обичам. Нещата ще се оправят, обещавам. Липсваш ми. До скоро, Пен.

Затворих телефона и отново си легнах, за да догледам филма; на сърцето ми беше леко — чувствах, че Пенелъпи ми е простила.